„Трябват ми хора и с различно мнение. А точно такъв е проф. Костов”, обяви кратко и ясно премиерът Бойко Борисов, когато представи председателя на новосформирания Медицински съвет за борба с коронавируса (т.нар. „мозъчен тръст“) към Министерски съвет. Тогава всички се запитаха кой е този професор, защо той е начело на този съвет и какъв точно е конфликта му с ген. Мутафчийски?
Проф. Коста Костов е роден в Бургас на 4 юли 1955 г. Закърмен е с музика. Баща му е тромпетист и неговите най-ранни детски спомени са свързани с изпълненията му в едни от култовите по онова време ресторанти, разположени по протежението на морската алея. Докато слушал как баща му свири джаз, той си представял, че някои ден също ще стане музикант. По-късно, около 15-годишна възраст една циганка го пресрещнала на улицата и му казала, че той ще се посвети на най-уважаваната професия. „Тогава си помислих, че ми е отредено от съдбата да стана учител, защото за мен това беше много уважавана професия“, разказва проф. Костов.
Никога не си е представял, че някога ще стане лекар. За него хората с бели престилки и слушалки около врата били истински богове. И той не смеел дори да си помисли, че може да се изкачи до тяхното ниво – да лекува хората и така до известна степен да променя живота им им. Но съдбата, била решила друго.
„В края на гимназиалното си образувание – апропо, завършил съм немската езиковата гимназия в родния си град, се разболях много тежко. Пропуснах дори абитуриентския си бал. По време на едно свиждане, видях тъгата в очите на мама и татко. Тогава, в пристъп на някаква съдбовност, аз им казах, че ако изляза от тази болницата жив и здрав, ще направя всичко по силите си да завърша медицина. Виждах, какви усилия полагат лекарите за мен и се влюбих в тази професия“, споделя специалистът по белодробни заболявания, който наскоро оглави т.нар. „мозъчен тръст“ за борба с коронавируса.
В края на май 1973 г. го изписали от болницата. Веднага си набавил всички учебници и започнал да учи от сутрин до вечер. Два месеца по-късно кандидатствал във Варненския медицински университет и го приели. Бил сред първите 20 по успех, а кандидатите били хиляди. От студентските си години помни само, че е учил здраво. Бил сред най-добрите. А бившите му състуденти потвърждават това. Те и до ден днешен се възхищават на всеотдайността му да трупа знания. Дипломирал се без никакви проблеми, след което му се наложило да влезе в казармата.
Стремителната кариера на професора започнала през 1980 г. в мотострелковото поделение – 26 220 в Царево (Мичурин). Там той отбил редовната си военна служба като старшина-школник и началник на лазарета в поделението. През лятото на 1981-а сред военнослужещите в крайморската казарма избухнала епидемия от стомашно-чревен вирус. Младият лекар поел нещата решително в свои ръце, направил изолатор в лечебницата и лекувал войниците със строги методи, включително и пълен глад. Това дало изненадващо добри резултати – епидемията била бързо елиминирана, а командирът на поделението (полковник Камбуров) го наградил с домашен отпуск.
От 1988 г. до 1989 г. работи в кардиологичното отделение към Военноморската болница във Варна. След това става асистент в Клиниката по остри, хронични и онкологични белодробни болести във ВМА-София. През 1993 г. е избран за старши асистент по белодробни болести, а три години по-късно – за главен асистент. До миналата година той ръководел Клиниката по белодробни заболявания. Почти целият му професионален път е минал във ВМА. Като лекар има над 30 години трудов стаж в българската армия, където стига до чин полковник.
Мнозина твърдят, че проф. Костов е българският вариант на прочутия д-р Хаус от едноименния телевизионен сериал. Има тежък характер – не търпи авторитарността, не може да си мълчи, има свръх чувство за справедливост, невъзможно е да бъде подкупен и винаги защитава позициите си докрай с аргументи и факти. Точно този му характер станал причина за тежкия конфликт между него и директорът на ВМА генерал Венцислав Мутафчийски. И двамата са отлични специалисти – всеки в своята област. Проф. Костов обаче е ексцентрик и бунтар, винаги със собствено мнение, което е готов да отстоява ревностно, а генералът е военен до мозъка на костите си, изпълнява заповеди и не търпи по-нискостоящите в йерархията да му противоречат.
Колегите им от ВМА разказват, че всеки понеделник, по време на срещата на директора с шефовете на клиники, двамата влизали в тежки спорове свързани с управлението на лечебното заведение.
