<strong>ДОКОГА? Хакерите се гаврят с аналоговата прокуратура</strong>

В свят, в който парите и информацията са основно на цифров носител, киберпрестъпленията очаквано растат. Затова частни компании и държави инвестират сериозен ресурс за защита на системите си от хакери и зловреден софтуер.

България очевидно изостава с подобряване на киберзащитата си и няколко държавни институции бяха ударени от кибератаки през последните 3 г. Остава усещането, че държавата ни не само не може да се защити от хакерите, но дори няма капацитета да разследва сериозни пробиви в системите й.

5 месеца нищо за „Български пощи“

Хиляди пенсионери се оказаха с блокирано пенсии заради вирус, който на практика разруши онлайн инфраструктурата на пощите у нас. За хакерската атака беше съобщено за връв път на 18 април.

Твърдеше се, че в сървърите, които се намират в централния информационен център на „Български пощи“ в София, е бил пуснат т. нар. криптовирус.

После хакерите са инсталирали допълнителни инструменти, които да спомогнат за по-бързото разпространение на вируса по веригата. Преди да пристъпят към активирането му, дори са успели да го тестват. Криптирането на информацията е започнало на 16 април.

Въпреки че оттогава изминаха близо 5 месеца, разследващите органи не дават информация нито за виновниците, нито за причините за кибератаката.

Говорителят на Софийска градска прокуратура Десислава Петрова каза пред „Сега“, че все още не са изготвени експертизите по делото. Досъдебното производство по случая е било образувано на 31 май – тоест, повече от месец след първата информация за вируса в пощите.

„След анализ и преценка на всички данни, събрани в хода на проверката, прокурор в СГП е счел, че са налице достатъчно такива за извършено компютърно престъпление”, казват от държавното обвинение.

За всички е ясно, че е много трудно да се посочат конкретни лица, когато става дума за киберпрестъпление, но произходът изобщо не е маловажен.

Затова разследващите за толкова време трябваше поне да дадат отговор дали хакерите са преследвали частни интереси, или става дума за планирана операция, която цели дестабилизиране на държавата по политически причини.

В последния случай говорим за висок риск за националната сигурност и действията по разследването трябва да са експедитивни.

Още повече че има основания да предполагаме, че „Български пощи“ са ударени отвън. Съветник по IT въпроси на бившия вицепремиер по ефективното управление Калина Константинова коментира пред журналисти, че зловредният код е пуснат от чужбина и носи почерка на руските служби, защото е кодиран така, че да не може да работи в Русия или държави от бившия СССР.

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов също подкрепи тази теза, като даде пример, че сходни атаки е имало и срещу гръцките и холандските пощи, което говори за единен център, който е координирал хакерите. „Това, което се случва, е, че най-вероятно свързани с Руската федерация хакерски групи... Като казвам свързани, имам предвид не непременно ФСБ и ГРУ, но подкрепяни от тях групи, насочват вниманието си към държави от ЕС“, коментира Божанов.

Служебният кабинет също прибягна до спекулации за хакерите и техните мотиви. Зам.-министърът на транспорта Красимир Папукчийски заяви, че кибератаката срещу „Български пощи“ е направена в полза на частна куриерска фирма.

„До мен стига информация, че това е целево, За да може да вървят пощите в негативна посока на развитие“, посочи той, но не назова частната компания, нито изнесе факти, които да подкрепят тезата му.

Едва ли трябва да бъдем оптимисти, че в най-кратък срок прокуратурата ще си каже дали хакери от друга държави са насочили мерника си към българските институции.

По- вероятният сценарий е държавното обвинение да тупка топката, докато делото почива някъде на трупчета, а общественото внимание към темата окончателно да изгуби интерес. Точно това се случи с „грандиозното“ разследване на хакерска атака срещу приходната агенция.

Публикуваме от „Сега” със съкращения