Политолог алармира за таен план на сглобката

"Добре е, че съществува редовно правителство. Но не е добре, че съществува в този формат, основано на тези нездрави и клатещи се основи на т.нар. "халтава сглобка" - устни, неофициални и неразписани договорки". Такова мнение изрази политологът Георги Киряков пред Mediapool в края на 2023 година.

Кое е според вас е събитието на годината за България и защо?

Най-важното за 2023 година е създаването на редовен кабинет, защото преди това имаше поредица от избори, в които нито една от спечелилите партии не успяваше да състави правителство. Бяхме изпаднали в сериозна политическа криза не само като държава, но и като демокрация. Поредицата от служебни кабинети работиха безконтролно заради липсата на парламент. Цялата власт се беше съсредоточила в ръцете на президентската институция.

Кой печели и кой губи от настоящата управленска конструкция между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС?

Всички понасят щети. Дори и ДПС понесе щети на местните избори. Това ясно може да бъде проследено от резултатите. Въпросът е какви са щетите и за кого от "сглобката" те са по-големи.

Най-големият губещ обаче е българското общество, защото му се предлага един много особен политически театър, който се разиграва в парламента и в управлението на държавата. Този театър показва на българското общество, че тези, които са на власт, не стават за тази работа. Освен че не съумяват да управляват подобаващо демократичните процеси в страната, те не успяват да обяснят по нормален начин това, което се случва в управлението на страната. Комуникационната им стратегия е изключително слаба. Да не кажа, че изобщо липсва. Много е вероятно да се опитват да прикрият зад този хаос в комуникационната си стратегия необходимостта от създаването на точно тази управленска конфигурация. Една от основните причини за това е, че не желаят да управляват заедно. И това го показват ясно всеки ден.

Оправдават "сглобката" с крайната необходимост от управление на страната и със заплахата от други фактори, които ще застрашат не самото управление, а съществуването на демократичната държава България.

В същото време те не могат да идентифицират реално и обществените процеси. Занимават обществото с теми, които са много далеч от него.

Казвате, че съществуването на редовен кабинет е важно, но в същото време от сегашната ситуация губи обществото. Според вас правителството оправдава ли съществуването си?

Добре е, че съществува редовно правителство. Но не е добре, че съществува в този формат, основано на тези нездрави и клатещи се основи на т.нар. "халтава сглобка". Това е управление с устни, неофициални и неразписани договорки. Правителството е хубаво нещо, но то трябваше да стъпи върху здрави, принципни основи. А това не се случва.
Подписването на коалиционно споразумение, колкото е традиционно, толкова е и демократичният и европейски начин за съставяне на мнозинства и коалиции. Ние тук работим на някакви много странни принципи, в които правила няма, и понеже няма правила – няма какво да се спазва. Вместо това има устна договорка и "джентълменско споразумение", което нищо не означава в политиката.

Какво се случва със стратегическите за България реформи – в съдебната власт, борбата с корупцията, спецслужбите, регулаторите – в условия на управление с превес на ГЕРБ и ДПС?

То това е големият проблем всъщност. ГЕРБ и ДПС имат превес във властта. Желанието на "Продължаваме промяната - Демократична България" е да влезе в това разпределение на сериозен властови и управленски ресурс, включително в регулаторите, които по закон са независими. Именно нежеланието на ГЕРБ и ДПС да освободят част от тази територия, която да бъде изконсумирана по някакъв начин от ПП-ДБ, е причина за голяма част от скандалите както в парламента, така и извън него. Тези скандали не са само между политическите партньори в мнозинството, но и с опозицията, която винаги намира повод да упреква управляващите в задкулисни договорки, разпарчетосване на властта и дори подялба на финансови ресурси, свързани с държавния бюджет.

Каква според вас е ролята на Делян Пеевски в цялата управленска конструкция?

Ролята на Делян Пеевски е такава, каквато са му я дали от ГЕРБ и ПП-ДБ. И след като са му дали възможността той да играе точно тази роля, той играе точно нея и никаква друга роля няма да играе. Даде му се тази възможност и той се възползва максимално.

