ПОД ЗНАКА НА ИЗМАМАТА: Въздухари!

 „Ситуацията е в много тежка ситуация“! Тази фраза на ПростоКирчо, изречена преди време, окончателно го утвърди като един жесток Реформатор, той ще бъде запомнен – нека го кажем направо – като Джак Изкормвача за клетия ни език. Понеже той бил изсивял, омърлушен и лишен от волята да се променя, Кирчо го извади от полусънното му състояние, за да му осигури полет към... - не е нужно да изясняваме докъде.

Какво ли е ставало в съзнанието на нашия Джак, за да открие една толкова проникновена фраза, какви вихрушки са противоборствали, за да стигне до това истинско провидчество – „Ситуацията е в много тежка ситуация“! 

Трудно може да се даде отговор на този въпрос – той е по силите сякаш единствено на Кирчо, ако, разбира се, той успее да се пребори със стихиите на собствения си език и премине за малко към обикновеното/простолюдно словесно изразяване, за да го разберем и ние.

Но тъй или иначе, накъдето и да погледнем – ситуацията е в тежка ситуация.

Това се отнася, като цяло, и за България – защото никога досега толкова ловки измамници не бяха я обяздвали, макар и временно. И, ако не бъдат спрени новите им опити, самата

България ще се превърне в ситуация, нищо повече, дори и на това ще бъдем благодарни.

Кирчовото прозрение за ситуацията ни дава възможност да констатираме, в навечерието на изборите, и нещо не по-малко важно – а то е, че и „спекулацията е в много тежка спекулация“. Кирчовци са сериозно затруднени да преодолеят тежкия шок от скорошното си пропадане.

Заради това те упорито опитват да се самопредставят като единствените автентични защитници на евроатлантическите (ЕА) ценности. Това обаче е абсолютно невярно, затова спокойно можем да кажем, че „спекулацията е в много тежка спекулация“. А и тъкмо кирчовци нямат нищо общо с въпросните ценности – освен на думи. Ако съдим по действията им, те по-скоро са проводници на евразийската мътилка.

И обяснението е просто: имаме си работа с хора, които са покръстени под знака на Измамата, извършена от техния лидер.

Един ден ПростоКирчо изпуска фразата „Ситуацията е в много тежка ситуация“ – но тя не е предизвикана само от някакъв конкретен, делничен факт. Тя издава дълбоката му разколебаност, защото той разбира, че винаги ще си остане един Измамник - колкото и наивници да се опитва да „покръства“; фалшификатор на официален документ, чиято лична история винаги ще ни подсеща, че ЕА стандарти все още са непостижими за нас, така ще бъде и още дълги години.

Както и друг път се е случвало у нас, макар и не по толкова скандален начин – корабът на ЕА ни мечтания се разби в далаверите на бита (използвам донейде променена една известна фраза).

И кога, всъщност, кирчовци защитаваха принадлежността си към „цивилизования“ свят? Когато скришом търгуваха с руски газ и то по очевидно „черна“ схема? Или когато бяха изритани от самите американци от аферата с „Джемкорп“? Или когато единствено с користни цели се „коалираха“ с БСП?       

Спекулацията ще изпадне в още по-тежка спекулация – ако тия хора се опитат да героизират собствения си мижав опит и нахално да си пришиват ангелски крила.

Абсурдно е да се самопредставят като посредници на ЕА ценности – и то единствените. Търговци не могат да играят тази роля. Тия хора, без да се колебаят, ще забравят за въпросните ценности, стига да им се отдаде възможност да направят някоя далавера. Както, впрочем, се и случи.

Самият Кирчо, вън от съмнение, е безподобен в едно отношение – няма никакви задръжки,  дори монтиран в премиерския стол той не стана по-въздържан, напротив. Непрекъснато сервираше на публиката небивалици, които никак не са забавни - и тя вече е подготвена да изтърпи и най-конфузното му изстъпление.

Примерно: измисля си несъществуващ разговор с президента Байдън; нахално фамилиарничи с него, за да си осигури подходящ фотос – който всъщност е стопроцентов „фейк“; разпространява своя снимка с държавния секретар Блинкен, като преди това изрязва от същата снимка македонския премиер Ковачевич; злепоставя вицепрезидентката Камала Харис, като я въвлича в един налуден сюжет и създава впечатлението, че всеки момент към България ще тръгне новосформиран американски флот, превозващ несметни количества втечнен газ и пр., и пр.

Сякаш си имаме работа с надрусан гимназист.

Трябва да си изключително наивен, за да се довериш на такъв човек. Тинята на арогантността все избива от него, с каквото и да се захване той. Тия неща едва ли са без значение за хората, които евентуално биха приели ПростоКирчо като тъй желания гарант за ЕА ни единение. Ще бъдем несправедливи, ако им припишем и тази наивност.

Ситуацията е в много тежка ситуация и поради една друга, магистрална причина. Не могат да бъдат гарант, за каквото и да е било, хора, чийто управленски опит е нулев. Подобни хора най-лесно могат да бъдат корумпирани. По незнанието им изначално е видима ръждата на корупцията. 

