СКАНДАЛЪТ: Какво грешно каза Вежди?

Не познавам лично Вежди Рашидов. Веднъж преди доста години попаднахме заедно на рождения ден на обща близка приятелка, която вече не е сред нас, но никога не съм имал персонален контакт с него.

Това обаче не е толкова важно, защото истеричният скандал около твореца далеч надхвърля конкретния сюжет в Народното събрание с включените микрофони на катедрата. Техническият екип може да е направил виртуалния „донос“ неволно, а може и умишлено. Кой знае? Ето защо предлагам да помислим на глас – сгафи ли Вежди? И какво грешно каза?

Честността е грях, лицемерието е норма

Защо скачам на амбразурата в защита на един от водещите представители на пишман „партията“ ГЕРБ, срещу която изписах и изговорих океан от слова вече повече от 15 години? Ами, защото преди всякаква политика съществува базова почтеност, а според този критерий Вежди Рашидов е свестен и достоен човек.

На първо място етническият турчин е абсолютно лоялен български гражданин с много по-силно национално самосъзнание в сравнение с хиляди нашенски едноклетъчни организми с BG-тапия по рождение.

Освен това той е доказал и като министър, и като депутат, и като влиятелна личност, че искрено помага на културата, образованието и важните обществени каузи. А отгоре на всичко е талантлив скулптор, признат по света. Това обаче си е негов личен актив. Друга е причината за тези редове.

Сигурен съм, редовните читатели на тази рубрика си спомнят, че неведнъж и два пъти съм споделял абсолютната си нетърпимост към спекулативните мистификации от поредицата Истанбулска конвенция, BLM, Me too и т.н. 

Първият елемент от тази триада неглижира насилието като социален бич и го свежда до битовия жанр, вторият легитимира сегрегацията с обратен знак, а третият служи за индулгенция на сексуалния пробив на по-стари и по-млади „старлетки“ от Холивуд и другите развлекателни индустрии.

Ето защо напълно споделям неполиткоректната реплика на Вежди извън Протокола за тарика(т)ките, решили с давност от десетилетия да търсят възмездие за това, че напълно съзнателно, целенасочено и прагматично са скачали в леглата на продуценти, режисьори и сценаристи с ясната цел да се докопат до роля, промоция и писта към славата и парите.

Разбира се, възможно е сред тези покорителки на Холивуд да е имало и измамени провинциални „мажоретки“, дали всичко от себе си без съответното ресто от мръсника с власт, но това не променя общата картина. Тоест, на звездното притегляне на 50 см от земята. Разбирай – леглото...

По тази пикантна тема си спомням крилатия лаф на един роден образ от артистичната столична бохема, който казваше нещо от рода на: „Стани режисьор, та да си отживееш по оная част...“. Ясно какво е имал предвид. Така че, огорчените по давност „жертви“ да върнат милионите, спечелени благодарение на разните ужасни „мачисти“ от породата на Марлон Брандо, Хари Уенстейн, Уди Алън, Роман Полански,  че даже и самия баща на филмовия психотрилър Алфред Хичкок?!

Някои от така модните днес обвинения в „сексуален тормоз“ имат давност от половин век, но въпреки това се превърнаха в знаме на „политкоректната революция на ценностите“, разрушаваща паметници, принуждаваща бели пенсионери да целуват краката на тъмнокожи рецидивисти, налагаща запазени квоти за ЛГБТ-активисти в университети, медии, корпорации, спортни клубове, партии, парламенти и държавни институции.

Тази колективна лудост се превърна в най-силното оръжие на Олигархията за контрол върху плебеите със смартфони и така гениалните прозрения на пророка Оруел се сбъднаха със страшна сила. Просто и ясно до отчаяние: днес честността е грях, а лицемерието норма. Именно според каноните на тази сатанинска „Библия“ Вежди Рашидов бе качен на моралната клада за еретици, нарушили Догмата на постмодерната Инквизиция.

Без значение от факта, че вероятно 80 процента от българите споделят гледната точка на твореца за политизираната употреба на Истанбулската конвенция и най-вече за фалшивите вопли на „светиците“ втора употреба с реставрирана „девственост“.

Нова Берлинска стена с много имена

Ако се замислим по-сериозно ще стигнем до извода, че идиотската на първо четене кампания със сексуалното насилие със задна дата и коленичещите преди началния съдийски сигнал тъмнокожи футболни милионери, странно от кого репресирани, хич не е случайна. Тази социално-психологическа терапия е един от фундаментите на така наречения „Американски ред“, базиран върху русофобията, дежурния антикомунизъм и „ценностите“ от различни жанрове, но под един „цивилизационен“ знаменател.

И така стигаме до новата Берлинска стена с много имена, зад която анонимните двуноги „блуждаещи атоми“, лишени от здрава почва под краката и отправна точка в главата, трябва да се строят и преброят на глобалния плац под звуците на единствения възможен марш. Като образцови евроатлантически хунвейбини.

Рубиконът е прекаран като 38-ми паралел, разделящ Северна и Южна Корея, където нерядко се стреля. Знаците на този рубеж са ясни: Русия – анти-Русия, консервативно-християнско и ислямско отношение към семейството срещу ЛГБТ и Джендъра, „Американски консенсус“ срещу многополярен свят, Долар срещу национални валути, еко-фанатизъм срещу икономически реализъм, суверенитет срещу глобален ред, символизиран от НАТО, ЕС, МВФ, Световната банка, СТО, СЗО и т.н.

