След 15 години България в ЕС: Големият брат на Бойко се казва „Тайпи” Ердоган

На 1 януари 2022 се навършиха 15 години, откакто България успя, противно на правилата на физиката, да се присъедини към ЕС. За всички беше ясно, че нито България, нито Румъния, са подготвени да се включат в общността на богатите и демократични държави в Европа, но чудото стана.

Тогава много помогна Тони Блеър, който от една страна, беше обещал на София и Букурещ да върне жеста за това, че двете страни бяха предоставили въздушното си пространство на НАТО по време на въздушните удари срещу Югославия през 1999 г.

От друга страна, той провеждаше традиционна британска политика, целяща да разводни евросъюза, като вкара в него държави, които само ще затруднят по-нататъшна интеграция.

По-късно Великобритания излезе от ЕС, защото техните таблоиди прекалиха с преувеличението на заплахата, която представляват поляците, българите и румънците за работните места на британците. Може да се каже, че индиректно сме допринесли за Брекзит, за добро или лошо.

За тези 15 години България и Румъния не бяха особено успешни членки. Те не успяха да се освободят от унизителния „механизъм за сътрудничество и проверка“, не можаха да влязат в Шенген, а България, която за разлика от Румъния би могла да влезе в еврозоната в обозримо бъдеще, не го иска.

И двете страни имат най-ниските нива на ваксинация срещу Ковид, на което мнозина в Брюксел гледат като на тест за интелигентност.

Когато Бойко Борисов дойде за първи път в Брюксел като премиер през септември 2009 г., бяхме седнали на една маса, и го питах за приоритетите на България в евросъюза. Понеже се затрудни в отговора, подсказах – Шенген, еврозоната, мониторинга.

Той разбира се каза, че това са много важни приоритети. След това промени формата на срещите с журналисти, за да не го заклещват с въпроси, за които не е готов. Стоеше прав, за да може да си тръгне, ако някой го подразни.

След това Борисов сътвори най-голямата кадрова изцепка, с предложението за комисар в лицето на Румяна Желева. Нейното фиаско в европарламента ще се помни дълго.

Ако трябва да погледнем чашата като наполовина пълна, за тези 15 години България и Румъния не катастрофираха финансово и не предизвикваха особено геополитическо напрежение, с изключение може би на българското вето срещу Скопие.

Ветото обаче оголи една истина, а именно, че България няма нито един съюзник, нито един приятел в ЕС. Няма нито една държава, която да ни подкрепя при нужда. Страни, с които сме най-близки в историческо и културно отношение – Чехия и Словакия – са най-твърдите критици на българското вето, далеч пред другите.

За разлика от Румъния, която култивира привилегированите си отношения с Париж, за разлика от трите балтийски държави, които са винаги заедно, за разлика от Вишеградската четворка, която, макар и не винаги единна по всички въпроси, служи за бустер на националните позиции, за разлика от Словения и Хърватия, за чието приятелство членките в ЕС в региона се състезават, България е винаги самотна.

По време на премиерстването на Бойко Борисов България имаше голям брат, но той не бе в ЕС – това беше „Тайпи“, както бившият премиер наричаше Тайип Ердоган. Хубаво или лошо, сега това е история.

Не е случайно, че още с избирането на правителството на Кирил Петков, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се завтече на посещение в София, защото за Гърция това е шанс, който не бива да бъде проигран. Добре е, че приятелството с България е важно, поне за Гърция.

Но България се нуждае от повече приятели в ЕС, независимо от географското им положение. Има едно регионално формирование, наричано от медиите „Club Med“, на името на френския туристически гигант (който управляваше курорта „Русалка“ още при соца).

В състава му са Франция, Испания, Португалия, Италия, Кипър, Малта и Гърция. Те провеждат редовни срещи и имат общи приоритетни теми, като основната напоследък е миграцията. Тема, важна и за България, която обаче не участва в разговора.

Едва ли премиерът Кирил Петков се е сетил да поиска от Мицотакис препоръка за присъединяване на България към Клуб Мед. Ами ето, даваме му безплатно тази идея. Да се чуят да обменят поздрави за новата година и да започнем нещо да правим.

Георги Готев за euractiv.bg, заглавието е на Narod.bg