„Промяна“? Киро и Асен се хванаха на герберското хоро - прегърнаха „Газпром“

В наши дни новостите имат кратък живот, особено в политиката. Вчера си изскочил на политическата сцена, порадвал си се на бързо спечелените обожатели и още на следващия ден лъскавина- та ти започва да потъмнява.

ИТН стана класически пример за мимолетен политически блясък - В рамките само на година партията на Слави Трифонов премина от водеща политическа сила към застрашена от изчезване.

Избледнява и гланцът на ПП и ДБ, които за кратко си партнираха с шоумените. „Промяната” държа властта едва 8 месеца и отстъпи първото място в предизборните рейтинги на ГЕРБ.

Вярно, преднината на хората на Бойко Борисов в най-добрия случай е 2-3 процента, но факт е, че водят. Това е доста не- ласкава оценка за способността на Кирил Петков и Асен Василев да задържат избирателите си. За десницата пък нещата изглеждат направо отчайващи. ДБ толкова западна, че може да бъде изпреварена от застрашително растящата „Възраждане”.

За формация, която претендира, че представлява младите, образовани и предприемчиви хора в страната, подобно развитие е просто трагично.

Проблемът на ПП и ДБ, на първо място, е, че не им се работи, за да си върнат подкрепата на избирателите. Петков и Василев събраха два-три митинга около Народното събрание, преди кабинетът им да рухне, нарадваха се на множеството, успокоиха се, че обществеността е на тяхна страна, а сега седят и чакат първото място на изборите да им падне от урните.

Десните пък се позачудиха какво да направят, за да обърнат вниманието на хората към себе си, и накрая изтупаха прахта от протеста ДАНСwithme, само че в „газов” вариант. Изглежда сериозно вярват, че тактика отпреди 9 години, когато се водеше битката с Делян ПееВски и кабинета „Орешарски”, ще им даде тласък за изборите сега.

Това обаче едва ли ще стане. Митинги у нас всеки може да организира, при това доста по-разгорещени и агресивни от ПП и ДБ - в началото на годината настървените поддръжници на „Възраждане” за малко не превзеха парламента.

А избирателите се печелят с кампания - постоянна, масирана, с обиколки по села и махали, а не с епизодични, елитарни срещи на чаша вино в центъра на големите градове. Петков и Василев имат на какво да се научат от герберите и депесарите - Борисов се скъсва да обикаля из страната и да си прави селфита с всеки срещнат, а емисарите на Ахмед Доган чукат буквално на всяка врата, от която очакват гласове.

(Без)действията на ПП и ДБ В предизборната кампания обаче са само едната страна на проблема им. Далеч по-притеснителни са сигналите, които двете формации излъчват за политическите си позиции.

Най-напред непрестанно силещите се уверения, че ще управляват отново заедно с БСП. Защо тогава не си направиха една предизборна коалиция - левите, десните и новоизлюпените центристи (както наскоро Асен Василев определи идеологическата ориентация на ПП)?

Така избирателите поне щяха предварително да знаят, че им се предлага един политически миш-маш. А не да се подхожда лице-мерно - ами ние ще си управляваме заедно, ама първо ще отидем на изборите отделно, да не вземем да изтървем онези избиратели, които бърчат нос при мисълта, че трябва да гласуват за „комунягите”.

После странното омекване спрямо руския енергиен гигант „Газпром”. От „Промяната” се чуват твърдения, които са тревожни. „Ако „Газпром” могат да подадат евтин газ, който да сложим в Чирен (газохранилището - бел.авт.), и след това да знаем, че ни е гарантирано да си го ползваме - защо не?”, обяви наскоро Асен Василев.

Нали на руснаците не можеше да се разчита? Какво може да се промени, за да станат изведнъж надежден партньор? Досега уж водехме война за прословутата енергийна диверсификация. Ще се дистанцираме ли от Москва, или пак ще извъртим някакъв лицемерен компромис като с ремонта на украинската бойна техника?

И въобще ще чуем ли най-накрая ясно и изчистено послание за това накъде ще вървят енергийните отношения с Русия, или ще продължаваме с игричките?

И накрая - какво ще се прави с ГЕРБ? Ще продължат ли да се борят ПП и ДБ за изолация на партията на Бойко Борисов? Защото непрекъснато чуваме, че съюз с герберите не може да има, докато ги ръководи сегашният им вожд. А ако Борисов сдаде водаческото място на някой по-млад, приближен до десните среди - например сегашния зам.-шеф на ГЕРБ Даниел Митов.

Това означава ли, че изведнъж гербопитеците станат приемливи за коалиция? Защото Борисов може само привидно да се оттегли от сцената, а отзад да продължи да дърпа конците.

И ако се продължи по тази логика - ако Трифонов се оттегли от ИТН, а Пеевски - от ДПС, тогава техните партии ще станат ли подходящи партньори? Защото Кирил Петков неведнъж е твърдял, че има проблем с лидерите, а не с техните формации. Той вече показа това нагледно - нали прие отцепници от ИТН В листите на ПП.

Значи хора, с които до вчера сте се гледали накриво, изведнъж могат да станат съюзници и приятели - достатъчно е само Борисов, Пеевски и Трифонов да кажат, че повече няма да се занимават с политика.

Така след изборите като нищо можем да осъмнем с коалиция, в която например ПП, ГЕРБ, ДБ и БСП да пребивават заедно. Стига Борисов да обуздае егото си, да се оттегли тихичко в Банкя и да остави някои от приближените си, който се вписва в профила на „Промяната”, да води герберското хоро.

Невъзможно? Защо? Кой сериозно очакваше миналата година, че БСП и ДБ, комунисти и антикомунисти наистина ще се хванат да управляват заедно? Но под знамето на „Промяната” това взе, че се случи. Уж невъзможната коалиция, която ПП управляваше 8 месеца, спокойно може още да се разшири.

Засега ПП е втора политическа сила, а ДБ и БСП стабилно затъват.

Както върви, герберската подкрепа ще им трябва за мнозинство. За да постигнат договорка, не е нужно чак толкова много - само неколцина човека да отстъпят настрана от прожекторите и кръгът ще се затвори - силите на „Промяната” ще се прегърнат статуквото.

Публикация на „Сега“, заглавието е на Narod.bg