Любимият строител на ГЕРБ „Главболгарстрой“ и придворният олигарх на Бойко и Доган – Христо Ковачки, са тайни съдружници в грандиозна газова шашма, маскирана като обществена поръчка от държавната „Булгартрансгаз“, разкри пред Narod.bg източник от бизнеса, наясно с корупционните игри по върховете.
Става дума за изграждането на газопровода от София през Калотина до Ниш, който е с дължина 170 км и годишен потенциал 1.8 милиарда куб. м. Изборът на реализатор за сръбското трасе тръгна по-късно от процедурата в България - на 1 февруари 2022 година. 109-километровият газопровод от Цариброд до Ниш ще коства 85.5 милиона евро, което прави към 170 млн. лева
Българският сектор е с дължина 62 км и за реализацията му са предоставени безплатно над 55 млн. лева от европейската стратегия „Свързана Европа“. Останалите средства „Булгартрансгаз“ взе назаем.
Реализацията на интерконектора България - Сърбия е ключов проект за постигане на диферсификация на източниците и маршрутите на доставка и задълбочаване процеса на либерализация на енергийния пазар.
Цялата игра на ГБС е Христо Ковачки да стане неофициален подизпълнител и така те да си поделят 140 милиона лева за интерконектора, обясни информаторът на Narod.bg.
Подобна схема може да бъде направена и при грандиозната обществена поръчка, разбита на три части, за разширяване на газохранилището в Чирен на обща стойност точно 517 609 000 лева, предупреди източникът ни.
За да не лъсне тайното съдружие, играта за стотици милиони върви по две линии – едната е за пред публиката, другата е реалната битка за държавните пачки.
По публичната линия последният развой дойде в края на март, когато стана ясно, че свързваната с енергийния бос Христо Ковачки ДЗЗД "Нова газ 2021" за втори път цака обществената поръчка за изграждането на българското трасе от газовата връзка между България и Сърбия.
Фирмата отново подала жалба срещу избора на гербаджийската "Главболгарстрой" за изпълнител на проекта, препотвърден от "Булгартрансгаз" на 8 март 2022 г. след като Върховният административен съд (ВАС) нареди на държавната компания да отвори офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021", да я оцени и да извърши ново класиране.
Комисията за защита на конкуренцията е образувала на 29 март производство по случая, което ще забави реализацията на проекта с още незнайно колко.
Поръчката бе обявена от "Булгартрансгаз" (БТГ) в края на януари 2021 г., а в началото на юни за победител в надпреварата бе обявен консорциумът "Кенпайп Интернешънъл". Това бе обжалвано от петима от неуспелите и отстранените кандидати, сред които и свързаният с Ковачки.
КЗК обаче през юни отказа да уважи претенциите им и казусът отиде във ВАС. Междувременно през октомври "Кенпайп" се отказа от сключване на договор за поръчката и оттегли офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина и сръбския Димитровград до Ниш.
Така "Булгартрансгаз" (БТГ) промени решението си за избор на изпълнител и определи "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой" за победител. Това обаче също бе обжалвано пред ВАС от двама от претендентите, сред които и ДЗЗД "Нова газ 2021" на Ковачки.
В началото на март ВАС върна Ковачки в играта като отмени решението на „Булгартрансгаз“ за отстраняване на участниците и нареди на държавното дружество да направи нова класация.
Операторът светкавично определи отново "Интернешънал Газ" на гелбаждийската ГБС за победител, независимо че офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021" се оказа на по-ниска цена от това на победителя. Сложената на първо място е за 139 777 777.77 лв. без ДДС, а останалата втора – за 138 322 988 лв. без ДДС.
Крайната оценка на дружеството на "Главболгарстрой" обаче е по-висока с близо пет точки от тази на дружеството, свързвано с Ковачки през единия от участниците в него – дружеството "Атоменергоремонт". Много по-високо е оценено техническото предложение на победителя за изработването на инвестиционния проект
Какви са мотивите в новата жалба на ДЗЗД "Нова газ 2021", подадена на 21 март пред КЗК, не става ясно, тъй като макар да е образувано производство искът на дружеството не е публикуван на сайта на антимонополната комисия.
В предишната жалба отстранената ДЗЗД "Нова газ 2021" посочваше, че неправилно не е допусната заради нередовно подписване на внесени електронни документи с квалифициран електронен подпис.
Дружеството също така твърдеше, че "Интернешънал Газ" и още един от участниците – "АйБиЕс", чиято оферта всъщност е най-ниска, но остава на трето място, трябва да бъдат отстранени от надпреварата, защото са предложили едни и същи експерти в екипите си.
Предишният рунд обжалване отне близо девет месеца, ако и сега дружеството на Ковачки реши за стигне до края – пред Върховния административен съд, стартът на строежа на българското трасе ще се забави още повече.
В същото време Сърбия започна на 1 февруари 2022 г. строежа на своя участък от Димитровград до Ниш, чиято дължина ще е 109 км., а цената 85.5 млн. евро или 170 млн. лв.
Планираният капацитет на газопровода е 1.8 млрд. куб. м годишно, с възможност и за реверсивен поток. Предвижда се на по-късен етап мощността му да бъде увеличена до 2.4 млрд. куб. м
В началото на май, когато вече беше ясно, че столът на Кирил Петков се клати (вот на недоверие събори кабинета на ПП само месец по-късно, б.ред.), след 10-годишно забавяне бе дадена зелена светлина за строителството на газовата връзка със Сърбия. Това стана възможно след като държавната компания "Булгартрансгаз" ЕАД подписа договора с ДЗЗД "Интернешънал Газ", в което влизат фирмите на ГБС "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънъл" за 140 млн. лв. без ДДС.
Това стана в рамките на международна министерска кръгла маса в София, на която бе създадена регионална работна група, като част от платформата на ЕС за съвместно закупуване на енергоносители.
Очакванията на тогавашния енергиен министър Александър Николов бяха газовата връзка между България и Сърбия да е готова до октомври 2023 г.
Интерконекторът ще разшири възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис.
Проектът за газовата връзка със Сърбия
Проектът за междусистемна газова връзка на територията на България се реализира от "Булгартрансгаз" ЕАД на основание подписаната през май 2018 г. съвместна декларация между българската и сръбската страна относно изграждането на газовия интерконектор.
Новият газопроводът е с обща дължина около 170 км - от българския град Нови Искър до сръбския Ниш, от които около 62 км са на българска територия. На сръбска територия строителството му тръгна на 1 февруари 2022 г.
С подписването на договора след няколко месеца ще започне и строителството на българска територия. Проектът предвижда изграждането на нов газопровод от съществуващо съоръжение на "Булгартрансгаз"" при Нови Искър. Линейната част на газопровода е с диаметър DN 700 и дължина около 62 км.
За пълната реализация на обекта се предвижда изграждането на две автоматични газорегулиращи станции (АГРС), една газоизмервателна станция (ГИС) при Калотина, както и две газопроводни отклонения за Сливница и Драгоман.
Фирмите на "Главболгарстрой" спечелиха обществената поръчка за изграждането на интерконектора с цена от 139 777 777 лева без ДДС.
Реализацията на проекта се ръководи от държавното дружество "Булгартрансгаз", което след това ще оперира интерконектора.
Очаквайте в Narod.bg друга апетитна обществена поръчка за строеж на газопровод, в която отново виждаме ГБС и Ковачки да танцуват заедно пируети за милиони
ОТВРАТЕНА
преди 2 години
ГАНГРЕНЯСАЛИ ЧЕРВЕИ....
Коментирай