<strong>Политическо блато: Какво ни чака през 2023-а?</strong>

В приказките е почти условие на третия път, с третата вода или на третата година мрачният най-често сюжет да се увенчае с щастлив край и въздадена справедливост за героите.

Ако политиката в България беше приказка, 2023 би следвало да е годината за края на цикъла от резки обрати, в който след четири национални вота беше излъчено само едно редовно, при това половингодишно правителство, а управлението на държавата отиде при президента и трите му служебни кабинета.

В самия край на втората година от цикъла продължава да е така. Два месеца след извънредните избори през октомври на победителите от ГЕРБ най-после беше връчен мандатът за съставяне на редовно правителство.

Това, че до последно даваните шансове да има такова са 50 на 50, отразява най-вече общата интуиция, че във все по-непроницаемата от гледна точка на правилата и логиката политическа ситуация са възможни всички развития - и да има правителство, и да няма, независимо с този или с друг мандат, тази година или догодина.

Въпросът е, че и решенията на много от големите проблеми в България остават заключени в неизвестност. Сред тях е и по-силната интеграция в ЕС, която става все по-проблемна - влизането в еврозоната и Шенген е важно не само за икономиката и доходите, но дава и допълнителни гаранции за сигурността на страната предвид агресията на изток.

Рискът е, че слабо и некомпетентно управление или такова с кратък хоризонт като служебното, ще пропилее много от реалните шансове, а вероятно може да предизвика и допълнителни кризи.

През последните две години българската политика е бойно поле на интензивен конфликт между две основни сили. От една страна е армията на превзетата държава - партиите и организираните групи, които осъществиха най-голямото преразпределение на капитал след 1989 г., а чрез контрола си върху публичните ресурси (български и европейски) подчиниха институциите, включително на съдебната система.

От другата страна са партиите, които след протестите през 2020 г. получиха значителен кредит от обществото да се борят за налагане на друг модел на управление, който да подпомага хората да развиват потенциала си. Блокажът в парламента изглежда като паритет между тях, но не е - измамното впечатление се дължи на нежеланието на партиите с токсичен управленски бекграунд да официализират естествения си съюз.

Следващата година е ключова, защото в нея могат да се оползотворят или провалят много възможности. Какво ще се случи зависи от поредица важни избори. Трябва да се изберат например нови членове на Висшия съдебен съвет, от които зависи дали ще има завой към правова държава и повече справедливост, или ще продължи безнаказаността.

Мнозина са убедени, че заради патовата ситуация в парламента и невъзможността да се излъчи редовно правителство със стабилна подкрепа, през 2023 г. пак ще има предсрочни избори.

Но всъщност основният въпрос за властта може да се реши не на тях, а на предстоящите през есента местни избори, на които се формира сериозна част от електоралната база на ГЕРБ и ДПС и са в основата на десетилетната им доминация.

Първо Изборният кодекс, а после и първият мандат

Прекрояването на Изборния кодекс, което ГЕРБ, ДПС и БСП наложиха като най-важна задача на сегашния парламент, очерта по-ясни ефекти за политическата 2023 г.

Хората, които професионално се занимават с проблемите на изборния процес, са единодушни, че начинът, по който бяха променени правилата, носи ясен риск от разколебаване на избирателите и ниска активност: от една страна, хаос и дори блокаж в работата на изборните органи, от друга - практическо изключване на машините от гласуването и връщане на ролята на невалидните бюлетини в оформянето на резултата от вота.

Вероятно не е случайно, че веднага след приемането на тези промени президентът завъртя и т. нар. рулетка с мандатите за съставяне на правителство. Е, едва ли е изненадващо, че ритуалът с връчването на дълго отлагания първи мандат предизвика вял интерес.

