Промяната на Кирил и Асен – кога ще се случи, кой ще я свърши и колко ще струва?

Преговорите за коалиционна сделка в условията на обреченото ѝ сбъдване са като да изтърпим антракта до началото на представлението.

В този антракт гледаме предавания на живо, в които четири политически сили, които ще обединят кадри и цели в бъдещата изпълнителна власт, разговарят като на следобеден чай – вежливи и добронамерени.

Този тип седянки изключват обстоятелствени пояснения, напрягащи участниците и развалящи внушението за отбор. Затова и никой не говори за трите “К” – Кога ще се случи, Колко ще струва, Кой ще го направи.

Цяла седмица екипите на победителя на изборите – “Продължаваме промяната” (ПП), “Има такъв народ” (ИТН), “Демократична България” (ДБ) и БСП преговаряха за политиките в различни сектори – енергетика, икономика, земеделие, транспорт, образование, вътрешна сигурност. Финансите и международните отношения са оставени за утре, 27 ноември.

Но публиката няма да види лидерските срещи, чиято цел е да разрешат въпросите, по които не бе постигнато съгласие в живите предавания, и главното – да разпределят постовете в изпълнителната власт. Всичко това ще се случи най-късно до 10 декември, тъй като президентът Румен Радев ще връчи мандата на ПП след 1 декември, когато ще удари първият звънец на 47-ия парламент. После “Продължаваме промяната” разполага с една седмица, за да представи състава на коалиционния кабинет.

Кога ще се случи

Програмата на бъдещия коалиционен кабинет се мисли в рамките на пълен 4-годишен мандат. В дискусиите липсваше синергията между предложенията на преговорните екипи и тези в Националния план за възстановяване и устойчивост, внесен от служебния кабинет в Европейската комисия.

Популизмът вървеше ръка за ръка със смислени предложения, също и с добре известни от други програми, но повечето от тях не бяха обвързани с конкретни срокове.

Остойностяването на всичките одобрени над триста идеи със сигурност ще ги редуцира значително, поне за първата година управление на бъдещия кабинет. Това ще стане ясно при подготовката на бюджет ’2022, който ще бъде приет в началото на 2022-а.

Икономиката се забавя, инфлацията расте, както и безработицата. Дори и да се изтегли дълг, за да се реализират промените, ще е нужен доста по-голям, тъй като догодина са падежите на дълг за 2.76 млрд. лева (вътрешен и външен). .

Най-конкретни за времевата рамка бяха в сектор здравеопазване, одобрявайки няколко предложения със срок за изпълнението им. До края на 2022 г. да е представен анализ от колко легла и специалисти се нуждае Националната детска болница, което означава ново отлагане на проекта и стареене на строежа, започнат още през 1978 г.

До една година да бъде намален броят на болничните легла в България до 5.3 на 1000 души, както е в ЕС. Според Европейското здравно досие, по този показател България е на второ място в ЕС след Германия – 7.5 на 1000 (по данни от 2017 г.). До юни догодина да е готова и нова структура на Спешната помощ и да е заработила национална информационна система с цел контрол върху средствата в системата на здравеопазване (трябваше да е готова преди 20 години).

Има известна конкретика и в други сектори. Например със срок до идното лято е изготвянето на система за оценка на училищното образование. Шестмесечен срок за въвеждане на електронната идентификация – и отделно министерство за е-управлението.

Премахване на незаконни обекти и ресурс за това в бюджета за догодина. Капиталовите разходи за общините, които се финансират с пари от бюджетния излишък, да се одобряват от парламента – вместо единствено от изпълнителната власт.

Премахване на сто пречки пред бизнеса за сто дни. Спешност има по отношение на правосъдието – възможно най-бърза смяна на главния прокурор, закриване на спецправосъдието, разпускане на ВСС, смяна на ръководството на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

Но за много предложения срок засега липсва – като преразглеждане на цялата рамка за държавните предприятия и държавни фирми, нова енергийна стратегия и оценка на необходимостта от нови ядрени мощности. Също да има или да няма таван за субсидиите на най-подпомаганата част от земеделските производители – зърнопроизводителите, таван за директните плащания и какво да се случи с комасацията…

Парите. Колко ще струва

Асен Василев, бъдещият министър на финансите, ще има задачата да изготви план-сметката. Колко струва всяка една от одобрените мерки, вкл. структурните и административни промени като например ново министерство за е-управлението и вицепремиер по климата, изваждане на Изпълнителната агенция по горите, агенцията по безопасност на храните и ДФ “Земеделие” от земеделското министерство, разширяване на Министерството на икономиката с иновации.

Ами поемането на 95% от стойността на лекарствата за децата до 14 години, независимите одити на държавните дружества, нова антикорупционна агенция и др.

БСП рециклира отколешно предложение за специален инвестиционен фонд за Северозапада. Нейните представители бранят АЕЦ “Белене”, целостта на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и подписване на дългосрочен договор с “Газпром” догодина.

Нейните червени линии са ветото за Северна Македония и Истанбулската конвенция, но какви са червените линии за ПП, ИТН и ДБ, по които не биха направили компромис за преговорите не е известно.

Кадрите. Кой ще свърши работата

Преговорите по секторните политики показаха, че банките кадри на политическите сили не са от най-пълните, нито от най-експертните. Дори и да бъде запазена част от администрацията, назначена от служебното правителство на президента Радев, ще са необходими нови кадрови попълнения.

От четирите партии единствено БСП е била в управлението и, очаквано, разполага с хора с (някакъв) административен опит, но също така натоварени с бремето и провалите на предишни управления като тройната коалиция и кабинета “Виденов”, довел страната до национална катастрофа.

Около масата на преговорите по различни теми седяха бившият регионален министър от правителството на тройната коалиция Асен Гагаузов, допуснал скандала “Батко и Братко” (договори за милиони, раздадени в пътната агенция), заради който на България бяха спрени средства от европейски предприсъединителни фондове.

В сектор енергетика от “Позитано” 20 бяха изпратили Румен Овчаров, енергиен министър и в кабинета “Виденов”, и в този на БСП-НДСВ-ДПС. А за икономиката преговаряше друг виденов министър – проф. Румен Гечев. Но в преговорните екипи имаше и млади надежди като Явор Божанков от гражданската квота на левицата.

Срещу лидера в оставка на БСП Корнелия Нинова има вътрешнопартиен натиск изборът на нов председател да се състои възможно най-бързо. По всичко изглежда обаче, че именно Нинова и кръгът около нея ще излъчат номинациите на “Позитано” 20 в бъдещата изпълнителна власт.

Управленският авангард се очаква от “Продължаваме промяната”, но Кирил Петков и Асен Василев са оставили за по-нататък учредяването на партията си. Това им осигурява конкурентни предимства пред останалите – каквото и да решат на масата на преговорите, не е необходимо да го съгласуват на партиен форум просто защото такъв няма, нито пък партия.

Дава им и свобода да изберат когото намерят за добре за един или друг пост. Сложно ще е разпределението на креслата за “Демократична България”, която обединява три партии – “Да, България”, ДСБ и Зелените. Единоначалието при ИТН ще улесни този процес, при който винаги има недоволни.

Антрактът скоро свършва, лидерите ще започнат същинските преговори със същинските компромиси, някои предложения в коалиционното споразумение ще претърпят редакции. Засега надеждата за промяна остава.