Едва ли има българин, който да не се е сблъсквал с изкуството на скулптора Георги Чапкънов. Той е съавтор на герба на републиката, а негови творби (емблемата на НДК, паметниците на Гарибалди, Пенчо и Петко Славейкови, Статуята на София и др.) красят възлови места в столицата.
На 24 януари Чапа празнуваше рожден ден – стана на 77. За съжаление това не е единственият повод за настоящото интервю – има и друг, и то много неприятен. Миналата седмица един от синовете на големия майстор бе разобличен като извършител на банков обир за 11 бона. Константин нападна трезора, въоръжен с пистолет играчка и маскиран с чорап на главата. Ето какво казва той в интервю за "Уикенд"
- Г-н Чапкънов, на 24 януари навършихте 77. Как празнувахте?
- От няколко години внимавам как отбелязвам рождения си ден. Не ми е приятно вече да празнувам. Жена ми почина през 2014-а и вече нямам желание за нищо.
- Недейте така...
- Не, не... Искам да вървя при нея, да се махам от тук. Така и така нищо хубаво нищо не се случва на този свят. Нямам и сили, една ходя. Приятели имам доста и се събираме с тях на 24 януари, но за съжаление е все по-тъжен с всяка изминала година празникът ми. Сега едва го направих... Добре, че сватовете – по линия на най-малкия син, бяха с нас. Много приятни и добри хора.
- Знайно е, че когато навремето сте пристигнал от Провадия в София сте бил дребен, слаб, полуглух, с лош дроб... Как оцеляхте?
- Това си е самата истина – такъв бях, точно както го казвате. Оцелях някак. И до днес съм си дребен. В Провадия много се държеше на физическото възпитание. Бях доста жилав, здрав физически и това ми помогна. Научих се навремето да плувам в провадийската река. Тренирах и гимнастика. Правех салта, играех на халки и на какво ли още не. Бях дори околийски първенец.
- Как сте със здравето на 77 години?
- Дъртоза! Не виждам изобщо с дясното око, сляп съм. Имам глаукома. Зъбите ми ги няма. Глух съм от дете и нося слухово апаратче. Болят ме коленете и ръцете. Това вече не е живот, искам при жена ми. Не ми се стои тук повече.
- Личи си, че ви липсва много съпругата ви...
- Откакто я няма, съм като птица, на която са й отрязали крилата. Страхотен човек беше жена ми - безкрайно добър, чувствителен... Да, истината е, че страшно ми липсва. Друго щеше да е, ако бяхме заедно. Имал съм само още една връзка през живота си - преди да се съберем със съпругата ми.
- Каква е пенсията ви?
- 312 лева. Това е, няма повече... Но си отивам от този свят и ми е все едно вече колко пари взимам. Добре е просто да разполагам с някой и друг лев, за да си вземам пиене, въпреки, че приятелите ми често ми носят. Пия всичко аз.
- Кога за пръв път опитахте алкохол?
- От 3-годишен съм пропил ракия - вкъщи се консумираше вечер. Топвах си пръстчето и опитвах. Прекалявал съм преди, сега вече - не. От прекаляването се губи удоволствието. Не съм алкохолик, пияница съм. Има голяма разлика.
- Работите ли върху нещо в момента?
- Да. Трябва да направя паметник на Левски за град Троян. Децата ми помагат – снаха ми Станислава е фантастичен скулптор, няма друг такъв като нея в Европа. Малкият ми син Коста също е много добър. Страхотни са, но няма работа - само това, което се отвори покрай мен.
- Вие ли помагате финансово на семейството на малкия ви син?
- Да, винаги! Как иначе? Имам две прекрасни внучета от тях. Снахата е чудесен човек. Давал съм им пари всеки път, когато съм имал, подкрепял съм ги. На Коста и на най-големия син съм помагал най-много. Имам ли, давам, себе си не гледам! На големия – Крум, отдавна не помагам, но на малкия винаги.
- В какви отношения сте с вашите трима синове – Крум, който е от първия брак на съпругата ви, Тодор и Константин?
- Абе каквито ще да са отношенията... Моят живот свърши, да се оправят децата от тук нататък. Каквото съм могъл, съм сторил. Няма пари, няма нищо и те затова странят... Без Тодор - той е изключение. Има си професия - голям режисьор е. Само Тошко може да ми помогне финансово, но аз не искам. Не ми трябват просто. За какво са ми? Почти не ям вече, само и единствено пия.
- Говори се, че най-малкият ви син Константин е бил много привързан към съпругата ви Снежа и след кончината й се е променил коренно…
- Това не е истина, но е вярно, че обичаше много майка си. Още от дете Коста си беше много чувствителен. Много е красив, кадърен, умен, но... Свръхчувствителен е, какво да го направиш...
- Истина ли е, че преди години Коста е осъждан два пъти - веднъж за причиняване на смърт по непредпазливост при катастрофа и втори път за употреба на наркотици?
- Да, истина е, за съжаление. Станало е, не може да се върне времето.
- През 2019-а сте искали да го вкарате в психиатрична клиника...
- И сега искам да се лекува. Той има нужда от това, докторите могат да му помогнат. И в момента дори действаме да го вкараме в клиника.
- От кого разбрахте, че на 12 февруари Коста е обрал 11 000 лева от банка, въоръжен с пластмасов пистолет и маскиран с чорап на главата?
- Снахата и баща й дойдоха в ателието и ми казаха каква беля е станала. Предният ден Коста ми поиска пари - била му се счупила колата. Казах му, че до няколко дни очаквам превод и ще му дам. Ако беше изчакал, щях да му осигуря нужната сума. А не да ходи да върши тези глупости...
- Взима ли той наркотици?
- Сигурно... Не знам. За какво са му иначе тези пари? Снахата е много добър човек, децата им са прекрасни... Голям удар е за всички тях. Ех, този Коста…
