Ще има ли избори през 2022 година? Този въпрос се чува все по-често през последните седмици и в медийни формати, но и сред избирателите, след като управляващата коалиция беше разтресена от няколко вътрешни сблъсъка. Те не само станаха публични и шумни, но и решенията по тях бяха отложени, за да намалят поне временно напрежението.
Две от партиите (БСП и "Има такъв народ") поставиха ултиматуми за ролята на България по големите геополитически теми - предоставянето на военна помощ за Украйна и ветото на Северна Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз - и така подредиха властта по-близо до позициите на Русия.
Плащането на над 1 млрд. лева към пътни фирми за стари договори (сключени основно от последния кабинет "Борисов") за текущи ремонти мина след атаки от партията на Слави Трифонов, в чиито ресори е регионалното министерство и с компромиси.
Отхвърлянето на кандидатурата на "Има такъв народ" за управител на БНБ с помощта на опозицията пък не може да бъде отчетено като еднозначна победа на останалите партньори, защото засега те нямат нито нова номинация, нито яснота кога ще започнат процедура.
Избирането на нови членове на медийния регулатор (Съветът за електронни медии - органът, който пряко контролира работата на обществените и частните телевизии и радиа) явно няма да е финално, защото след предстоящия избор на предложените кандидати от "Продължаваме промяната" и "Демократична България", се обсъждат и промени в медийния закон. С тях броят на членовете на СЕМ трябва да бъде увеличен от 5 на 7 и другите партньори в коалицията също да получат представителство.
Тези разминавания от последните десетина дни потвърдиха, че партньорите ще се обединяват много трудно около ключови реформи, позиции и назначения и запазването на коалицията ще зависи от повече и вероятно по-големи компромиси.
"Доверието е счупено, но се надяваме да надделее чувството за отговорност или страха от избори". Така обобщи ситуацията в момента източник на "Дневник" от управляващото мнозинство.
Кризите, които предизвиква или задълбочава войната на Русия в Украйна, могат да помогнат на управляващите, защото изискват все по-спешни икономически и финансови мерки. Това позволява фокусът да бъде изместен от други теми, по които засега трудно постигат разбирателство докато реагират на инфлацията и енергийните цени и доставки, засягащи всички. Тепърва ще се разбере дали нямат различия и по тези политики, като напр. темата за облагането на храните.
Данните от социологическите проучвания, публикувани през последните дни показват, че каквото и да говорят, никой от коалиционните партньори няма интерес от предсрочни избори в момента. Изследванията прогнозират връщането на ГЕРБ като първа политическа сила с малка преднина пред "Продължаваме промяната", но значителен ръст на подкрепата към прокремълската партия "Възраждане".
Партията на Слави Трифонов, която е най-шумна и с много искания в коалицията, според данните губи избиратели и не би следвало да има интерес от скорошни избори, но тя е оценявана и от политическите наблюдатели, и от партньорите като най-рисков за напускане член на мнозинството. Лидерът й заплаши с оттегляне, заради евентуално вдигане на вето за Северна Македония, но то може да се окаже само претекст.
Така в момента въпреки раздорите никоя от четирите политически формации в коалицията не иска нови избори, но до предсрочен вот може да се стигне не по политически причини, а заради други интереси.
Управляващите се обединиха около закриването на специализираното правосъдие, но другите задачи по съдебната реформа засега не са приоритизирани и след като Сотир Цацаров сам напусна антикорупционната комисия, там все още няма промени в управлението. Решенията, свързани с главния прокурор, съдебния съвет и КПКОНПИ също ще са ключови за съдбата на коалицията.
През последните дни партньорите се опитаха да демонстрираха нормализиране в отношенията си, защото са се разбрали в бъдеще как да не се повтаря сюжетът около БНБ, както и да спрат взаимните атаки по казуса Северна Македония.