В проточването му от ГЕРБ опитаха всичко, за да склонят "Продължаваме промяната" и "Демократична България" за "евроатлантическа коалиция", която щеше и да ги обезвреди като единствените им сериозни противници. Кампанията в медиите премина с откровено ухажване, грозни атаки и нескопосани опити за настройване на двете формации една срещу друга - докато накрая не бетонира обратния резултат, каквито и възможности за подобна коалиция да е имало.

Единствената интрига остана дали лидерът на ГЕРБ и експремиер Бойко Борисов ще поеме лично отговорността да предложи правителство. Непосредствено преди церемонията с мандата той и представители на висшия ешелон на партията му надуха медиен балон за българския Меси в политиката, от който по-подходящ да ни извади "от всички видове кризи" няма, само за да го спукат на другия ден с поредната "странична" номинация - на професора неврохирург Николай Габровски.

Идеята зад всичко това вероятно е да не остане грешното впечатление, че някой друг освен видимо изнервения лидер на ГЕРБ може да взема решенията, когато Габровски започне разговорите си с партиите в парламента за търсене на подкрепа.

В четвъртък тези разговори тръгнаха според очакванията - на първата среща от "Демократична България" заявиха, че биха могли да си сътрудничат по определени теми, но няма да подкрепят правителство с първия мандат.

Ще бъде ли и последен

Идния понеделник кандидатът за премиер евентуално ще обяви и персоналния състав на правителството на малцинството, за което ГЕРБ уверяват, че ще бъде предложено.

Дали и какво мнозинство за гласуването му ще събере, засега не е ясно - след заявките досега на ПП, ДБ, БСП и "Възраждане", че няма да го подкрепят. Фолклорът на парламентарните кулоари спекулира с различни варианти как може все пак да бъде излъчена някаква редовна изпълнителна власт - с тайно гласуване на предложения от ГЕРБ кабинет примерно или, ако първият мандат се провали, с връчване на третия на БСП, които също да предложат Габровски за премиер.

Това, което най-вече се търси, е формат, който да легитимира подкрепата на ДПС за такъв кабинет, но това едва ли ще спести аналогиите с правителствата на Беров и Орешарски. Два месеца по-късно и смятаното първоначално за възможно експертно и ограничено във времето управление с трети мандат на Стефан Янев изглежда все по-лишено състоятелност.

Докато се развиват събитията с рулетката за правителство, остава стабилна и вероятната за нови предсрочни избори - през март или по-късно. Така в неопределено време би продължило и фактическото управление на държавата от президента. По силата на обстоятелствата сумарно той управлява държавата почти година на практика като президентска република. При това с политически пируети, на които вероятно е завидял дори Бойко Борисов.

Механика за реставрация

При вероятността нови избори да произведат същия блокаж в парламента промените в Изборния кодекс, наложени ударно и силово, придобиват смисъла на инструмент за преодоляването му и постигане на едно по-отчетливо мнозинство.

А също и да не се допусне разместване на ключовите дългогодишните позиции във властта по места, чието значение не се губи дори при по-слабо представяне на общите избори. Според наблюдатели основната цел на променените правила са именно местните избори догодина, защото при тях и 10 гласа могат да повлияят на резултата.

Това е и причината според представители на различните формации в парламента най-важната политическа битка за годината да се проведе на тях.

Както и за опасенията, че ходът с реставрацията на хартиената бюлетина и елиминирането на протоколите от машините може да доведе до това , че новата 2023 г. да се усеща като старите 2017 и 2019 г. - рекордни с броя на невалидните бюлетини във вота съответно за централна и местна власт.

Пожарното приемане на поправките до среднощни часове обаче заложи противоречия и предпоставки за изборен хаос и очакванията са за почти неминуемо вето на президента.

В него ще се разчете и отношението му към промяната на правилата - според това дали ще засегне текстовете, за които експерти казват, че ще имат най-вредни отражения върху изборния процес, а оттам и върху доверието в политическата система.

Ваня Нушева от "Прозрачност без граници" казва, че приетият вариант за машинно гласуване, без да се използва електронната памет на машините, е възможно най-лошото решение.

