<strong>НАЧАЛОТО НА КРАЯ? Руската жандармерия бойкотира Путин</strong>

Служещи в руските спецчасти ОМОН масово бойкотират Владимир Путин и отказват да воюват в Украйна, става ясно от публикации в малкото независими медии, които московските власти не успяха да закрият.

Страховитите командоси са най-добре подготвените руски сили за действия в градски условия. Формално те са част от полицията, но получават военна подготовка. Нещо подобно на днешната българска жандармерия или закритите вече вътрешни войски.

В мирно време ОМОН-овците се използват за залавяне на бандити или освобождаване на заложници. При война функциите им се разширяват. От налагане на ред в завзетите градове до елиминиране на малките бойни групи, които се укриват там или борба диверсантите проникнали на руска територия.

Както вече стана ясно, давайки заповед за нападение на Украйна, Владимир Путин вярваше, че „освободителната” операция ще продължи максимум седмица. Заблуден от своите съветници, кремълският диктатор живееше с илюзията, че украинците ще посрещнат войските му едва ли не с хляб и сол.

Доволни да се освободят от злите „нацисти”, начело с президента Володимир Зеленски, който между другото е с еврейски произход.

При подобна „революционна” ситуация е логично, че наред с армията в първите редици на руските „освободители” са и отрядите на ОМОН. Месец преди войната хиляди командоси са вдигнати под тревога, а командирите им обясняват, че става дума за рутинно учение.

Илюзията рухва на 25 февруари, когато Путин нарежда атака на Украйна. Кремълският диктатор така не обявява война на атакуваната държава, обявявайки, че става дума просто за специална операция.

Сред първите получили заповед да нахлуят са частите на ОМОН. За изненада на своите шефове, командосите масово отказват да се подчинят. Първите бунтовници са жандармеристи от Краснодарския край, които трябва да атакуват от Крим.

Пример дават 12 офицери от оперативна рота „Пластун”, начело със своя ръководител капитан Фарид Читав. Пред своите командири кап. Читав и колегите му заявяват, че издадената заповед е незаконна и няма да я изпълнят. Мотивите им са железни - докато не бъде обявена официално война на Украйна техните служебни задължения се простират само на руска територия.

Офицерите обясняват, че те и командваните от тях хора нямат задгранични паспорти, не е издадена и заповед за тяхната извънредна командировка в чужбина. За това и преминаването на държавната граница от тяхната рота може да се счита за престъпление по чл. 322 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Отделно от това, нелегалното влизане на въоръжена група е престъпление и според законодателството на Украйна.

Чисто законово, бунтуващите се офицери са абсолютно изрядни. За това и техните командири не могат да ги обвинят в неподчинение. Вместо наказание, бунтовниците са върнати моментално в родният си Краснодар.

Там срещу тях започва проверка и с формални поводи са уволнени от работа. Бунтовните командоси обаче не се предават. Капитан Фарид Читав моментално се свързват с адвоката и правозащитник Михаил Беняш. С негова помощ офицерите оспорват своето уволнение  и завеждат дело в съда за възстановяването им на работа.

Буквално за часове, случаят на кап. Читав и останалите 11 офицери, които отказват да нападнат Украйна, се разпространи из независимите руски медии. От интервю на техният адвокат и други правозащитници се разбра, че те не са единствените командоси, опълчили се на Владимир Путин.

„Ако имаше въоръжен конфликт, клиентите ми нямаше как да откажат да изпълнят заповедта. В случая при нападението над Украйна нямаме обявена война, а просто „специална операция”. За нея законът не казва нищо, за това офицерите и войниците в ОМОН може да атакуват само ако са съгласни”, обяви в интервю адвокат Михаил Беняш.

Според Павел Чиков, шеф на правозащитната организация „Агора”, бунта на кап. Фарид Читав и колегите му офицери не е изолиран случаи. За първият месец от руското нападение над Украйна в организацията са получени над 200 подобни сигнала от групи войници и офицери.

Те молят за юридическа помощ, за да оспорят уволнението си. Според правозащитника Павел Чиков, откази да изпълнят заповедта за „освобождение” на Украйна има в множество части на Министерството на отбраната и Националната гвардия. От Сибир до Северен Кавказ.