Напрежението се повиши отново в сряда вечер (20 април) с решението в парламентарната външна комисия за Украйна да се изпраща "техническа за защитни цели помощ", а не военна, както настоява "Демократична България" и обсъждането в зала ще е ново изпитание за партньорите.
Постовете: първо между нас
Управляващите са се договорили, че в бъдеще парламентът няма да стартира нови процедури за постове, без в коалицията предварително да са се договорили кой ще ги заеме. Така според партньорите няма да се налага за решенията да разчитат на опозицията.
Ако се спази, уговорката ще се отнася първо до смяната на състава на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Причината е, че вече е внесен законопроект за намаляване на мандата на членовете от от седем на пет години, с който ще се върне старото положение отпреди 2021 г., когато ГЕРБ бетонира сегашния състав.
Според информация на "Дневник" коалицията се е договорила, че в новия състав "Продължаваме промяната" ще получи четири места в КЗК, а останалите партньори - по едно.
Преди това в първите работни дни на парламента за май би трябвало да бъдат избрани нови двама членове на Съвета за електронни медии. Засега изглежда, че в коалицията има разбирателство да бъдат подкрепени номинациите на "Продължаваме промяната" (Симона Велева) и "Демократична България" (Пролет Велкова)
В състава на СЕМ предстои смяна и на председателя Бетина Жотева, която е от квотата на президента. Очаква се Румен Радев да направи промяната следващата седмица на датата, на която изтича нейния мандат (27 април). Засега той не е коментирал публично предстоящото назначение, но по неофициална информация на "Дневник" вече има номинация. В настоящото разпределение на гласовете, третият глас (от общо петима членове) ще е решаващ и при избора на нов директор на БНТ, и при други важни решения.
Според източници на "Дневник", за да не зависят от подкрепата на президента, управляващите ще предложат и законопроект, който да увеличи членовете на СЕМ от петима на седем, като така се очаква да има по едно място и за БСП, и за "Има такъв народ".
Мандатът на настоящия директор на БНТ Емил Кошлуков изтича през юли. Според вътрешна информация "Има такъв народ" най-много настояват сред партньорите, посочен от тях човек да застене начело на националната телевизия. Според депутати партията на Слави Трифонов вече е назовала и кандидата си пред колегите, но името засега не се обявява публично, още повече че конкурсът за директори на обществените медии поне официално не би трябвало да е партийно и политически повлиян.
БНБ: отлагане на (не)избежното
След като с помощта на ГЕРБ и "Възраждане" част от коалицията отхвърли Любомир Каримански от "Има такъв народ" да стане управител на БНБ, останаха въпросите колко време смятат управляващите да отлагат нова процедура, както и до каква степен може да се разчита на Каримански - който е председател на бюджетната комисия в парламента - за съвместна работа с министъра на финансите Асен Василев при напр. актуализирането на парите на държавата през юни, заради публичните обвинения, които от "Продължаваме промяната" направиха към него.
Засега няма яснота или постигнати договорености кога коалиционните партньори ще стартират нова процедура и начело на БНБ ще продължи да бъде Димитър Радев, който беше издигнат от ГЕРБ през 2015 г. и чийто мандат изтече през лятото на миналата година. Единственото, което се чува в публични коментари на управляващите е, че това ще продължи докато имат обща кандидатура.
Управляващите не са обсъждали смяната на Любомир Каримански като председател на бюджетната комисия в парламента. Няма информация и дали той няма да реши да напусне сам. А ГЕРБ-СДС вече са внесли предложение постът да заеме бившият министър на финансите Кирил Ананиев в последното правителство на Борисов.
Най-тежкото решение: Северна Македония
Най-конфликтната тема в коалицията на този етап изглежда ветото срещу Северна Македония за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Пред "Дневник" представители от коалицията твърдят, че са се разбрали да спрат публичните атаки към премиера Кирил Петков по темата, както и че преди да говорят за срокове за вдигане на ветото, ще са се обединили около позиции. Според източници управляващите ще предложат механизъм, по който България да представи конкретните си искания към Северна Македония, както и график кога се очаква да бъдат изпълнени, а идеята е за спазването му да следи Европейската комисия.