А ако това незнание е комбинирано и с нахалство, то влошаването на „ситуацията“ е неизбежно. Очаквайте поредното откритие на ПростоКирчо – „Ситуацията е в невъзможна ситуация“. Така е – невъзможни, несъстояли се хора водят към невъзможни ситуации. Никаква стойност нямат клетвите им за преданост към ЕА принципи.

Успехът на кирчовци на предишните парламентарни избори се оказа мимолетен – и в никаква степен не се дължеше на възприемането им като някакви адепти на евроатлантизма, нищо подобно. Тази тема изобщо не беше свързвана с тях.

Публиката, без дори да си направи труда да ги проумее както трябва, ги възприе като някаква сила, която може да разчовърка Статуквото – поне това; която може да принуди Политическата Секта да направи някакви отстъпки. Тези надежди бяха подхранвани главно от Омразата към предишните властници – това е двигателят на всички промени у нас. Винаги сме били мотивирани от омразата – не от разума.

Разумните действия са плод и на търпеливото вглеждане – а ние винаги сме екзалтирани ура-джии.

Така една малка част от публиката подкрепи кирчовци, без да има някаква дори бегла представа за намеренията им. И беше щедро възнаградена – с възможността седем месеца да се наслаждава на щуротиите им, понякога разредени от сочни далавери. И към кого ще бъде насочена сега омразата – ако не към кирчовци. Напълно заслужено – понеже се оказаха пълни въздухари.

Евроатлантици/уж – но въздухари. Че те дори не могат да артикулират сносно „евроатлантизма“ си, не могат даже да го изфъфлят някак. А каквото успеят да изцедят, обичайно има обратния ефект. Защото вече изобщо не е достатъчно да мразиш Русия, Путин и пр., да мрънкаш, че те ще те завлекат в евразийската пустош – а междувременно сякаш сме на път да видим една друга пустош, току под носа ни.

Евросъюзът изглежда като обградения Берлин в края на Втората Световна война, лидерите й са паникьосани от собствените си решения. Това е очевидно – само един негодник не би го признал. Гинеколожка със седем деца няма да се справи с проблема. Америка изигра Европа, зарази я със собствената си недалновидност, трябва да очакваме в най-скоро да я натовари и с част от греховете си.

Паник-бутонът е натиснат, но никой не се отзовава.

И на този фон чиста глупост е твърдението, че у нас ще бъде предпочетен онзи, който най-красноречиво представя ЕА ценности – то и няма мераклии за тази роля. Кирчовци са най-малко подходящи за нея.

Ако наистина бяхме швейцарците на Балканите, както се надявахме, официално щяхме да възложим на апапите на ПростоКирчо да бъдат аргатите на „Газпром“ у нас. Те и сега се оказаха такива, само дето го крият. А наивниците очакват съвсем друго от тях. Ще си останат с трепетите на едно несмислено очакване.

Всъщност, къде сме ние – спокойно можем да се наречем „Ония от ситуацията, която е в много трудна ситуация“ – къде сме в тази Хавра, която все по-усилено се чисти от последните остатъци от емпатия, даже и от всякаква епидермална чувствителност? Естествено, в най-уязвимото място – в сърцевината на Хаврата.

Никой пет пари не дава за нас – понеже е видно, че самите ние не се обичаме достатъчно, и никога не сме се обичали. Иначе изглеждаме като послушни поцелуйковци, и такива сме си – това е подходяща роля за нас, стига да не ни накарат някой ден да си окървавим ръцете – в Украйна, примерно.

Всичко, свързано с нас, за „партньорите“ ни е само приблизителната истина. Нищо чудно да ни поддържат и в „приблизително състояние“, много подходящо за различни експерименти, например – на колко студ издържаме, колко самолета Ф-16 могат да ни продадат, ей такива нещица.

И никакви тукашни подобия на избори вече нищо няма да променят.

Ще отпаднат очевидните ибрикчии, останалите ще се прегрупират и толкова. А ако се спази досегашната традиция, Кирчо и Асенчо ще отидат на работа в „Газпром“ – нищо чудно руснаците да се окажат по-податливи на ЕА ценности. 

И ситуацията ще се нормализира.

Сега няколко реда, специално предназначени за онези, които си въобразяват, че нашенецът е склонен лесно да се променя.

В предишните парламентарни избори (ноември 2021-а), водената от ПростоКирчо „нова сила“ представи програма от 25 точки. Много подробна програма – от нея дори научихме, че кирчовци ще спечелят изборите, понеже Асенчо „пеел хубаво опера“ (така е записано). В нея обаче нямаше нито думица за евроатлантическите ангажименти на кирчовци.

За сегашните избори пък изобщо пропуснаха да ни представят програмата си – сигурно са се убедили, че това е излишно.

А е неудобно и да си признаят, че руският газ има предимство пред Асенчовите опери...

Властта се търкаля по жълтите павета, но май само „кирчовците“ са мераклии?

Кой да управлява?

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”