Проф. Костов не търпял „глупави заповеди“ и отказвал да приеме, че отделението му трябва да бъде напъхана в „трета глуха“, защото клиничните пътеки, по които лекуват пациентите, не са така доходоносни за болницата, колкото са колоноскопиите и чернодробните трансплантации. Опита на генерал Мутафчийски да покори със силови методи и наказания българският д-р Хаус довели до напускането на проф. Костов и голяма част от екипа му.
За чисто служебните им пререкания, на които никой не би обърнал голямо внимание, се разчу в разгара на коронавирусната епидемия.
Специалистът по белодробни заболявания взриви публичното пространство преди около седмица с коментара си за мишоците стремящи се към властта, визирайки именно генерал Мутафчийски.
„Някакви мишоци, надничащи от дупките си, подготвили законопроект, в който е залегнала парична санкция (глоба) от 1000 лева и пробация за медицински персонал, напуснал работното си място, поради несъгласие с начина, по който държавата се отнася с него – неосигуряване на защитно облекло и условия за безопасна работа. Хей, мишоци, ние не сме политици или депутати, а медици! Повтарям го три пъти, за да го запомните поне веднъж: медици! Оставете ни на мира с вашите милиционерски методи! Стига сте ни управлявали като наказателен отряд поставен да пази група потенциални престъпници...”, написа той. Ядоса бившия си шеф – ген. Мутафчийски, но впечатли премиера Борисов с пиперливия си език.
В момента проф. Костов е консултант по белодробни болести в столичната университетска болница „Света Анна”. Има 4 придобити специалности – вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия (белодробни болести), военно-полева терапия и медицински мениджмънт. Специализирал е в Швейцария и в Германия. „Аз съм консервативен „персоналист” и вярвам, че работата на лекаря и медицинския персонал имат висока цена, ако се извършва от автентични личности. И така трябва да се отнасяме и към пациентите – като към човеци (персони), както бихме искали и те да гледат на нас. Пациентът е наша цел, а не средство“, казва за себе си професорът-ексцентрик.
Особен интерес проф. Костов има към медицинските разработки свързани със ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Той е учен с международна известност по тази тема, има стотици публикации и разработки на световно ниво, редовно е канен да изнася доклади на конгреси и международни конференции на пулмолози в целия свят.
Извън медицината професоръ
т е изключително артистичен човек. Дефинира се като „хуманитарен тип с езотерична душа, бургаско сърце и любознателен ум“. Свири на саксофон и пише поезия. „Съдбата ме среща с едни от най-забележителните творци в България. Това направи животът ми тежък и сложен, но и много щастлив. Не е лесно да носиш славата с достойнство, да останеш чист. И аз разбрах, че когато общувам с такива хора, съм длъжен да съм такъв – достоен и чист пред себе си, пред приятелите си и пред обществото. Приятелите ми ме научиха да не правя компромиси със себе си и да подлагам на критичност всяка моя стъпка“, споделя проф. Костов. Оказва се, че именно хората, с които се е срещал и сприятелявало са му попречили да бъде опорочен. „Всеки, които някога и по някакъв повод се е опитал да ме купи или да ме контролира, дълбоко е съжалявал. Ето защо моите врагове много внимават и се страхуват от честността и прямотата ми“, пояснява професорът.
Сред неговите познати и приятели са личности от света на изкуството и медиите като писателят Стефан Цанев, скулпторът Георги Чапкънов – Чапа, журналистът Ивайло Нойзи Цветков, телевизионният водещ Ники Кънчев, музикалните критици Тома Спространов и Владо Гаджев, писателят Румен Леонидов и т.н. „Ние сме една мъжка компания, много затворена, много сърцата, много хубава”, смее се професорът. Прави впечатление, че приятелският му кръг е далеч от болницата, от традиционната за тази професия лекарска компания. И точно това му дава възможност да разграничава много ясно професионалните си задачи от личните си взаимоотношения.
Групата от културтрегери, бохеми и филантропи се събира редовно в столичната галерия на по чаша хубаво червено вино. „Там се говори предимно за красотата на жените и в живота под формата на живопис, добри книги, поезия, футбол и така нататък“, споделя проф. Костов.
Музиката е голямата му слабост. Той е един от хората, които разбират най-много от джаз в България и има невероятна колекция от дискове на светила в жанра. С някои от световните имена в джаза проф. Костов се е срещал лично и има автографи – посещавал е музикални корабни круизи и утвърдени авторитетни фестивали като този в Ротердам.