Да, съгласен съм, че без Делян Пеевски и ДПС нямаше да се случат важни за ПП-ДБ неща като промените в конституцията. Виждаме, че в последните седмици доста интензивно се работеше по тази тема, но след като се приключи с нея, Делян Пеевски няма да бъде изтикан от властта. Напротив. Той вече толкова дълбоко навлезе в управлението и в разпределението на властовия ресурс, че вече много трудно може да бъде оправдано неговото премахване от тази конфигурация. Делян Пеевски ще остане във властта, въпреки че няма да се говори за конституция и нужното за промяната ѝ квалифицирано мнозинство от поне 160 депутати.

Пеевски няма как да бъде игнориран в тази политическа игра, той е част от това некоалиционно управление и ще остане. Въпреки че не намирам никаква логика в това, защото ГЕРБ и ПП-ДБ имат мнозинство да осъществяват оперативното управление на държавата.

Какво е обяснението за трансформацията му?

Тази гъвкавост на Делян Пеевски сме я виждали от протестите срещу него през 2013 година, когато беше избран или неизбран, още не мога да преценя, за председател на ДАНС. От тогавашните протести той излезе изключително слаб. Неслучайно правя паралела с 2013 г. Тогава той беше изключително консенсусен, с умерена и логична реч при представянето на кандидатурата си и оправдаваше необходимостта той да бъде председател на ДАНС. Няма кой знае какви разлики между тогавашния Делян Пеевски и сегашния Делян Пеевски. Това е чисто конюнктурно поведение, което обслужва единствено и само интересите на ДПС и на кликата вътре в тази партия.

Ясно е, че ПП-ДБ понася политически щети заради управлението с Борисов и Пеевски. Има ли някакви плюсове?

Да, понесоха щети. Обаче намериха начин да оправят действията си и виждаме от поредица социологически проучвания, че има някаква устойчивост на електоралните нагласи към тях и тя им отрежда сериозно място на политическия терен. И това именно е неудобно за ГЕРБ и ДПС. И затова все още приемат и търпят това управление на трите партии. Ако се случи съществена промяна на електоралните нагласи, което да покаже на ГЕРБ и ДПС някакво различно от сегашното мнозинство, те ще предизвикат предсрочни избори. За такова развитие им беше важна конституционната промяна, свързана със служебните кабинети, която да не позволява президентът Радев да влияе на управлението на страната до степен, в която да ги уязви.

Тези две формации си действат по техния план, който е различен от плана на некоалицията. Имат си друг, скрит план, който е свързан с много отдавнашни взаимоотношения между ГЕРБ и ДПС. Знаете, че по времето на управлението на ГЕРБ от ДПС непряко и неформално участваха в разпределението на властта, макар че не участваха явно в мнозинството. Тогава те понякога подкрепяха партията на Борисов и намираха логични оправдания за това. ГЕРБ също намираше оправдания за подкрепата, която получаваше.

ГЕРБ и ДПС ще искат да запазят конфигурацията от времето на старото статукво и няма да позволят ново такова да бъде установено и легитимирано.

Може ли да се прогнозира колко дълго ще изтрае управляващата некоалиция?

Могат да се правят прогнози в зависимост от различните предпоставки, които имаме. Една от възможните прогнози е свързана с ротацията и намерението на ГЕРБ да поеме пряко със собствен партиен ресурс отговорност за управлението на страната. Дали ще се иска да се сменят министри, или не. По тези действия на ГЕРБ ще се види накъде върви този некоалицонен формат и дали след ротацията правителството ще оцелее до следващата такава. Или поне до европейските избори, които също ще бъдат тест за електоралните нагласи и ще се види дали има такава промяна, че да се предвиди друга управленска формула.

Ако при ротацията ГЕРБ и Бойко Борисов предпочетат да останат в сегашната си ситуация на прехвърляне на цялата отговорност на ПП-ДБ, това означава, че ще изчакват някакви резултати и промени на електоралните нагласи, за да предизвикат предсрочни избори.