Нов налог, наложен от Брюксел, е на път да затрие зеленото производство на ток преди да е започнало. От 1 декември трябва да влезе в сила европейската норма за свръхоблагане на енергийните фирми. Решението за това беше взето на 30 септември от Съвета на Европейския съюз. Основната цел е да се финансират разходите на другите фирми, изправени пред високите цени на енергията заради войната в Украйна.
Комисията е изчислила, че минимумът, който трябва да остава в компаниите, е 180 евро на мегаватчас. Изчисленията са правени на база данни и прогнози за 2022 и 2023 година, които надвишават с 20 на сто тези от 2018 година насам.
Всяка държава има право да сложи различни тавани за производството на електричество спрямо източниците на енергия, според националната си политика, над които да прибира всичко.
По неофициални данни българската държава също е готова да наложи собствени тавани, но по-ниски от определените от Евросъюза 180 евро за мегаватчас..
Парадоксално, но има риск енергията, която е най-достъпна – от въозбновяеми източници, да се облага най-сериозно.
В момента най-общо у нас енергия се произвежда по четири основни начина – ядрен от АЕЦ „Козлодуй“, от въглища чрез ТЕЦ-ове, от вода – през ВЕЦ и възобновяеми източници – от вятър, вода или слънце.
Според експерти най-леко ще бъдат обложени въглищните централи, за тях се предлага таван от 350 лв. за мегаватчас плюс цената на въглеродните емисии, умножено по коефициент 1,3.
Някои твърдят, че в това решение има сериозен лобизъм от страна на определени министри или икономически групи.
За разлика от въглищата, за зелената енергия се планира данъчната секира да бъде сериозна.
Ако се приеме такава мярка, тя категорично ще удари всички нови инвестиции във възобновяеми източници, твърдят експерти.
Първо ще доведе до по-малко производство на енергия във време, когато Европа и България най-много се нуждаят от нея. Това прави почти невъзможна раздялата с руските енергийни източници.
Второ, данъкът намалява размера на инвестициите на такива енергийни компании в бъдещи и настоящи проекти. Това ще направи още по-трудна прогнозируемостта на енергийните доставки в средносрочен план.
Специалисти наричат решението на Брюксел да въведе такива налози меко казано „странно“. Причината е, че от една страна то спъва развитието на сектора. От друга страна Комисията иска да стимулира зелената енергия, чрез т.нар. план REPowerEU. Основната му цел е да премахне зависимостта от руските изкопаеми горива и да ускори въвеждането на възобновяема енергия, която да ги замени. За да се случи този план, очевидно трябва да се въвеждат нови зелени мощности.
Очевидно двата плана радикално се разминават – единият облага възобновяемата енергетика и така я стагнира, другият я стимулира да се развива, за да се замени зависимостта от Путин.
През последните години България ускорено залага на новите технологии в производството на електроенергия. Това ни гарантира, че дори да спрем въглищните централи и АЕЦ „Козлодуй“ ще запазим позициите си на нетен износител на енергия.
За да се изпълнят тези планове обаче, трябват не само добри думи, а стимули. Най-добрият стимул ще бъде ненамесата от страна на държавата в бизнеса и превръщането й в своеобразен акционер, който ще прибира печалбата на дружествата.
Ако поръката на Брюксел е толкова твърда, че не може да се мисли за изключение, то поне нека запазим максималното разрешено ниво за облагане на енергията – а именно 180 евро на мегаватчас.
