След като загроби 3 млрд. в руския „Турски поток”: Бойко се отрече от любовта към Путин

Има ли вещо, което да е казал Бойко Борисов и да е излязло вярно? Преди три години той ни увери: „Там, където има големи икономически интереси, където има газопроводи, няма война”.

И проточи през България за наша сметка тръбата „Турски поток“ за руски природен газ, за да го ползват други народи, а ние да живеем в мир. Но ето, че тъкмо Владимир Путин отказа да послуша неговата мъдрост и грубо го опроверга. Сякаш емоционалната връзка между двамата, скрепена от любовта към едно куче, се скъса.

Ако газопроводите пазеха мира, най-мирната държава в Европа щеше да бъде Украйна. Оттам минават още от съветско време главните транзитни газопроводи към Евросъюза.

Русия оспори и друга мъдрост: че бойните действия заобикалят атомните електроцентрали. Още в първия ден на т.нар. Специална военна операция тя завладя Чернобилската АЕЦ, сякаш главнокомандващият Владимир Путин възнамеряваше да отвори саркофага на страховития Четвърти реактор и да го пусне в боя.

Месец по-късно руснаците се изнесоха бързешком, когато разбраха, че нито получават военно предимство, нито имат сили да удържат позициите си в Северна Украйна, но могат да се облъчат.

Прехвърлиха се на юг и повториха тактиката си. Завладяха Запорожката АЕЦ, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, без да вложат някакъв военен смисъл. Единственото оправдание на бойните действия около нея бе да шантажират Евросъюза, че ще му се случи нещо много лошо, ако продължава да подкрепя Украйна.

Путин може и да не посмее да пресече границите на НАТО, но ядреното замърсяване не би имало задръжки, както показа аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. Рискът да пострада и руското население не събуди тревога в Кремъл.

Защо простата логика, на която се опира Борисов, престава да работи по време на война? Руснаците са един от най-препатилите народи през двете световни войни, но въпреки че все още споменът за страданията е силен, проявяват почти ентусиазъм от авантюрата на Путин.

Ако се вярва на социологическо проучване от началото на юли цели 69% продължават да подкрепят „специалната военна операция” и дори биха приветствали нов опит за превземане на Киев.

Въпреки очевидните провали на армията, която напредва мъчително. Също толкова руснаци биха подкрепили и решение на Путин да прекрати войната. Какво им става на тези хора - знаят ли какво искат?

Защо по време на война се наблюдава масова загуба на способност за рационално мислене? Този въпрос ни отпраща към социалните психолози, чиято работа е да изследват поведението на големите маси хора. В най- новата си монография „Щастливите тълпи“ (2021) доайенът на българската социална психология проф. Дончо Градев доразвива в днешна среда наблюденията на изследователя от края на XIX в.

Гюстав Льобон, чиято книга „Психология на тълпите“ (1895 г.) има основополагащо значение за социалната психология. Градев е писал книгата си преди войната в Украйна, но изводите му сякаш произтичат от поглед върху нея, което потвърждава тяхната научна правота.

„Психологията на тълпата ражда нелогичното глупаво мислене, че жестокостта на колективното действие е израз на дълг към обществото“, пише авторът и продължава: „Криминалната тълпа няма съзнание за престъпното си поведение“. Означава ли това, че руското общество се криминализира, като подкрепя агресията, която е висша форма на организирана престъпност?

Руските войници се чувстват безнаказани да убиват, разрушават, грабят и да изнасилват в Украйна, а тяхното общество ги приветства, вместо да се отврати. В мирна среда подобни действия се осъждат като най- тежки престъпления, но войната сякаш лишава хората от представа за добро и зло.

В романа си „Изгубени илюзии“ Балзак цитира Наполеон, който бил казал по адрес на Конвента: „За колективните престъпления никой не носи отговорност“. Военачалник с такъв размах, който е преорал в началото на XIX в. с бойни походи цяла Европа, несъмнено е имал представа за същността на войната.

Кремълската пропаганда оправдава агресията като справедливо наказание на украинските „нацисти“, които осем години са подлагали на изпитание руското търпение. Година преди тя да пусне в масова употреба машината си за военно промиване на мозъци, Градев предупреждава какъв е нейният механизъм.

Човекът от тълпата няма способност да преживее чувството за вина дори и когато е въвлечен в най-жестоките действия на масите. Тъкмо обратното - това поведение се счита дори за закъсняло, то е трябвало да се реализира далеч преди дадения момент, за да се накажат съвсем „справедливо“ виновниците“, пише той.

Звучи познато, сякаш изпреварващо е цитирал Владимир Путин, който в началото на юли т.г. заяви: „Хората там (в Донбас - б.а.) дълго време, осем години, се оказаха, както се казва, между небето и земята. В цялост това е изолация, геноцид, ако се има предвид и паралелният през осемте години военен натиск“.

За разлика от XIX В. поведението на днешните тълпи може да се проследи не само по улиците и площадите, но и всекидневно в социалните мрежи.

Там „щастливите тълпи общуват със самите себе си“, пише Градев и добавя: „Когато една общност се радва на своите недостатъци, тя става по-сплотена и независима от критичните нагласи на широката социална среда“.

Разбира се, социалните мрежи са поле за изява и на платени пропагандисти и тролове, но за тях това е по-скоро професия или хоби, а не форма на самоизява.

Без да е изследовател, днес всеки може да забележи, ако има способност за критична оценка, как войната дехуманизира мисленето. Потребителите на социалните мрежи са склонни да откровеничат помежду си и дори да излагат с агресивен тон своите разбирания, които вероятно биха премълчали в обичайната обществена среда, където се знае какво е допустимо.

Появата на партии в България, които не изпитват неудобство да подкрепят войната, е признак за обществена деградация, която много бързо се прехвърля и в социалните мрежи.

Получава се омагьосан кръг, в който хора с иначе прилично възпитание и образование отключват у себе си атавистични инстинкти, да които дори не са подозирали, че са таили. Войната в Украйна не носи никакви ползи, но поне показва кой какво представлява не само в Русия, но и отвъд нея.

Публикация на „Сега”, заглавието е на Narod.bg