Шефът на „Пирогов” живее с Нина Чилова (Прочутият лекар е щастлив баща на 4 деца

Когато болница „Н.И. Пирогов” приема двама възрастни пациенти с коронавирус, регистрирани в София, проф. Асен Балтов е в края на третата си година като директор на едно от най-големите лечебни заведения у нас. Мнозина биха си казали, че това е голям период от време, но за ортопеда-травматорог тези години са минали като един миг. Защото натоварването в спешната болница е нечовешко и трудно може да се осъзнае от обществото.

Директорът на университетската болница за спешна медицина „Н. И. Пирогов“ проф. Асен Балтов е шесто поколение лекар. Затова пред него никога не е имало друг вариант за развитие. Въпреки това от дете обича да спортува и да пътешества. Така у него се оформя идеята да е корабен или спортен лекар. За щастие обаче днес той е сред най-добрите травматолози в областта на рамото, има приятели спортисти и пътува по световни за участие в научни конгреси.

„Трудно е да се каже, че съм имал някакви мечти за професионално развитите в съвсем ранна възраст. От детските си години помня само това, че се събирахме група малчуганите от махалата в едно вътрешно каре между блоковете и играехме по цял ден. По това време живеехме в близост до Френската гимназия в столицата“, спомня си директорът на спешната болница, където в началото на март бяха приети първите двама пациенти с Covid-19.
Впечатленията си за професията придобива от своя дядо – специалист по „Уши, нос, гърло“. Оториноларинголог е и чичо му – проф. Иван Ценев от ИСУЛ. Той освен лекар обаче е и учен, и преподавател. В историята на медицината в България с главни букви е записано и името на прадядо му – проф. Владимир Алексиев. Той е завършил медицина в Женева, но е известен и с обществената си дейност. Поставя началото на клиничната фармакология у нас. Преподава тази специалност на студентите в четвърти и пети курс на СУ „Св. Климент Охридски“. В историята на Алма Матер остава и проф. Алексиев, който е декан на Медицинския факултет, а след това и ректор на Софийския университет. Неговият баща – хирургът д-р Алекси Христов, пък е един от създателите на Александровска болница.

Другият прадядо на проф. Балтов – хирургът д-р Георги Золотович, е първият директор на отворената през 1891 г. с указ на Фердинанд Софийска обща гарнизонна болница (известна днес като Военномедицинска академия). Българският лекарски съюз също е създаден по идея и с активните усилия на д-р Золотович. С такива предци не е голяма изненада, че още в началното училище Асен Балтов не е имал съмнения относно професионалното си развитие.
„Дядо ми имаше един златен часовник и аз много обичах да си играя с него. А той се шегува с мен, че ако стана лекар, часовникът ще бъде мой. Е, днес мога да се похваля, че той е у мен“, усмихва се директорът на една от най-големите ни болници, пряко свързана с националната ни сигурност. Спомня си още, че на задължителните съботно-неделни фамилни обеди около голямата маса в дома им са се водели едни от най-интересните разговори – обсъждали са се случаи от клиничната практика и различните специалисти от семейството влизали в разгорещени спорове помежду си.

Медицината буквално тече в кръвта на Асен Балтов. Ето защо, когато на раздяла с класа, преди да започне обучението си в гимназията, някой предложил да напишат на листчета кой какъв иска да стане, днешният професор изобщо не се замислил и написал „лекар“. Като потомък на известен медицински род и любител на спорта, той се виждал по-скоро като спортен или корабен лекар. Така щял да осъществи накуп двете си големи мечти – да помага на болните хора и да пътува по света. Не се получило обаче точно така, въпреки че днес специалността на ортопед-травматолог и приятелствата му с членове от отбора по академично гребане към „Левски-Спартак“ често го срещат със спортисти.
„В гимназията бях отличен ученик и всички предмети ми се удаваха. Може би с изключение на литературата, към която нямах особен афинитет“, спомня си още проф. Балтов. Завършил с отличие и веднага кандидатствал медицина. Приели го с висок бал в Медицинския университет в София през 1984 г. На студентската скамейка обаче сяда две години по-късно, защото трябвало да отбие задължителната в онези години казарма.

Отличните оценки и добрите спортни постижения в гребането му помагат да отбие военната си служба в спортната школа на „Левски-Спартак“. Още няколко години след това, вече като студент по медицина, продължава да гребе усилено, но с всеки следващ курс ученето се увеличавало, а времето за тренировки на езерото Панчарево намалявало. На спорта обаче травматологът дължи много. Освен с гребане се занимава и с тенис, и с баскетбол. Благодарение на това винаги е в добра физическа форма и издържа без проблеми дългите часове в операционната.

В началото на следването си нямал яснота в какво медицинско направление ще се развива в бъдеще. „По едно време много ми се искаше да стана патоанатом. Може би под влияние на романа „Окончателна диагноза“ на Артър Хейли. Но след като завърших, имах желание да се занимавам със спортна медицина, и по-специално с възстановяването на спортистите след усилени тренировки или състезания“, продължава разказа си проф. Балтов. Той бил първият випуск след официалното премахване на задължителното разпределение.

Директорът на „Пирогов“ облякъл първата си бяла престилка точно там, но не като лекар, а като санитар. В студентските си години по свое желание започнал да работи на половин щат в клиниката по детски изгаряния в спешната болница. Освен това давал нощни и целодневни дежурства в почивните дни, защото нямал търпение да се докосне до практическата работа с пациентите.

