България ще бъде загробена с колосални заеми в последните дни на хунтата ГЕРБ, научи Narod.bg. Бойко Борисов планира да вземе непостижимите 9,7 милиарда евро заем от Брюксел, които ще връщат поколения българи, работейки до гроб.
Изостанала и провалена държава. Така изглежда България, ако човек се зачете в най-важния национален стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от еврофондовете за страната в периода 2021 – 2027 г.
Така нареченото "Споразумение за партньорство", което България ще прати в Брюксел, за да оправдае защо иска 9.7 млрд. евро през следващите седем години, описва картина на състоянието на страната, която тотално противоречи на бодряшкия тон на премиера Бойко Борисов за процъфтяваща държава, пише mediapool.bg.
Документът е писан от "работна група" през последните 10 месеца и е публикуван за обществено обсъждане на правителствения сайт Strategy.bg. По него са провеждани и неформални консултации със службите на Европейската комисия.
"Формулираните в документа приоритети за финансиране са изведени въз основа на анализ на социално-икономическо развитие на България 2007-2017 г.", пише в анотацията към споразумението. Оказва се, че въпросният "анализ" рисува отчайваща картина за "социално-икономическото развитие" на страната през последните 10 години.
Трагично ниво на науката и иновациите
Споразумението започва с обрисуване на драматична картина в сектор "Наука и иновации", за да оправдае създаването на оперативна програма с тази цел.
"Незадоволителни резултати от функционирането на научната система", "ниска продуктивност", "липса на връзка с бизнеса" са само част от контурите на ситуацията в сектора. Изтъква се, че България е на последното, 27-о място в ЕС до дял на публичните разходи за научна и развойна дейност. Към 2018 г. се отчита спад с 15% в сравнение с 2011 г. на малките и средни предприятия със собствена иновация, 16% спад на предприятията с технологични иновации, както и срив с 81% на продажбите на нови за пазара или фирмата продукти като дял от оборота.
Правителството отчита и други "постижения" в същия дух – ниска привлекателност на научната система, 5 пъти по-ниска от средното за ЕС приложимост на изследванията, забавена модернизация на висшето образование, нисък потенциал за задържане на таланти (125-о място в света) и привличане на таланти (110-о място), липса на ключови умения и компетентности у българските учени, липса на стратегически фокус в развойната дейност, преобладаващ износ на ниско и средно технологични продукти, най-ниски нива на производителност сред държавите членки, нисък среден дял на най-съвременните машини и оборудване във фирмите.
България е на последно място в ЕС по Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) и на 47-о място през 2018 г. по Индекс за развитие на електронното управление на ООН.
Отчита се още рязко нарастване на инцидентите със значително увреждащо въздействие в мрежовата и информационната сигурност, като срещу това е "недостатъчен експертен и технически капацитет за активно и ефикасно противодействие на киберзаплахите". Броят на инцидентите през 2019 г. нараства значително в сравнение с 2017 г. (с приблизително 35%). Засегнатите IP адреси са над 2 200 000 (увеличение над 7 пъти).
Без напредък в най-енергоемката и ресурсоемка икономика в ЕС
Описанието на състоянието на страната продължава със сферата на енергетиката, където се констатират поредните "успехи" на Борисов: "най-енергоемката икономика в ЕС, изразходваща 3.6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС", "най-въглеродно интензивната държава членка на ЕС с интензитет на емисиите на парникови газове към 2016 г. 4.3 пъти по-висок от средното за ЕС ниво". Посочва се още, че основният напредък в областта на ВЕИ е постигнат до 2013 г.(19%), докато през последните години прогрес не се наблюдава.
България е и "най-ресурсоемката икономика в ЕС, изразходвайки 6.8 пъти повече суровини за производство на единица БВП от средния суровинен разход в ЕС".
Страната е на последното място в ЕС през 2017 г. и по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и внедряване на екоиновационни дейности според Европейски екоиновационен индекс.
Отчита се още "силна амортизираност на водопроводната мрежа", "ниска степен на съответствие с изискванията на директивата за пречистване на градските отпадъчни води", "необходимост от намаляване на дела на депонираните отпадъци – нивото през 2017 г. от 61.8% е над 2.5 пъти по-високо от средното за ЕС.
