Пукна пролет и човек ще рече - започва априлското въстание! Полицаи и пожарникари излизат на протест, защото изоставали от инфлацията с 20 процента. По-рано в готовност бяха и пенсионерите, но явно нещо им обещаха.
И таксиджиите имаха искания - намаление на патентния данък заради Ковид кризата, след като помощи получиха много други бизнеси. Символично протестират библиотекари, галеристи и музейни работници - казали им 25%, а те искат 50%. И учените от БАН заплашиха с някакъв интелигентен бунт.
И други недоволства
Истината е, че се гласува щедър бюджет. А колкото повече сe дава, толкова повече хората искат. Нормално е те да се борят за интересите си - особено във време на рязко покачване на инфлацията, която размества съотношенията.
И е правилно, че управляващата коалиция обещава. Защото все пак България не е от най-задлъжнелите, приходите се вдигнаха, освен това страната очаква и парите от Брюксел по Фонда за възстановяване.
Струва ми се грешка увеличаването на максималния осигурителен доход, срещу което протестират от IT-сектора. Прогресивното данъчно облагане в една разумна скала е по-разумно. А по-високите осигуровки да бъдат въпрос на личен избор.
Но тук има една тежка идеологическа омерта, която скоро няма да се вдигне. Така или иначе - ето още едно недоволство.
Въпросът ми е дали зад всички тези справедливи социални искания не стои тежко притиснатата от разнообразни разкрития опозиция на ГЕРБ/ДПС?
Онази опозиция, която критикува бюджета като ултраляв и ни предупреждава за "гръцки сценарий", но в същия момент призовава да се дава още, и още. Забележителен е широкият фронт на атаката.
От "Възраждане" например готвят протест срещу Ковид-мерките, макар че продължават да умират по три автобуса българи всеки ден.
С хитрата си заявка, че ще отвори държавата не в зависимост от заразените, а от заетите легла в болниците, Кирил Петков е готов да ги вдигне напълно до седмици. Само че тогава вероятно ще има протести в обратната посока.
Същевременно правим добра стъпка за сдобряване със Северна Македония и хоп - ВМРО са на улицата с невнятните си искания по отношение на историята. На всяка крачка в схватката с прокуратурата от храстите изскача верен прокурор, който почва да обстрелва правителството.
Нападат го обаче с приятелски огън и свои, които искат всичко да става по-бързо, ако може с вчерашна дата. Започва напрежението в Украйна, в София се появяват надписи "НАТО вън" (но нали самата България е член на НАТО и следва да излезе вън от себе си?).
Докога ли ще удържи Кирил Петков?
Не е за подминаване и дигиталното опълчение, което произвежда всевъзможни съждения, мемове и майтапи относно Кирил Петков, който бе наречен от Хамид Хамид от ДПС "Шугър Фейс": като се започне от това, че вратовръзката му била по-дълга от предвиденото по протокол и се стигне до объркването на Толстой с Чехов.
Скандал предизвиква и всяко уволнение и всяко назначение. А образът му, граден с художествени средства от опозицията, започва застрашително да засенчва архи-врага Румен Радев.
Не знам докога ще удържи този решителен политически лидер: наблюдателите го оприличават на тефлонов тиган както навремето правеха с Меркел - нищо не му се лепи. Най-вероятно защото умее да преговаря, да отстъпва и да настъпва.
А що се отнася до бюджетно-протестната вълна, много се надявам да научи българските граждани, че протестите са крайна мярка при непреодолими конфликти.
Когато се обсъжда бюджетът, най-добре масово да сме синдикирани и наместо да крещим по улиците, да пращаме някой да ни представлява в пазарлъците с правителството. Ако пък някой се готви за четвърти поред избори, нека си каже.
Проф. Ивайло Дичев за „Дойче веле”, заглавието е на Narod.bg