Освен всичко друго проф. Костов е издател и главен редактор на медицинско- артистичното издание „In Spiro”. „Това е списание за респираторна медицина и най-вече за вдъхновение”, категоричен е той. В него освен медицински разработки, приятелите му публикуват материали за музика, изобразително изкуство и поезия. Там ще намерите и много хумор и сентенции. Например, като тази на Волтер: „Ролята на лекаря е да забавлява пациента, докато природата свърши своята работа”.
Член на Съюза на българските писатели – секция „Публицистика”, на Съюза на писателите-лекари „Димитър Димов”, както и на Съюза на българските журналисти, за който се изказа остро в началото на февруари тази година (той заяви, че няма да е „пуяк сред мисирки“ по повод изказване на премиера Борисов). Двукратен носител е на годишната награда за есеистика – през 2015 г. и 2018 г.
Но хобитата не са изместили служебните му задължения. За това говорят и десетките отличия в областта на медицината – носител е на наградата на Дарик радио, както е на приза „Лекарите, на които вярваме“ присъждан ежегодно от в. „24 часа“. През 2014 г. е награден от Министерство на отбраната с почетен знак „За отлична служба“. Национален консултант е по белодробни заболявания. Освен това е и главен консултант по медицинските аспекти на въвеждането на мобилната 5G мрежа в България. Член е на редица европейски и американски асоциации. Преподава на студенти и специализанти. Занимава се активно и научна дейност.
Има 3 деца от 3 различни жени
Последната съпруга на професора е с 30 години по-млада от него
Трябва да се търси абсолютния баланс между личното щастие и професионалното удовлетворение. Това твърди професорът-бунтар, нашумял през последните дни не толкова със стойността си на човек и невероятния си професионализъм, а с конфликта между него и ген. Мутафчийски.
„Ако по някаква причина балансът бъде нарушен, то тогава човек никъде не се чувства добре. В този смисъл, в моите житейски търсения, аз съм направил много промени в личния си живот. Щастлив съм, че въпреки напрегнато ми ежедневие, в къщи ме чака любимата ми Елица и моят 4-годишен син Константин“, споделя проф. Костов. Вечер се чува и с двете си по-големи дъщери, които живеят в чужбина. Те са от предходните му бракове. Наталия е на 36 години, а Благост е на 11 г. Най-голямата му дъщеря чака първото си дете, така че професорът скоро ще става дядо.
„Тъй като и трите ми деца са от три различни жени, може би мнозина предполагат, че между тях има някаква вражда или неразбиране. Но реално не е така. Всъщност те са много близки. Те ни показаха какво трябва да направим. Знаете, че всяка раздяла е емоционална. Настъпват катаклизми, които за дълго ни разделят с човека, с когото сме се обичали и сме живели заедно. Разрушава се комуникацията. И точно в тези моменти децата ни показват, как трябва да живеем и да общуваме помежду си, за да съхраним и да запомним хубавите моменти“, обяснява проф. Костов. Според него животът е твърде кратък да таим в себе си негативни мисли и чувства.
С последната си съпруга той се запознава преди 5 години покрай организацията на един конгрес. „Тя беше човекът до мен, който най-много ми помогна. Видях, колко е сърцата и с какъв ентусиазъм работи. Това много ме впечатли. След това между нас се случи някаква магия и аз се влюбих в Елица“, признава един от най-добрите ни специалисти по белодробни заболявания. И допълва, че когато се влюби е способен на всичко – къса вериги и не страда от угризения.
Макар много негови колеги да твърдят, че последният му брак е плод на кризата на застаряващия мъж (Елица е с около 30 години по-млада от него), той самият определя отношенията им като зрели. „В тази моя житейска зрялост, аз съм вече на 64 години, не става дума за някакъв младежки порив, каприз или желание. С години изградих у себе си едно усещане за партньора до мен. Напълно съм наясно, че ако живееш без любов, без разбиране с човека до теб, независимо колко качествен е той сам по себе си, трябва да направиш всичко възможно, да сложиш край на взаимоотношенията“, разсъждава върху смисъла на живота проф. Костов.
Специалистът по белодробни заболявания и водещ на „мозъчния тръст“ за борба с коронавируса силно вярва в това, че ние се раждаме за да бъдем щастливи. „Децата трябва да виждат спокойствието и любовта между родителите си. В противен случай им даваме лош пример. А аз много държа двете ми дъщери и синът ми да израстат като стойностни хора“, обяснява още той. И твърди, че когато той се усмихва вътре в себе си, успява да накара и близките си да се усмихват.