Бухалката на „ценностите“ разбива и последните гънки на колективния човешки разум и затова чули, недочули и у нас разни бодри „микроорганизми“ без втора информационна и мисловна система маршируват в редиците на новите болшевики.

Впрочем, много по-лоши от старите, тъй като сега „Член първи“ няма реална алтернатива. На времето СССР и САЩ, Източният блок и Запада водеха цивилизационна война, а в момента „цивилизационният избор“ е само един, тъй като няма втори институционализиран полюс. Русия и Китай се опитват да се противопоставят на „Американския ред“ и точно по тази причина светът стигна до война и е на прага на ядрен Апокалипсис.

Само наивници или неграмотници смятат, че бандеровска Украйна защитава „демокрацията“ от евразийския деспотизъм. Залогът на касапницата в бившата УССР е монополът на Долара, както и разказът за миналото. Оттам следва и контролът върху настоящето и бъдещето. Отново по Оруел. А Вежди плати сметката за включването ни в „Коалицията на марионетките“, в която всичко е нормирано и полирано до блясък...

Миналата седмица плахо попитах: „Кой все пак хвърли атомната бомба над Хирошима и Нагазаки през август 1945 г.? САЩ или СССР? А сега продължавам с въпросите за десет лева от телевизионните игри: Кой изравни със земята световната културна съкровищница Дрезден през февруари 1945-та?

Англо-американците или Червената армия? И още – колко българи са убити от „окупаторите“ върху МОЧА и колко от „освободителите“, бомбардирали София и страната през зимата на 1943-44, тържествено увековечени с монумент пред Посолството?

Веднага репликирам папагалите, включени в мрежата, които ще изтъкнат Народния съд. Най-активните застъпници на извънредният Трибунал срещу монархо-фашисткия елит у нас са били представителите на Лондон и Вашингтон в Съюзническата контролна комисия в София след 9 септември 1944-та.

Нормално, нали правителството на „мъченика“ Богдан Филов обявява война на Великобритания и САЩ, след като подписва Пакта с Хитлер в началото на 1941 г. Освен това нашият стар познайник, британският премиер Уинстън Чърчил, заявява по време на конференцията на Тримата големи в Техеран през 1943-та – всеки хитлерист трябва да бъде убиван, при което Сталин и Рузвелт се споглеждат многозначително.

А иначе е ясно, че „началниците“ и преди, и сега са привърженици на бомбените килими и изгорената земя – от Германия през Япония, Корея и Индокитай до Сърбия и Ирак. Наред с био-психическите опити на ЦРУ върху живи хора, разкрити от знаменития американски журналист Сеймур Хърш, и био-химическите лаборатории за производство на масови щамове, разположени в Украйна, Грузия, Румъния...

Инквизиция и Индулгенция: Рашидов и Паси, Тръмп и Байдън

Тръгнах от Вежди и стигнах до Вашингтон, защото кампанията срещу уважавания български творец има прозаичен геополитически подтекст и контекст. Елементарно – непремерената реплика на скулптора, изпусната извън официалната част, противоречи на официалната доктрина на САЩ за „ценностите“, мултиплицирана от марионетките от Брюксел.

От онези паразити, които получават чудовищни пари от данъкоплатците за имитация на дейност и голи, джендър-купони насред Карантината заради Вируса преди три години!

И ето ни за пореден път пред витрината на двойните стандарти. Рашидов е грешен и циничен, но за сметка на това Соломон Паси е приличен и органичен с неговата „майна“ на православието плюс „Зеленски=Левски“?! Естествено, единият уж имал Сталин на стенат,а а другият - фаворит на Посолството. К

аква ирония на съдбата – двама мъже от различни етноси, но българи по рождение. Единият – по-българин от ДНК-българите, а другият – душманин на святата вяра, съхранила нацията през вековете. Напук на началниците на „резидента“ от Трабанта...

В различен мащаб, но подходът към Доналд Тръмп и Джо Байдън е същият. Тоест, според интереса на доминиращата клика. Там и тук. Предишният президент на САЩ бе обявен за „обществен враг №1“, защото не ебаваше „ястребите“ от НАТО и тунеядците от ЕС и се стремеше към сравнително нормални отношения с Русия. Неговият наследник е извън морал и контрол точно заради обратното.

А на везните са поставени твърденията на някаква дърта шафрантия ала „Me too“, макар че не знам проституцията да е официално забранена в САЩ, срещу грандиозните корупционни афери на фамилия Байдън, свързани с Украйна и Китай.

Отделно кокаинът и финансовите гешефти с фирмата „Бурисма“ от Киев на синчето Хънтър. А има ли смисъл да говорим за явната фалшификация „по пощата“ на вота за Белия дом в края на 2020? Няма, защото всичко изгодно на „Дълбоката държава“ в САЩ е задължително по света и у нас. Включително и за Вежди...

Ето как се получава, че Инквизицията и Индулгенцията имат един и същ адрес. Зависи на коя врата ще потропаш и дали си готов да излижеш до блясък обувките и ботушите на „правилния“ етаж.

И между другото – артистът Рашидов спокойно може и без Ведомостта, тъй като има своята лична стойност, за разлика от анонимните тикви в ГЕРБ, ПП-ДБ и въобще, които няма как да изкарат пет лева извън бюджетната ясла...

Георги Атанасов, специално за „Уикенд“