Две ключови институции в държавата носят главната отговорност да проверяват и разкриват на обществото незаконното и неефективното харчене на милиардите от държавния бюджет – Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Най-силното им "оръжие" срещу злоупотребите, противно на очакванията, не са глобите или санкциите, а публичността. Тоест, правото на обществото да научи за нередностите, случващи се с общите пари, и евентуално – да потърси сметка от управляващите на следващите избори с емблематичния пример кмета от ГЕРБ в Сливен Стефан Радев.
Или поне така би трябвало да работят механизмите за баланс в правовата демократична държава.
Неслучайно в изследването си за успехите и провалите на българските правителства за периода 1998 – 2020 г. икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) анализират работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата. Те са изчислили на базата на всички 1035 одитни доклада през въпросните две десетилетия, че близо половината от одитираните разходи – тоест над 82 милиарда лева, могат да се определят като "провал", тоест похарчени са неефективно или незаконосъобразно.
Икономистите са успели да направят този извод, защото голямата част от одитните доклади на Сметната палата са публично огласени пред обществото. Какво би се случило обаче, ако извадим публичността от уравнението? Оказва се, че през текст от закона много от разкритията на финансовите контрольори може изобщо да не видят бял свят. Това важи за ключови части от редица одити на Сметната палата и още повече за разкритията на Агенцията за държавна финансова инспекция, която е част от изпълнителната власт и очевидно много по-редовно докладваща на държавното обвинение.
Половината доклади на АДФИ се пращат в прокуратурата
На теория масираното изпращане на докладите от финансовите инспекции на прокуратурата звучи като добра новина, защото означава, че институциите може реално да са се заели да разследват злоупотребите с държавни пари. Източници на Mediapool, запознати с работата на АДФИ, обаче разказват, че изпращането на разкритията в прокуратурата всъщност се използва за укриването им от обществото. Другата цел е определини държавни служители, отговорни за нарушенията, да се държат в зависимост и подчинение чрез възможността във всеки един момент извършените от тях нередности да бъдат извадени пред обществото.
Прокуратурата е единственият държавен орган, който може да възлага директно инспекции на АДФИ, като агенцията не може да откаже да ги извърши.
През юли миналата година финансовата инспекция отказа да предостави на Mediapool двата доклада от проверките за удълбочаването на Варненското езеро на стойност над 300 милиона лева. Причината е, че са били изпратени на прокурор, който не желаел да се дава гласност.
Прокуратурата има право да не дава информация как точно разследва случая. В същото време бяха публикувани журналистическите разкрития на варненския журналист Спас Спасов за заобикалянето на закона за обществените поръчки, некачествени работи и приоритетно удълбочаване на пътя към пристанището на ТЕЦ-а на Ахмед Доган.
В края на миналата година Mediapool изпрати запитване до АДФИ с искане на списъка на всички изпратени в прокуратурата доклади за последните две години. Този път агенцията отговори бързо и коректно на въпросите на медията, а данните само потвърдиха първоначалните съмнения.
През 2021 година финансовата инспекция е произвела 440 доклада от извършените проверки на най-различни институции и държавни фирми. Общо 243 доклада са изпратени в прокуратурата и така са оставени скрити за обществото.
В това число влизат най-интересните проверки – на Община Бургас, Община Варна, за далаверите на кмета от ГЕРБ Стефан Радев в Община Сливен, Столичната община, Агенция пътна инфраструктура (АПИ) и др. Любопитното е, че само докладът от проверката на Държавната комисия по хазарта бе публикуван на сайта на АДФИ, защото обслужваше тогавашните интереси на прокуратурата покрай започналите дела срещу Васил Божков.
Ситуацията с изпратените в прокуратурата проверки през 2022 година е сходна.
През този период АДФИ произвежда 410 доклада, а към прокуратурата са изпратени близо половината от тях. Сред проверените отново е Столичната община, Община Благоевград, Национална компания "Железопътна инфраструктура", Медицински университет – София, "Напоителни системи", "Пирогов", затворите и още много други.
Проблемът е, че след като даден доклад бъде изпратен в прокуратурата, контролът върху информацията вече е в ръцете на разследващите. Там данните обикновено потъват като в черна дупка.
Случаят с проверките на проекта за удълбочаване на Варненското езеро е много показателен за тази тенденция. По-късно обаче се разбра, че само първата проверка на АДФИ е изпратена на прокуратурата – тази, която не открива нередности.