Любопитен факт в живота му е, че положил Хипократовата си клетва в едни от най-трудните години на абсурдна инфлация и дефицити. „През студената Жан-Виденова зима вече бях женен, родила се беше голямата ми дъщеря и живеехме в „Люлин“. Чакал съм от ранни зори на дълги опашки, за да купя мляко и хляб“, спомня си травматологът. По време на тази криза баща му се сетил, че имат наследствен имот на централно място в столицата. Ето защо направили там един от първите частни ресторанти, а младият доктор започнал активно да му помага. Така семейството преживяло няколко от най-трудните години, когато повечето български лекари бяха принудени да карат таксита през нощта или работят като хамали и строителни работници в свободното си време.
„Липсата на разпределение след дипломирането изправя всеки току-що завършил лекар пред необходимостта сам да си намери свободна позиция. За щастие аз имах късмета да започва работа като волонтиер (доброволец) във Втора травматологична клиника на „Н. И. Пирогов“. По това време министър на здравеопазването стана д-р Мими Виткова. Тя обяви, че специализациите стават платени“, усмихва се професорът, който изглежда някак орисан да работи именно в спешната болница.

Въпреки че му се налагало да плаща по 1200 лева на година, той се явил на конкурс за специализант. Спечелил го и го назначили. По-късно печели и конкурс за научен сътрудник към същата клиниката. Оттогава се занимава само с травматология и ортопедия. Кариерното си развитие дължи основно на спешната болница, където работи и днес. Макар че и ВМА му дава много – там той е работил няколко години, за които се спомня с усмивка и малко тъга. В разгара на коронавирусната епидемия у нас в социалните мрежи се появи една снимка на лекари, седящи на земята в коридора пред операционните зали на ВМА. Един от тези уморени лекари е и проф. Балтов. „На снимката се вижда, как ми е паднала обувката. Толкова сме били изморени, че не съм имал сили да я вдигна и да я обуя отново”, отбелязва травматологът.  

Изкачва едно по едно всички стъпала в йерархията и през пролетта на 2018 г. с опита си на началник на пироговска клиника и концепцията си за модернизиране на лечебното заведение печели конкурса за директор на лечебното заведение. „Който иска да се научи на истинска медицина от А и Б, трябва още докато е студент да дойде в „Пирогов“. И сега е така. Болницата е уникално място, където можеш да видиш всичко. Опитът тук е школа, която ти дава сигурност, независимо къде ще работиш след това“, убеден е проф. Балтов.

Добре си спомня първата визитация, на която е минал с по-старшите си колеги. Както и първите си влизания в операционна зала. „Имаше по онова време една специална операционна зала за тежки счупвания в областта на бедрената кост. Наместването се правеше под непрекъснато рентгеново наблюдение. Та в тази зала се правеха по 4-5 операции за половин работен ден, т.е. имаше изключително стриктна организация. Моята роля в началото беше да помагам, макар все още да не ме допускаха до операционното поле“, продължава своя разказ професорът.

Днес той е един от най-добрите в хирургичното лечение на травми и увреждания в областта на рамото. Опита си е натрупал по време на операциите, а те са над 500-600 годишно. Колегите му са единодушни, че е специалистът, който е помогнал на най-много пациенти със счупена лопатка. Професорът е издал и монография за лечението на тези специфични счупвания.

Не спира да оперира въпреки многото административна работа, която идва като „бонус“ към директорския пост. Не признава работното време – влиза в „Пирогов“ рано сутринта (малко преди 7 часа) и излиза късно вечер (след 20-21 часа). А в събота и неделя ходи, за да провери лично как се чувстват оперираните от него пациенти. Не са малко и трудностите през които е минал като директор на лечебното заведение. Въпреки това е категоричен, че както колегите му, така и пациентите отдавна са усетили промяната. В управляваното от него лечебно заведение работят 2100 души, а през спешните кабинети и десетките клиники всяка година преминават средно около 300 000 пациенти.

Проф. Балтов не обича да говори за личния си живот. Публична тайна е, че от няколко години той е житейски партньор на Нина Чилова, която бе и министър на културата в правителството на Симеон Сакскобургготски. Докторът е щастлив баща на 4 деца, но все още не е наясно дали някой от наследниците му ще е седмо поколение лекар. Възприема се като много свободолюбив и никога не би настоявал някой да поеме по неговия път. Към каквато и професия да се насочат децата му, той ще ги подкрепи и ще им помогне. „Дали лекарското призвание ще заговори в някое от тях, ще покаже бъдещето“, усмихва се бащински той. И допълва, че засега наследниците му проявяват голям интерес към водните спортове и по-специално към уиндсърфинга.

По време на отпуската си
лекува пациенти на плажа

Оказва се, че няма ситуация, в която да откаже да помогне на пострадал човек. Случвало се е да спасява пътник по време на полет от София до Париж. Редовно помага при полеви условия на летовници с извадено рамо или друга травма, когато е на почивка в близост до Царево. През лятото често пътува и до различни лечебни заведения в провинцията, за да консултира пациенти и да оперира с колегите си.

С увеличаването на отговорностите му все по-рядко намира време отпуска. Шегува се, че напоследък ваканциите му стават все по-кратки. Обича да пътува когато има възможност, но през последните години лети до различни дестинации предимно за научни конференции. Признава, че е влюбен в Нова Зеландия. Харесва природата и климата, атмосферата и храната. Професорът има вкус към добрата кухня, а най-вкусната вечеря за него задължително трябва да включва някакво месо.