<strong>Милионерът Гоце Първанов чукна 65</strong>

От външния клозет в двора на село Сирищник до огромно фамилно имение край столицата в Иваняне. Президентът Георги Първанов умее да се катери по стълбицата на държавния възход.

Двата му мандата начело на България бяха белязани от нечувани за президентската институция скандали, политически драми, първият импийчмънт в историята на страната ни, далавери с Русия и енергийната политика, агентурни разкрития и дори позорища с лов на защитени архари и заигравки с певици.

На 28 юни държавният глава и вече дядо на пет внучета отпразнува 65-годишнината си, която предпочете да почете скромно и без шумни прояви със стотици гости, почитатели и стари политически друзя.

Историкът и два мандата президент на България е с биография, достойна за американската мечта. От невръстен малчуган от село Сирищник с външна тоалетна на двора (това му бе припомняно през всичките му два мандата като държавен глава) до властови колос, охраняван над десетилетие от НСО, срещащ се с висшия ешелон на планетата и истински кукловод на родната политика.

Началото на трудовия живот на агент Гоце, както ще познава цяла България след години Първанов, започва с тежко детство. Президентът е готов да се разплаче при спомена как като малък е ходил по 4 километра, за да купи хляб за семейството си, тъй като къщичката му била отдалечена на толкова от мегдана на пернишката паланка.

Всъщност отново истината е поскрита, както се оказва, че и занапред ще е част от живота на Георги - той действително е проплакал в родилното на село Сирищник, но реално си е от село Косача. За отрудения си делник като невръстно момче и прохождащ социалист президентът дори издаде книга миналата година, озаглавена „Пътуване към паметта”.

Разбира се, пресният рожденик не е пътувал особено подробно покрай крайъгълните камъни на житието си, защото в книгата „не помни как, но е предложен за член на БКП през 1981 г. като студент”. Президентът дори не се и сеща да се възмути, след като според дипломата му, която репортер на „Уикенд” е виждал с очите си в архивите на Софийски университет, той е отличник по история на БКП.

Но, парадоксално, историк по образование и професия, Георги Първанов успява да изкласи само до четворката по уж профилирания предмет. Тези подробности държавният глава не споменава в автобиографичното си представяне на хартия, но акцентира как е скъсан за кандидат-член на БКП и то от Николай Камов.

Впоследствие Първанов се оказа с досие от Държавна сигурност. Досието „Гоце” стана повод за един от най-големите скандали в държавата, а с историята му се занимаваха медиите месеци наред. Историята на вербуването му тръгва от 6-о управление на ДС.

Освен папката, съдържаща документи по аферата „Гоце”, Първанов има и второ досие, изготвено от служители на 6-о управление на ДС в средата на 80-те години, разказва преди време именно вербовчикът му агент Пламен Благоев.

Под негово ръководство е започнала операцията на Държавна сигурност довела до вербуването на Първанов, а агентурното име на научния сътрудник, какъвто е той по онова време, ще го преследва винаги. Агент Гоце обаче катери върховете устремно и ударно, пазейки в тайна папката си в ДС. И така до приемането си в Изпълнителното бюро на БСП, а в последствие през 1996 г. става и лидер на Столетницата.

През 1997 г. след драматичния за БСП 4 февруари, когато Николай Добрев и Георги Първанов връщат на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на правителство, хората на Жан ги определят за предатели.

Обстановката е крайно напрегната заради ежедневните протести. Откакто е избран за председател, той остава почти денонощно в централата на БСП. „Един месец съм спал на „Позитано” 20 на един диван без завивка. Отвън летяха павета. Отслабнах с 8 килограма”, спомня си Първанов.

В крайна сметка мандатът и килограмите са върнати, а Първанов става отново депутат от левицата. До избирането си за президент на България - 2001 г., той продължава да води Столетницата.

Отдавна семеен, лидерът на БСП и настоящ президент показва на нацията съпругата си Зорка - дотогава малцина са обръщали внимание на скромната и премерена историчка - пълен контрапункт на шармантната Антонина Стоянова.

Вместо с капели, претенции и лустро, Зорка впечатлява със скромност и липса на вкус в тоалетите, не парадира с нищо, не коментира нищо, не се забърква в нищо... идеалната половинка на държавен глава, който успява като президент да се забърка в скандали и за двама.

