След ГЕРБ: И служебният кабинет се погрижи за печалбите на „Лукойл”

След като служебното правителство разреши на „Лукойл“ да остане концесионер на нефтеното пристанище „Росенец“ за още 24 години, трима негови министри внесоха и проекторешение за отмяна на забраната рафинерията да изнася продукти, произведени от руски петрол.

В последните си дни кабинетът на Кирил Петков забрани експорта им като мярка за понижение на цените на горивата. С шестия си пакет санкции срещу Русия заради войната в Украйна Европейската комисия (ЕК) наложи пълна забрана за вноса на всякакъв руски суров петрол и нефтопродукти, превозвани по море, която влиза в сила от 5 декември. България обаче получи дерогация до края на 2024 г., поискана от същото правителство.

Трите основни аргумента, изтъкнати от служебните министри в подкрепа на решението, могат да се обобщят така: забраната за продажби в чужбина на продукти, произведени от руски петрол, е форма на протекция, която нарушава конкуренцията на вътрешния пазар на ЕС и създава ценово предимство за българския пазар; ограничаването на износа ще окаже негативно влияние върху компаниите на българския пазар, ще влоши и търговското салдо, което ще се отрази на приходите в бюджета; създава се риск от дефицит на вътрешния пазар и контрабанда, което ще повиши цените на горивата.

Решението e изгодно както за „Лукойл Нефтохим Бургас“, която изнася горива през търговеца на групата – базираната в Швейцария Litasco, така и за български компании, които внасят руски горива и могат да реализират добри печалби от експорта им. Бургаската рафинерия работи почти на 90% с руски нефт „Урал“, чиято цена е с около 23-25 долара на барел по-евтина от референтния за Европа сорт „Брент“, който от март спадна под $100 за барел и се търгува на нива 93-97 долара.

Разликата от 20-25% в цените ѝ позволява да генерира значителни приходи. През май, в две последователни интервюта за БТА, и председателят на Българската газова и петролна асоциация Живодар Терзиев, и председателят на УС на „Лукойл Нефтохим Бургас“ Илшат Шаратфудинов изтъкнаха едни и същи трудности, ако се наложи рафинерията да мине на неруски петрол – технологично пренастройване, което ще отнеме време, неритмично снабдяване с горива и поскъпването им, забавяне на доставките на нефт, които сега отнемат около 36 часа, а на всеки 3-4 дни рафинерията приема по един 80 000-тонен танкер. Шаратфудинов дори предупреждава за възможни екологични последствия.

Конюнктурата

Предложението на служебното правителство, под което стоят подписите на премиера Гълъб Донев и министрите на финансите, на икономиката и на енергетиката, идва в момент, в който европейските държави подготвят планове за действие след спирането на руския петрол през декември – и след като бъде прекратен и вносът на петролни продукти от Русия от 5 февруари 2023 г.

Германия например национализира рафинерии на „Роснефт“, които държат близо 12% от капацитета за преработка на петрол. А италианските власти търсят начини да не бъде затворена рафинерията на “Лукойл” в Сицилия – ISAB, която държи 20% от капацитета за преработка на нефт и 1000 работни места в бедния италиански юг.

Вече се появиха информации, че американският инвестиционен фонд Crossbridge Energy Partners преговаря за придобиването ѝ, а правителството се опитва да осигури финансиране, за да купува заводът неруски суровини.

Ако сделката се реализира, Litasco, който оперира 4 рафинерии в Русия, три – в Италия, България и Румъния, и държи 45% от рафинерия в Нидерландия, ще остане с една по-малко. Наскоро Reuters съобщи, че Litasco планира да премести част от търговските си операции в Дубай.

Затрудненията на европейските пазари ще позволят на българското поделение на най-голямата частна компания в Русия, каквато е “Лукойл”, но също и на местни фирми като “Инса ойл” да реализират добри печалби, вкл. и чрез продажби в Украйна. Рафинерията е също така сред бизнесите, които държавата компенсира заради високите цени на електроенергията.

След приватизацията на рафинерията през 1999 г. “Лукойл” е галеник и недосегаем монополист в България за поредица български правителства. А след 13 години Комисията за защита на конкуренцията установи, че компанията прилага ценови натиск и злоупотребява с господстващото си положение. В края на ноември “Лукойл” трябва да отговори на тези обвинения по образуваното от КЗК производство.

Политическата картина

Процедурата за обществено обсъждане на проекторешението, внесено от служебния кабинет на Гълъб Донев, приключва на 25 ноември. Дотогава може да има ново правителство, но може и да няма, ако България още е във въртележката на връчване на пореден мандат.