Лошо е състоянието на риболовния флот, ниско е качеството на рибарската инфраструктура на страната.
Малко магистрали, много некачествени пътища
За да убеди еврочиновниците, че ЕС трябва да инвестира в транспорта у нас, правителството отчита поредните "достижения" на страната.
На първо място е отбелязана ниската средна техническа скорост и високата амортизираност на подвижния състав на железниците.
Въпреки хвалбите на Борисов за построени автомагистрали, документът отчита "същественото изоставане по отношение на покритието със скоростни пътища спрямо ЕС - покритието с автомагистрали и скоростни пътища е едва 0.006 км/кв. км, първокласните пътища са 14.7%, а автомагистралите едва 3.7%. от общата дължина на републиканската пътна мрежа, посочва правителството.
Около 1/3 от републиканската пътна мрежа остава с лошо качество на пътната настилка. Към 2015 г. степента на завършеност на отсечките от основната ТEN-T мрежа в страната възлиза на едва 50%, което е петият най-нисък резултат в рамките на ЕС.
Бедни и неграмотни
Още по-тревожни са констатациите за резултатите от социалните политики, които трябва да убедят ЕС, че трябва да отпусне пари по три оперативни програми – за човешки ресурси, за образование и за храни.
България е една от държавите в ЕС с най-ниска раждаемост, висок дял на смъртност от болести на органи на кръвообращението (65%), намаляване на населението в трудоспособна възраст – за последните десет години относителният дял на населението на възраст 15-64 години в общото население е намалял от 68.9% на 64.7%.
Публичните разходи за образование като процент от БВП са 3.6% за 2018 г. при средно 4.6% за ЕС. България е на 83-то място в света и 26-то място в ЕС по показателя качество на образователната система в изследването Global Competitiveness Report 2017-2018 на Световния икономически форум, като за последните десет години страната влошава представянето си с 19 позиции. Включените деца в образование и грижи в ранна детска възраст са 83.9% за 2018 г. при 95.4% средно за ЕС.
47% от 15-годишните младежи у нас са функционално неграмотни, 46.5% са с постижения под критичния праг в областта на науката, а 44.4% са с недостатъчно ниво на умения по математика, като изоставането спрямо ЕС е повече от двойно във всички области на изследването PISA 2018.
Едва 29% от населението притежават поне основни умения в областта на цифровите технологии (57% средно за ЕС).
България е една от държавите членки с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост – 18.1% за България при средно ниво от 12.9% за ЕС през 2018 г.
Относителният дял на бедните е 22% за 2018 г. при 17.1% средно за ЕС и 26.6% при децата на възраст 0-17 г., като бедността е особено голяма сред най-уязвимите групи. България отчита и най-висок относителен дял на населението, живеещо в тежки материални лишения, три пъти по-висок от средния за ЕС (20.9% за 2018 г.).
България има и най-високо неравенството в разпределението на доходите в ЕС – 7.7 пъти разлика между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата при средно 5.2 пъти в ЕС.
Страната е на предпоследно - 26-о място в ЕС, по правителствени разходи за социална защита - 12.4% от БВП средно за последните десет години при средно ниво за общността 18.9% от БВП.
Задълбочаване на регионалните различия
Въпреки изсипаните милиарди в регионално развитие у нас, правителството отчита "продължаващо задълбочаване на регионалните различия". Югозападният район, в който попада основният икономически център на страната – столицата София, формира 47.9% от БВП на страната през 2016 г., като увеличава приноса си с 2.4 процентни пункта за последните 10 години.
Разликата между най-развития (София-град) и най-изостаналия (Видин) в икономически план NUTS III район нараства от 43 пъти през 2007 г. до 65 пъти през 2016 г.
От Споразумението за партньорство за новия програмен период не става ясно какъв е ефектът от изсипването на еврофондовете у нас през последните 7 години (2014 г. - 2020 г.) и защо вместо подобрение в много сфери се отчита влошаване.
Основната част от споразумението представлява обещания на правителството за подобрение по всички гореизброени показатели, за което страната се надява да получи 9.7 млрд. евро през следващите седем години.