„Искам руските бойци да знаят, че отказът да убиват хора, които не са ни нападнали не е престъпление. Не е срамно. Постъпката им е правилна. Ако човек каже „не” на заповед, която го принуждава да убива, той може да разчита на нашата защита. Аз и адвокатите на „Агора” ще им я осигурим”, обяви в Чиков.

За месец война в Украйна, сред руската армия има огромна вълна войници, които направо дезертират. Десетки подобни случаи вече са описани в руски медии. Заради страха от съдебно преследване, малко от войниците се престрашават да застанат с имената си.

Сред тях е 25-годишният професионален войник Алберт Сахибгареев от 288-а артилерийска бригада на военна част № 30 683. Както всички свои колеги, Сахибгареев до последно вярва, че е изпратен на руско-украинската граница за учение.

„Не бяхме предупредени за „специалната операция”. Щом пристигнахме на границата до Белгород, започнахме маневри”, разказва пред сайта „Медуза” Сахибгареев.

На 23 февруари военнослужещите получили заповед да сложат бронежилетки и да не ги свалят, раздадени им са и автомати. Малко преди това в поделението са докарани значително количество артилерийски боеприпаси - много повече, отколкото обикновено се използва в ученията, разказва Сахибгареев.

На 24 февруари бригадата започва стрелба с оръдията. Офицерите им посочват целта, без да обяснят какво има там. Алберт и другарите му започват да се съмняват, че става дума за тренировка, след като и в тяхна посока политат снаряди.

„Разбрахме, че нещо не е наред. Ученията не се провеждат в близост до жилищни села и градове, но ние стреляхме точно в такава посока”, спомня си младежа.

Сахибгареев има мобилен телефон в себе си и успява да прочете в интернет, че Русия е нападнала Украйна. Изпаднал в шок от новината, той отказва да изпълнява заповедите на командирите си. По думите му брожение има и сред останалите войници, които са недоволни, че трябва да убиват своите братя отвъд границата. Заради неподчинението, Алберт е брутално пребит от свой началник. При издевателството е счупена ръката на младежа, но неговите командири отказват да го пратят на лечение.

Няколко дни по-късно той си плюе на петите, без някой да направи опит да го спре. След куп перипетии, успява да стигне до град Уфа, където се настанява в апартамент под наем. Свързва се с адвокат, който му помага да подаде жалба за побоят нанесен му от офицерите.

Защитникът на Сахибгареев е убеден, че младежа не може да бъде съден за дезертьорство, защото спрямо него е упражнено насилие. За това настоява да му бъде прекратен договора с армията.

Липса на екипировка тормози нашествениците

Освен яростната съпротива на „освобождаваните” украинци, руските войски масово се оплакват и от сериозни проблеми в оборудването. Оказва се, че прехвалената армия на Путин не е била напълно окомплектована за война в зимни условия.

Проблемът се задълбочава заради необичайните студове в Украйна през март. Принудени да стоят дни и нощ и в окопите при минусови температури, стотици войници получават измръзвания и т.нар. „траншейно стъпало” – заболяване, познато от Първата световна война. Траншейното стъпало се получава от обездвижване и подгизнали дни наред в окопите крака.

Както можем да се досетим, за проблемите на руската армия се разбра първо в чужбина. Службата за сигурност на Украйна и западна медии публикуваха десетки подслушани разговори между бойци на фронта и техните командири. В един от тях полеви офицер се оплаква, че половината от бойците му, които се бият край Николаев, страдат от измръзване на краката.

От разговора става ясно, че войниците трябва да спят в окопите, тъй като нямат нито палатки, нито печки-кюмбета на дърва, които са единственият начин на отопление в полеви условия за руската армия.

За проблема с оборудването на руската армия разказаха и западни експерти. Позовавайки се на разузнавателна информация те разказаха, че масово руските войници си купуват с лични средства униформи и обувки, вместо да ползват щатните им такива, които са с изключително лошо качество.

Подобно звучат и разказите на стотиците пленени или предали се сами руснаци. На доста от снимките се вижда, че заловените войничета са обути с цивилни гумени ботуши, вместо с армейски кубинки.