<strong>СЪДЪТ: Ето как прикриха ченгетата на ГЕРБ, окървавили протестите срещу Бойко Борисов</strong>

Прокуратурата е водила съвсем през пръсти разследването за насилието зад колоните на Министерския съвет по време на антиправителствения протест на 10 юли 2020 г.

Това излиза от определение на Софийския районен съд, който най-после, след близо година забавяне, се произнесе по жалба на студента Евгени Марчев срещу частично прекратяване на разследването. "Сега" се запозна с определението на съдия Радослава Качерилска, постановено на 28 март.

Преди година Софийската районна прокуратурата прие, че Евгени Марчев е станал жертва на полицейско насилие по време на антиправителствения протест на 10 юли 2020 г. Удряли са го четирима униформени, но кои са те не е ясно. Затова и разследването срещу четирима полицаи, обвинени за насилието зад колоните на Министерския съвет, трябва да бъде частично прекратено.

Разследването продължава срещу пети полицай, обвинен през март м.г., че сам и в съучастие с трима други неустановени полицаи нанесъл лека телесна повреда, но не на Марчев, а на друг протестиращ младеж.

Адвокатът на Марчев, Полина Велчева, за която Narod.bg вече писа, оспори прекратяването в съда. И сега съдия Качерилска отменя прекратяването и дава указания на прокуратурата и описва грешките на разследващите, които открива.

Така например съдията посочва, че от прокурорското постановление не се разбира дали се прекратява досъдебното производство изобщо за телесната повреда, нанесена на Марчев, или се прекратява само обвинението на четиримата полицаи за ударите по студента, след като е установено, че те не са били него, а друг.

Според съда "е възможно и необходимо събирането на допълнителни доказателства за установяване на самоличността на извършителите на престъплението срещу жалбоподателя Марчев", както и срещу още двама пострадали. Затова и частичното прекратяване се явява необосновано и преждевременно.

"В случая прави впечатление, че не са положени достатъчно усилия да се установи самоличността на всички служители на МВР, които са изпратени на конкретното място да охраняват протестиращите", пише още съдът. Според съдията това може да стане чрез проверка на служебната документация в МВР. А ако полицаи отказват да бъдат снимани за съпоставка, това може да стане с искане до съда за принудително снимане или с използването на снимките им от базата данни за лични документи, обяснява съдът.

Защото едва когато се съберат достатъчно информация за евентуално участвали в събитията лица, техните снимки могат да бъдат съпоставени със заснетите кадри на двайсетимата полицейски служители, които нанасят удари по задържаните лица.

Самият Марчев е казал при разпита си, че може да разпознае биячите си. Но с него не е провеждано разпознаване. Разпознаване е правено само с един от пострадалите.

Според съда буди недоумение защо четиримата полицаи са обвинени за боя на Марчев, след като на записите много добре се вижда, че те бият друг пострадал. "Именно тази грешка се опитва да поправи прокурорът с обжалваното постановление, което обаче е твърде неясно и противоречиво", пише съдията в определението си.

От видеозаписите се вижда, че Марчев е бит основно от трима полицаи, означени в експертизата на записа като Униформен №6, №12 и №13, както в началото и от Униформен № 11 със светлоотразителна жилетка.

Необходимо е усилията на разследващите органи и прокурора да се съсредоточат върху установяване самоличността на тези лица, пише съдът очевидното. И продължава да дава съвети - как за № 11 може да се проверят други видеозаписи около района и да се разпитат свидетелите и ръководителите на различните подразделения на СДВР.

Униформен №6 е заснет с доста добро качество на кадъра, като самоличността му също би могла да бъде установена чрез лицево-идентификационно изследване или да бъде разпознат от колеги, продължава съдията. Униформен №13 също е заснет многократно, като би могло да се установят негови отличителни белези, включително коса, телосложение, а и да се отграничи от останалите по поставена маска или шал в долната част на лицето.

Униформен № 5, който е установен от експертизата като конкретен полицай, петият, обвинен по делото, също не е привлечен към наказателна отговорност за деянието срещу Марчев, макар да е заснет да го натиска с коляно в гърба, посочва съдът, допълвайки, че няма правомощия да указва на прокурора срещу кои лица следва да повдига обвинение и за какво деяние.

"При полагане на достатъчно усърдие от разследващите органи и събиране на сравнителен материал (снимки) на повече полицейски служители, назначени да охраняват района в процесния ден, би било възможно да се установи самоличността на заснетите на записа лица, нанесли телесни повреди на задържаните протестиращи", посочва съдът.

Магистратът е впечатлен, че на експертите са предоставени едва 6 портретни снимки на униформени служители - мъже, при установени близо 20 униформени, които участват при нанасянето на удари върху задържаните.

Освен всичко снимките не са показани на хора от различни отдели в СДВР, а само на вътрешната комисия.

"Разследването следва да продължи до установяване на всички отговорни полицейски служители, нанесли телесни увреждания на всеки от седмината задържани", категоричен е съдът.

ОГРОМНО ЗАБАВЯНЕ

Разследването за побоя зад колоните беше образувано през август 2020 г. През декември 2020 г. Марчев е конституиран като пострадал и разпитан от прокуратурата.

Първите четирима полицаи бяха обвинени по спешност едва през август 2021 г., когато записите от охранителните камери на НСО, разкриващи бруталното отношение на полицаите към задържаните по време на протеста, видяха бял свят чрез специалната парламентарна комисия, разследваща насилието.

Съдът също "наля" в огъня на това протакане, като не се произнесе по жалбата срещу частичното прекратяване една година. Наложи се дори прокурорът по делото да пише на съда с молба да побърза. "Сега" също опита да разбере какви са причините за огромното забавяне, но не получи отговори от съда.

Съдия Качерлиска всъщност се произнесе точно преди да замине за 10-месечен стаж в регистратурата на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 1 април, където, по ирония на съдбата, постъпват и жалбите за бавно правосъдие срещу България. Една от тях може да е и по делото за полицейското насилие.