Рекордно лапане: Схемаджиите в земеделието чакат €8 милиарда от ЕС

Министерство на земеделието има срок от два месеца, в които да преработи и заличи потенциално лобистки схеми, заложени от служебната власт, в план за усвояването на 8 млрд. евро от ЕС. Такова решение взе в петък Народното събрание, което изслуша по казуса и аграрния министър Кирил Вътев.

Парламентът прие и решения до половин година земеделското министерство да представи и проект за възстановяване на поливното земеделие, а до 3 месеца и конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, засегнати от войната в Украйна.

Лобизъм от ловните концесионери до картофите

В детайли, в рамките на 2 месеца ще се преработва т.нар. Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. Уточнява се, че проектът трябва да бъде изготвен въз основа на единодушно приетото от Комисията по земеделие и храни на 21 декември 2022 г. решение за промяна на Стратегическия план. Именно тогава безпрецедентно депутати от всички партии в 48-ото НС откроиха куп лобистки практики в документа за 8 млрд. евро. Служебният министър на земеделието Явор Гечев обеща, че ще преработи документа, но така и не направи нищо по казуса. Реално потенциалната “бомба” бе оставена за настоящата власт, пише Медиапул.

Най-фрапантните от тях облагодетелстват неслучаен бизнес. Оказа се, че служебното правителство е изпратило в Европейската комисия, а тя е одобрила схема ловните концесионери да получават субсидии за поддържане на дивечовъдни ниви. Т.е. само за косене на тревата в площите за паша на дивеча. Планираната помощ за това е поне 215 евро на хектар.

Вероятно заради лобито на някои от големите компании, предлагащи препарати за растителна защита, в същия този документ са заложени нереалистично ниски субсидии, които да стимулират намаляване на използването на торове и препарати в градините за плодове, спрямо останалата обработваема земя. Политиката по намаляването им е част от “Зелената сделка” на Брюксел.

Оказва се, че в изпратения от служебната власт и одобрен от Брюксел стратегически план са заложени специални субсидии за отглеждане на картофи за нишесте. "Дребната подробност" е, че в България няма мощности за производство на нишесте. Схема, която едва ли е попаднала случайно там, а подозренията са, че с твърдения, че се преработват в Румъния е щяло вероятно да се източват евросубсидии и др.

И още подводни камъни

И в петък депутати изредиха още потенциални лобистки схеми, заложени в плана.

“25 на сто от пакета за директни плащания отива в инструменти, предложени от държавата, за да стимулира екологосъобразни земеделски практики. Този бюджет за България е 1 млрд. евро, от които 20 процента са насочени към непроизводствени площи”, посочи Десислава Танева от ГЕРБ и добави, че това е вреда за всеки стопанин, който произвежда продукция. Тя директно призова Кирил Вътев "тези несправедливости да бъдат поправени", защото в противен случай ще се засили тенденцията от последните 2 години за намаляване на всички интензивни производства в растениевъдството като овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство.

България с най-ниски субсидии на площ

Ализан Яхова от ДПС посочи, че Стратегическият план в този си вид остава като "план, изготвен без диалог и без обсъждане, затова промените в него са неизбежни". Яхова цитира сравнителен анализ на одобрените стратегически планове по Общата селскостопанска политика, публикуван от ЕК, според който България е с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар използвана земеделска площ – при средно 352 евро годишно на хектар, в България интензитетът е под 250 евро.

Анализът също така показва много ниска интеграция между подпомагането за практики, щадящи околната среда и други форми на подпомагане в земеделието. Самите подпомагания по различни схеми, които на брюкселски език се наричат интервенции е разпределено в 99 интервенции в българския Стратегически план и ЕК препоръчва ударно обединяване на част от тях.