Друг източник на Mediapool, запознат с работата на финансовата инспекция, коментира, че през последните години прокуратурата злоупотребява с правомощието си да възлага инспекции и понякога го прави по несъществени закононарушения. Това на практика блокира работата на АДФИ, отпадат инспекции по значими теми и затова над 50% от проверките са по възлагане на прокуратурата. На практика АДФИ работи като орган на прокуратурата, а не на изпълнителната власт.
Експертът твърди, че това е архаичен модел на взаимодействие между прокуратурата и органи на финансов контрол, въведен в края на 50-те години на миналия век по съветски образец.
Сметна палата не е обявила части от 32 одита
Проблем с публичността има и с одитите на Сметната палата, макар много по-малка част от тях да стигат до прокуратурата. Палатата е върховната одитна институция и по закон е независима, макар че опити за политически натиск върху нея винаги е имало. Последният пример за това е светкавичното отстраняване на бившия председател на палатата Цветан Цветков, дни преди края на работата на 48-ото Народно събрание – въпрос, който е предмет на дело пред Конституционния съд.
По закон публичността и прозрачността е един от 5-те основни принципа, на базата на които функционира Сметната палата. Тя проверява не само законосъобразността, но и целесъобразността на харченето на публичните ресурси. Осветяването на констатациите ѝ е ключово за ефективността от работата ѝ, защото влияе върху понасянето не само на административна или наказателна, но и на политическа отговорност от страна на управляващите елити.
Според чл. 59 от Закона за Сметната палата тя оповестява одитните доклади, които не представляват защитена от закона тайна. В същото време чл. 58 казва, че "при наличие на данни за престъпление Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата", като в тези случаи тя не може да огласява данните до приключване на наказателното производство.
В отговор на запитване от Сметната палата отговориха, че през последните 8 години (от 2015 г. до началото на февруари 2023 г.) Сметната палата е изпратила на прокуратурата части или доклади за извършени 34 одита.
От тях 30 са публикувани на интернет страницата на палатата без частите, изпратени на прокуратурата, 2 са публикувани изцяло, тъй като са изпратени по искане на прокуратурата за послужване по прокурорска преписка и за сведение (докладите за "Автомагистрали" и за изпълнението на държавния бюджет през 2018 г.), а други 2 не са публикувани изобщо, тъй като целите одитни доклади са изпратени на прокуратурата. Става дума за проверките на държавната фирма "Монтажи" и на държавно предприятие "Научно-производствен център". Непубликуваните части или цели доклади продължават да не са публични, въпреки че от момента на изпращането им в прокуратурата в някои случаи са минали години.
Покрай потъването на одита на държавната фирма "Монтажи" в прокуратурата се стигна до публичен скандал, защото това попречи на осветяването на скандалното изразходване на около 500 млн. лв., отпуснати от правителството на ГЕРБ през 2018 г. за ремонт на язовирите. Още като вицепремиер в правителството на Кирил Петков Корнелия Нинова се оплака, че не ѝ се разрешава да разкрие публично корупцията в "Държавната консолидационна компания" (ДКК), защото докладът на Сметната палата за дъщерното дружество "Монтажи" е засекретен в цялост с аргумента, че съдържа данни за престъпления. Тогава стана ясно, че документът е изискан от прокуратурата в цялост още през есента на 2021 г. и одитната институция не е имала друг избор, освен да го прати на обвинителите и да го засекрети.
С изпратените одитни доклади на прокуратурата има и друг проблем. По закон държавното обвинение трябва да уведомява текущо Сметната палата за предприетите действия по изпратените материали. През последните години обаче прокуратурата практически абдикира от това си задължение, като не уведомяваше палатата за резултатите от проверките по одитните доклади. Ако не се открият данни за извършени престъпления, палатата може да публикува необявените части от докладите си. При положение че липсва обратна връзка от държавното обвинение обаче, засекретяването остава висящо.
Според експерти с образуваните досъдебни производства по докладите на палатата и на АДФИ, които не приключват с години и няма информация за движението по тях, на практика се създават възможности определени държавни служители да се държат в зависимост и подчинение, защото разкритията с техните нарушения могат да бъдат осветени пред публиката във всеки един "подходящ" момент.
С други думи, макар текстовете в закона, опитващи се да защитят разследванията на финансови злоупотреби, да имат своята теоретична логика, практиката показва, че в много случаи с тях се злоупотребява и те се ползват за потулване на финансови злоупотреби на държавни или общински органи или фирми. Всичко това говори за необходимост от промяна на законите в посока, че тайната на разследването не бива да се противопоставя на правото на обществото да научава навреме за извършените разхищения на неговите пари от онези, които е избрало да го управляват и представляват.