След изборите на 2 октомври президентът Румен Радев дори не е връчил първия, тъй като провежда консултации с политическите сили и вече обяви, че няма да бърза.

Преди вота обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че в партията са готови за разговор за енергийната диверсификация – за приключване с руския газ, но също и с руския петрол. „Ето, евроатлантически ориентирани пращаме – Теменужка (Петкова), Делян (Добрев), подписваме го и това ще е първият законопроект…

Освен “Газпром” да запишат и “Лукойл”. И правим общ проектозакон“, обърна се той към “Демократична България” (ДБ). Сред внесените до момента общо 56 законопроекта обаче няма такъв, нито инициатива на ГЕРБ, която спечели изборите, за разговори за създаването му.

Удава им се обаче такава възможност – след като Делян Добрев оглави парламентарната енергийна комисия в 48 НС, може да изпълни заръката на лидера.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов също обеща по време на кампанията, че коалицията му ще предложи механизъм за намаляване цените на горивата, „включително ако трябва държавата да поеме оперативния контрол над рафинерията “Лукойл Нефтохим Бургас“. Идеята е да се облага с данък руския петрол “Уралс”, а постъпленията от него да се връщат автоматично при хората при зареждане на автомобилите.

ДБ и ГЕРБ

Докато предизборните обещания се сбъдват – или не се сбъдват, депутатът от “Демократична България” (ДБ) Ивайло Мирчев вече е внесъл в деловодството на парламента въпроси, свързани с “Лукойл”. Мирчев очаква да получи отговори от служебната власт за концесията на “Росенец”, размера на концесионната такса предвид повишените приходи на дружеството, връчен ли е ревизионният акт на “Лукойл Нефтохим България” и дали е обжалван.

Най-същественият е дали предстои смяна на представителя на държавата в рафинерията – Красимир Първанов, който държи т.нар. златна акция от 2017 г. Той е известен с подписа си, който постави като шеф на НЕК по време на първия кабинет “Борисов” под анекс 12 към договора за АЕЦ “Белене”.

Благодарение на този подпис, с който България се задължаваше да поръча строителството на реактори за “Белене”, руската “Атомстройекспорт” осъди НЕК за над 550 милиона евро неустойки.

Пред EURACTIV България Мирчев коментира предложението на служебния кабинет като следваща услуга за “Лукойл” – след увеличения скандално срок на концесията на “Росенец”, въпреки забраната за концесии на руски субекти ( Решение (ОВППС) 2022/578 на Съвета на ЕС, б.а.). Това решение спира възможността да паднат цените на горивата в България от началото на декември 2022 г., заяви депутатът.

“Целта на въведената забрана за износ на продукция, произведена от руски петрол, беше да паднат цените на бензин и дизел на вътрешния пазар. Действията на кабинета на Гълъб Донев ще доведат до нови свръхпечалби за “Литаско” и “Лукойл” и високи цени на горивата за всички български граждани.

„Демократична България” ще предложи стъпки за противодействие на това решение, за да могат цените на горивата у нас да се нормализират, а “Лукойл” да не реализира свръхпечалби за сметка на зареждащите на бензиностанциите”, заяви депутатът.

Бившият председател на енергийната комисия в 47-ото НС Радослав Рибарски, депутат от “Продължаваме промяната” (ПП), коментира за EURACTIV, че, с решението на служебния кабинет държавата може да се окаже в много трудна ситуация предвид факта, че не изпълнява поетите с дерогацията ангажименти. “Дерогацията за България беше трудно извоювана – но аргументацията на управляващите тогава беше взета предвид и я получихме.

Ако не бъдат изпълнени обаче поетите тогава ангажименти да не се изнасят нефтопродукти, получени от евтиния руски петрол, който получаваме от Новоросийск, може да сме изправени пред по-тежката ситуация на спиране на рафинерията, технологично пренастройване, повишени разходи заради алтернативни доставки на петрол и поскъпване на горива.

Надявам се, че няма да се стигне дотам и България ще изпълни поетите с дерогацията задължения. По-големият проблем е, ако дерогацията падне”.

Запитан дали “Продължаваме промяната” обмисля да предложи мерки за цените на горивата, Рибарски посочи, че приетата от правителството на Петков компенсация от 25 ст./л гориво е ефективна, особено за дизела, при който поскъпването е по-голямо.

Дали служебният кабинет ще успее да прокара промяната? Отговорът ще дадат политиците – зависи не само от това дали 48-ият парламент ще успее да излъчи правителство, но и кои партии ще влязат в него. Досега печелившият е „Лукойл“.