Тя пояснява тезата си и с любимия на "хартиената коалиция" пример с "мадуровките" от Венецуела: "Там именно IT специалистите на "Смартматик" чрез електронната памет са установили, че има гласуване с кратък период от време, което означава, че с машините са гласували членове на избирателната комисия.

Сега, когато няма да имаме електронна памет, не може да се установи, ако подобно нещо се случи и у нас". По думите й елиминирането на данните от флашките в резултата от изборите може да позволи да се отчита и вот на избиратели, които присъстват в списъците, но реално не са гласували.

Нушева уточнява, че не се наблюдават масови нарушения във всички над 12 хил. секции, но съществуват практики в между 300 и 800 от тях да се случват нередности, които на национално ниво генерират отклонения от между 50 и 100 000 гласа.

От "Галъп" например си спомнят за странния случай с европейските избори през 2019 г., когато в данните от проучванията ГЕРБ и БСП са били изравнени, но в деня на вота ГЕРБ са излезли напред с "една добавка", която се равнява на 100 хил. гласа.

"Изборните измами не могат да предрешат изцяло едни избори, но при малка разлика между партиите (най-вече за първо и второ място), както и при прескачането на 4-процентния праг, имат реален ефект. От статистическия анализ се вижда, че с машините активността в рисковите секции намалява чувствително заедно с тежестта на този вот в крайните резултати. Сега се връщаме в изходно положение", смята Марио Русинов от Антикорупционния фонд.

Според Ива Лазарова от Института за развитие на публичната (ИРПС) среда най-голяма си остава възможността за натиск в малките населени места, където нивата на безработица са високи, голяма част от хората живеят под линията на бедност, а основният работодател често е един, независимо дали е общината или частна компания.

Там и СИК-овете, макар и формално излъчени от различни политически партии, често са общо зависими от местните "елити".

Неофициално от ЦИК, където чакат президентското вето, смятат, че непосредствено преди изборите машините може да отпаднат изцяло. Експертите виждат като резултат от промените също и силно затрудняване на работата на секционните комисии, както и хаос при попълването и предаването на изборните книжа.

Основният антидот срещу такива последици е високата избирателна активност, която би потопила тежестта на нередностите - съзнателни или не, в общия резултат. Но след маратона от вотове едва ли може да се разчита на силна мобилизация.

Изборните специалисти съветват партиите да попълват квотите си в СИК и да се опитат да изпращат в тях хора, които не са местни жители. Подобен ефект би имала и ротация на екипи на МВР, ангажирани с честността на изборите, но това зависи от политическата воля на правителството, което ги организира.

Но, както заключава Ива Лазарова от ИРПС, големият въпрос е за икономическите и социалните реформи, които ще позволят на хората да живеят по-добре. И той в крайна сметка зависи от тези, които избираме да управляват.

Засега остава съмнителна перспективата на третата година от опита за реални промени в управлението на държавата България да дръпне силно напред тъкмо с най-важните, но твърдо недопускани реформи - в съдебната власт и борбата с корупцията, които биха отпушили за нормално развитие и икономиката, и публичния сектор.

Нелогично и да се очаква, че ще бъдат извършени от тези, които биха били най-засегнати. Но и десетилетното им заместване с имитации става все по-трудно за прикриване, а загубите за обществото стават все по-видими и конкретни.

Изолацията за Шенген е ясно напомняне, че изпълнени технически критерии от държава, която не покрива критериите да е правова, нямат голямо значение. Подобно развитие може да се случи и с еврозоната, с такава прокуратура и КПКОНПИ са под заплаха и огромна част от средствата по плана за възстановяване.

Залозите на политическата 2023 г. са с дългосрочен ефект и ако изборът е окопаване в сивата периферия на Европа, каквото и да говори телевизорът, няма да компенсира пропуснатите шансове.

Публикация на „Капитал”, заглавието е на Narod.bg