<strong>Истериите на „градивната опозиция” ГЕРБ</strong>

Още в средата на януари ГЕРБ започнаха да надуват тръбата за тревога - България е в опасност, Русия иска от нашата територия да бъдат изтеглени всички военни части на НАТО, руската реваншистка политика протяга своите черни пипала към нас, къде е Правителството, къде е премиерът, къде са всички, които трябва да ни пазят в тази геополитическа криза?!

Разказваме  съвсем телеграфно един сюжет, за който можем да отделим още много страници, но едва ли има смисъл. Този панически наратив е станал характерен за цяло едно поколение политици, които не знаят как по друг начин да демонстрират поне елементарно достойнство на духа и съблюдаване на българските национални интереси.

Заради това, преди да се потопим в особеностите на българските парламентарни политически страсти и танците около геополитическата буря, нека да се опитаме да видим какво точно се случва около Украйна и доколко наистина е реална опасността от война, както твърдят в ГЕРБ.

Още от началото на декември градусите в отношенията между САЩ и Русия се покачиха. Територия на конфликт се оказа до болка познатата Украйна и всички особености на нейната политическа съдба, трагично разделена между два свята. Американците обявиха, че Путин се готви да нахлуе в Украйна и че военната операция за това е вече в ход, защото руснаците струпвали военна сила край границите със своята съседка.

Москва пък отговори с искане границите на НАТО да се върнат до периода от 1997 година. Напрежението беше потушено за известно време, защото бяха насрочени спешни преговори между Вашингтон и Москва, където спорните въпроси да бъдат избистрени.

Трябва да признаем, че самото насрочване на разговори, беше победа за Владимир Путин, защото за първи път от много време насам той постави ясно въпроса със сферите на влияние в света и заяви, че държавата му си има такава. Но простата истина е и друга - че цялото това напрежение е симптом на Световна търговия, а не бъдеща война.

Защото истината е, че този, който започне война, вече е загубил. В свят, в който медиите и социалните мрежи се превръщат в реално оръжие за промиване на мозъци, реалната битка се води там, а не с танкове, самолети и пехота.

За какво и е на Москва Украйна?

Русия и сега има инструменти да държи украинската политика в постоянно напрежение. Същото важи и за САЩ. Американците си имат достатъчно проблеми и съвсем различен основен враг, а именно Китай. Още в края на миналата година се чу един такъв глас на здравия разум в лицето на министъра на отбраната Стефан Янев, който се обяви против разполагането на допълнителни части на НАТО у нас с аргумента, че точно това действие ще предизвика напрежение, което иначе не съществува.

Всъщност с искането на ГЕРБ за извънредно заседание на Парламента за ситуацията около Украйна, именно това беше голямата цел -  да се излее голяма помия върху Янев и да го провъзгласят едва ли не за говорител на Кремъл, хибридчик,  внедрен във властта, а даже и с обвинение, че това било първата крачка към излизането ни от НАТО.

Депутатите на Борисов се опитаха да забият клин в Правителството, в парламентарното мнозинство и да използват световното напрежение като инструмент за разрушаване на управлението. Голямата идея беше да се начертае разделителна линия - голяма и незаобиколима, така че коалицията да рухне в нейната пропаст.

Заради това на мен ми беше смешно да слушам парламентарните есета на Даниел Митов и Екатерина Захариева. Тонът на изявленията им беше панически, дори пораженчески на места. Точно такива изстъпления правят България да изглежда слаба на световната сцена и най-важното държава без стабилни основи. В окото на голяма България се нуждае от стройна, прагматична и отчитаща националните интереси позиция.

Реалният български интерес е нито един български войник да не бъде замесен във военни действия. Това е реалното отчитане на интересите на народа, както и на геополитическото положение на страната и това съвсем не е забиване на нож в гърба на НАТО или някакво предателство към Алианса, където членуваме. България има своето право да заяви собствен интерес и най-важното да го отстоява докрай.

В крайна сметка парламентарната хибридна операция на ГЕРБ се провали, защото от заседанието на Националния съвет стана кристално ясно, че не се намираме в предвоенна операция.

Всички опити за истеризация, всички политически изстъпления, всъщност реално вредят на българската позиция. Защото големият смисъл на Българската политика е ние никога да не бъдем част от „ястребите“. За много от другите страни в НАТО Украйна е едно петно на картата някъде там. За нас обаче, това е държава, от която ни дели едно море. Това е държава, в която има българско малцинство и ние не можем да участваме в опитите за разпалване на война.

България наистина е малка държава и може да защитава своите интереси само в някакво блоково присъствие. Това обаче не означава, че сляпо трябва да следва всяка заповед, без да отчита интересите на своите граждани, техните емоции и историческото преклонение.

Много хора искаха да запишат страната в батальонът е на „ястребите“ и този опит се провали. Това е големият извод от всичко. Това е поне един малък повод за оптимизъм.

Александър Симов, вестник „Галерия”, заглавието е на Narod.bg