За разлика от Гоце, който иска всячески да избяга от селското си битие и нужника на двора, съпругата му и първа дама запази достойнство и не се втурна като мъжа си да пазарува тоалети за новия си пост от четирицифрени суми от бутици, шити по поръчка. Напротив, Зорка, по баща Парцова, дори като първа дама проявяваше умерен вкус без капка грандоманщина и се доверяваше на Фани Пападополу и други български дизайнери. Гласът й не се чуваше, а името й не се забърка в нито един скандал.

През това време, съпругът й успя да взриви обществото не само с политически, но и с интимни скандали. Президентът явно прояви уклон към певицата Мариана Попова, а забранената им любов бе в устите на всички клюкари.

Нацията на шега наричаше изпълнителката „полупрезидентшата”, ала нито Първанов, нито Попова коментираха клюката. Направи го бившият съпруг на изпълнителката Ханс Парфлер. „Знам истината за отношенията на Мариана и бившия президент Георги Първанов. И съм о`кей с това. Повече няма какво да коментирам", издаде нужното за всички той.

Дискретността на агент Гоце, присвоена от работата в ДС и пазенето на агентурната тайна по темата се оказва нож с две остриета - за да не лъсва страстта му към Попова, Първанов тръби навсякъде, че негова любима изпълнителка е Мария Илиева.

Именно Илиева е и поканена в тъмна доба в пиано-бар „Синатра” на 18 януари 2008 г., за да пее на уше на Владимир Путин. Кремълският властелин тогава се говори, че е успял да си уреди руска сила в уговорените тогава АЕЦ „Белене”, „Южен поток" и нефтопровода „Бургас-Александруполис”.

Скандалът година след паметната вечеринка с Путин и Мария Илиева стигна дотам, че съдът се принуди да задължи президентството да публикува стенограма от разговорите на Първанов и Путин, но уви, не от пиано-бара. След излизането си от „Синатра”, доволният агент Гоце отчете Путиновата визита като постигане на „голям шлем”.

Като президент за 10 години Първанов не успява да разшири обсега си от контакти с висши държавници и властови кадровици от елита на света. Да, среща се с лидери от Третия свят и руски номенклатурчици като Гурбангули Бахримахмудов – президент на една от бившите съветски републики, успява да доведе дипломацията ни до подписването на протокол за установяване на партньорски отношения между Самарканд и Пловдив...

В братски Узбекистан обаче го чака удар. Уж приятелски лов между двете държави с участник Георги Първанов като гост на узбеките, завършва с гръмовен скандал. Държавният глава е обвинен, че е отстрелял на приятелската пусия архар - див козел, защитен от „Червената книга”.

Високият гост пристигнал в кишлака Горен Хаят в Джизакската област на Узбекистан рано сутринта на 7 ноември. Преди това той се ползвал от гостоприемството на фирмата „Джизак-биоспектър”, която притежава щраусова ферма и почивна база на брега на езерото Айдаркул. Повече от 100 души - свита, прислуга и охранители - нарушили спокойствието на обитателите на Нарутинския държавен резерват заради няколко изстрела по планинските козли.

Узбеките плачат – „отстреля ни слънцето”, пишат местни медии. Истерията стига и до нас, а архарът на Гоце, както медиите наричат случая, е равен по сила на удара с агентурната му папка.

Между въпросните приключения на Първанов му се случват и други неща - прославен е като архитект на „тройната коалиция”, от която титла се отрече в последствие, синовете му Ивайло и Владимир се сдобиха с хотели, имоти и апартаменти на занижени цени или пък пред фалит, купени на безценица, не криеше афинитета си към пловдивския свинепас от село Нивянин, Врачанско - Георги Гергов и подопечните му масони, скара се жестоко със Сергей Станишев, наследникът му като лидер на БСП, става и първият български президент, попаднал в процедура по импийчмънт.

Докато се вихри между създаването на коалиции, въртенето на политики и угодничеството към Русия, пробутвайки нейните енергийни интереси, президентът обитава две жилища - вила „Калина” в държавната резиденция и апартамента си в столичния квартал „Красна поляна”.