<strong>Няма новина: Пълна простащина в парламента</strong>

Със сигурност всеки от вас е срещал хора, които се мислят за най-умните и най-талантливите на света. Навсякъде има подобни екземпляри, включително и в политиката, включително и в Народното събрание. Онзи ден от трибуната на парламента едно подобно лице, членуващо в парламентарната група на „добрите сили“, реши да блесне с остроумие и интелект.

Само че единственото, което показа, беше липса на възпитание и каруцарски речник. Сигурно и на вас ви е правило впечатление това – колкото повече някой настоява да го възприемат като особено интелигентен и надарен с всякакви качества, толкова по-ограничен и бездарен е той. За всички сфери важи това, но в политиката е особено видно.

Политическият ни „умнокрасивитет“ се оказва на светлинни години разстояние от такива основни човешки качества като почтеност, възпитание, уважение към личните убеждения на опонентите. Политиците от ДБ, например, постоянно се самопредставят като носители на върховната и абсолютна експертиза.

Те са специалисти по всичко – от ядрена енергетика през военно дело до зърнопроизводството. Много от тези депутати, както и антуражът им, се гордеят с творческите си професии и постоянно ни напомнят какви са страхотни издатели, писатели, режисьори и музиканти.

Само че независимо от всичките претенции, тези хора не са разбрали нещо много простичко. Не е важно каква ти е професията. Важното е що за човек си. Може да претендираш, че си разкрил всички тайни на мирозданието, но когато излезеш на парламентарната трибуна и се държиш по-невъзпитано и от хамалин, всичките ти претенции изчезват, подобно на мечтите на „добрите сили“ за спечелването на 130 депутатски мандата.

Политици от същите тези добри сили постоянно се хвалят със своя либерализъм, с тоталната си разкрепостеност и уважение към чуждото мнение. Дали обаче са също толкова разкрепостени либерали, когато напуснат сферата на думите и преминат към действия? В последния ден на предишното, 48 Народно събрание, няколко депутати от ДБ написаха до СЕМ донос, пълен с откровени лъжи, срещу предаването „Политическо НЕкоректно“.

Същите тези, които не спират да говорят как пращят от свободомислие, на практика поискаха от медийния съвет да накаже едно предаване, защото темите, обсъждани в него, не им харесвали. Страхотен пример за либерално поведение, нали? Хубавото е, че мнозинството в настоящия състав на СЕМ са разумни и почтени хора, които изобщо не се впечатлиха от доноса на депутатите от ДБ.

Наистина не разбирам учудването на много хора по повод некултурното поведение от трибуната на онзи депутат от ДБ. Защо изначално приемаме, че тези хора са възпитани и интелигентни? Май само защото те се представят за такива. Истината е, че именно най-силно претендиращите за възпитание и интелигентност, са най-далеч от тези качества.

 Говорим за най-обикновени кариеристи, които използват политическата конюктура, за да просперират. Ето на това се дължи фактът, че имаме депутати, които преди години са пеели до премала руски песни, а днес трескаво трият тези си изпълнения от интернет, понеже искат да минават за яростни русофоби и правоверни евроатлантици.

Между другото, бъдете сигурни, че тези лица може и да са изтрили клиповете от интернет, но от личните си компютри не са. Защото в бъдеще може да потрябват. Нали знаете, че ако руснаците отново минат Дунава, метафорично казано, днешните евроатлантици и русофоби за отрицателно време ще се метаморфозират в стопроцентови русофили. И не само ще наводнят интернет със старите си клипове, на които пеят руски песни, ами и нови парчета ще запишат.

Нищо общо няма политическият умнокрасивитет с достойнството, морала и възпитанието. В момента основната драма на тази прослойка е как хем да направят коалиция с Бойко Борисов, с човека, когото обвиняваха във всичките грехове на света, хем да продължат да минават за олицетворение на принципното политически поведение.

Сигурно помните, че преди десетина години тези лица или техните предходници, удобно се сгушиха под шлифера на Борисов, наричайки това мишкуване „исторически компромис“. Обясняваха, че в името на „великата съдебна реформа“ го направили. Абсолютно същата сценка наблюдаваме и днес. Историята се повтаря вече като фарс, както е казал Маркс. Карл, а не Граучо.

Петър Волгин по БНР