Разногласията по тази тема се появяват в момент, когато инициативата за решаване на конфликта, блокирал над година и половина македонската (а заради нея и албанската) евроинтеграция, е в София. Причината е, че в последните месеци позициите на двете страни се сближиха, а най-трудният въпрос и пред двете страни (както показа напрежението около визитата на Петков в Битоля) е как да представят по приемлив начин договореностите си, без да предизвикат политическа буря.
Според информацията между София и Скопие няма принципни различия за бъдещото споразумение, но пристъпването към него и окончателното му оформяне в момента не са на дневен ред заради разногласията във властта в България.
Централно място в тази принципна договореност заема темата за вписването на българите в македонската конституция като т. нар. "част от народ" (етническа общност с гарантирани права) наравно с албанците, турците, ромите, бошняците и власите. Това е процедура, която кабинетът на Кирил Петков поиска, след като за нея настояваше президентът Румен Радев и която премиерът Димитър Ковачевски допусна като възможна, но екипът му още не я е задействал.
България би била готова да се откаже от ветото в деня, когато процедурата започне, и иска (а според събеседници на "Дневник" може да получи) гаранции от Брюксел в преговорната рамка за Северна Македония, че правата на българите ще бъдат гарантирани. Това би превърнало добавянето им в македонската конституция във фактическо условие за членство.
За промяна на основния закон ще са нужни две трети мнозинство в македонския парламент (с други думи, и гласовете на опозицията), но София продължава разговорите с ВМРО-ДПМНЕ, която на теория иска в замяна признаване на "македонско малцинство".
Завой в позицията на ВМРО-ДПМНЕ обаче не би бил безпрецедентен: партията подкрепи в парламента смяната на името на страната преди три години, въпреки че бе повела много по-мащабно протестно движение срещу сделката с Гърция, отколкото някога е организирала срещу българското вето.
Подробности около четирите политически условия, останали неизпълнени от пакета "5+1", не са известни (едно от петте бе удовлетворено от македонската страна през януари). Тези изисквания в пакета включват теми като преодоляването на езика на омразата, работата на съвместната историческа комисия, реабилитация на жертвите в българско самосъзнание от югославското минало и други, а "+1" е въпросът за правата на българите.
Необходимо е, а и възможно, да се покрие поне един период (например Средновековието) в договореностите на историческата комисия за учебниците и съвместни чествания на личности от общата история. Предстои да се разбере дали работата на комисията, насочила общественото внимание към българо-македонския спор още с първите проблеми в дискусиите си, ще бъде регламентирана с допълнителни ангажименти в това споразумение.
Основните проблеми с тази сделка са два. Първо, не всички партньори виждат политическа полза в него. Климатът в Скопие е сходен; това и е причината да няма конкретни срокове за сделката въпреки внушенията от миналата седмица, че външният министър Теодора Генчовска е обяснила обратното на колегата си от Германия Аналена Бербок. Липсата на конкретно споразумение бе потвърдена и от македонския премиер Димитър Ковачевски въпреки уверенията на опозицията, че решението ще се вземе еднолично от него.
Второ, както отбеляза събеседник от София, запознат с политическите настроения в Скопие, отново са активирани съпротивителните сили и на двете страни, както при всеки опит за пробив. Епизодът с напрежението около културния център в Битоля и откриването му тъкмо в момент на потенциален пробив, смята източникът, не е случайно, но отказа подробности.
Това поставя под въпрос възможността да се постигне споразумение преди края на френското председателство на Съвета на ЕС (края на юни), на каквото се надяваха и Скопие, и Брюксел, и Париж. От друга страна, всяко председателство поставя подобни условни срокове, а самият Ковачевски е на мнение, че понякога "бързането означава избързване".
