ПОЧНА СЕ: Гълъб Донев отменя ключови решения на кабинета „Петков“

Служебното правителство на Румен Радев с премиер Гълъб Донев ще отмени три решения на кабинета на Кирил Петков още на първото си редовно заседание.

Те са свързани с прехвърлянето на казармите в Ямбол на общината, приемането на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОСИР), т.нар. "Клуб на богатите", и промени в закон, свързани с европейски регламент и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Това става ясно от обявения дневен ред на заседанието на правителството. Към момента не са ясни мотивите за отмяна на тези решения.

Прехвърляне на казармите в Ямбол на общината

Решенето за прехвърляне на бившите "Пехотински казарми" в Ямбол от държавата на общината е взето на заседание на кабинета "Петков" на 5 май. (отмяна на решение по т.16 от протокол 19 от заседанието на МС на 5 май 2022 г.).

Става въпрос за държавни поземлени имоти с обща площ от 342 дка, които се намират в Ямбол на ул. "Ген. Владимир Заимов". Те са с отпаднала необходимост за Българската армия и през 2021 г. са били прехвърлени за разпореждане на областния управител на Ямбол.

Преди това с решение от заседание на Общинския съвет от октомври 2020 г. общината е дала съгласие да придобие безвъзмездно правото на собственост върху тези имоти.

Община Ямбол има намерение върху тях да изгради детски дневен център с безплатни занимания за деца с прилежащи към него площадки, съоръжения и спортни игрища.

Освен това местната власт планира да направи и дневен център за възрастни хора с безплатни услуги, който ще бъде филиал към Дома за стари хора "Св. Архангел Михаил". В момента този дом е запълнен и има нужда от разширяване.

Общинският проект предвижда още върху имотите да бъдат направени и клубове по интереси с образователна цел, които ще са към Центъра за подкрепа за личностното развитие към Общински детски комплекс.

Ще бъдат изградени още и общи зони за разходки на домашни любимци, езеро с водни лилии, атрактивни маршрути за велосипеди, ролкови кънки, площадки за пейнтбол игрища, за волейбол и бадминтон и т.н.

Инвестиционният проект на община Ямбол е представен на правителственото заседание от тогавашния вицепремиер и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов, става ясно от публикуваната стенограма. Той посочва, че ямболският кмет е едостоверил, че местната власт може да изпълни инвестиционното си намерение, като няма да иска средства за това от държавния бюджет.

Премиерът Кирил Петков е настоял тогава да има изрично условие в договора за прехвърляне между държавата и общината, че имотите ще бъдат използвани точно с описаната цел, а няма да бъдат застроени с жилища например след време, което е прието.

Отмяна на постановлението за приемането ни в ОИСР

Не е ясно какво нередно е видяло правителството на Гълъб Донев в одобреното от кабинета "Петков" Постановление за организация и координация на процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То е прието на заседанието на правителството на 13 юли тази година. Сега се иска неговата отмяна (на решение по т.6 от протокол №29 от заседание на МС на 13 юли 2022 г.).

Постановлението е представено от заместник-министъра на външните работи Васил Георгиев. Той посочва, че почти всички министерства са участвали в изработването на "този изключително важен за нас документ". Напомня, че той е бил заложен като "основополагащ документ и в Коалиционното споразумение" на четворната коалиция.

Това постановление е свързано с началото на разговори за присъединяване към ОИСР. Поканата към България да започне официални преговори за членство в т.нар. клуб на богатите беше отправена на 25 януари от Съвета на ОИСР на ниво министри. На 10 юни правителството одобри Пътната карта за процеса на присъединяване на България.

С началото на разговорите за членство започва и нова фаза във взаимодействието на България и ОИСР, която има своите специфични условия и изисквания. Скоростта на присъединителния процес до голяма степен ще зависи от ангажимента и способността на българската администрация да предоставя бързо исканата от ОИСР информация във всяка една фаза на разговорите и да предприема своевременни действия в съответствие с направените препоръки, вкл. за промени в законодателството при необходимост, посочва зам.-външният ни министър Васил Георгиев.

По думите му добре работещ координационен механизъм ще има ключово значение за поддържането на добро темпо на присъединителния процес, предвид неговия хоризонтален и междусекторен характер.

Постановление на Министерски съвет стъпва върху създадения през 2017 г. постоянно действащ междуведомствен координационен механизъм за присъединяване на България към ОИСР под председателството на министъра на външните работи, казва Васил Георгиев.

С постановлението се предвижда създаване на организация и координация за разпределение на отговорностите, и начина на взаимодействие между институциите. Предвижда се още създаването на междуведомствени работни групи по всяка една от областите, които ще бъдат обект на задълбочен технически преглед от страна на ОИСР.

Постановлението определя функциите на междуведомствения координационен механизъм и начините на взаимодействието му с Министерски съвет с цел провеждане на единна национална политика на България по въпросите, свързани с процеса на присъединяване към ОИСР.

Предвидена е гъвкавост в процеса на вземане на решения, както и механизъм за разглеждане на въпроси, които са от компетентността на повече от едно министерство или ведомство, по което не е постигнато съгласие в рамките на междуведомствения координационен механизъм, посочва Васил Георгиев.

По думите му процесът на присъединяване предвижда в кратък срок България да предостави документа – първоначален меморандум, в който като страна кандидат да изложи своята изходна позиция спрямо всички действащи тематични правни инструменти на ОИСР в сферата на дейността ѝ. Нашата цел е този документ да бъде изработен и предоставен във възможно най-кратък срок, за което би допринесло и съществено приемането на настоящото Постановление на Министерски съвет, казва заме.-министърът на външните работи.

Дискусия по точката от дневния ред няма и тя е приета от правителството на Кирил Петков, става ясно от публикуваната стенограма от заседанието.

Отмяна на проектозакона за финансовите инструменти

Другото решение на кабинета "Петков", което ще бъде отменено от служебния кабинет е свързано с одобряването на промени в Закона за пазарите и финансовите инструменти. Това е станало на заседанието на правителството на 28 юли (отмяна на решение по т.46 от протокол 31 от заседанието на МС от 28 юли 2022 г.)

Законопроектът е представен от заместник-министъра на финансите Андрей Цеков, става ясно от стенограмата на правителственото заседание. Той посочва, че те се правят във връзка с Регламент 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти. Съгласно същия този Регламент България следва да предприеме мерки за прилагането му в срок до 12 август 2022 г., посочва Цеков.

Регламентът урежда ролята на т.нар. централни контрагенти, които са следпазарни инфраструктури, които играят роля в клиринга на деривати като застават между купувача и продавача, които обикновено са банки или други финансови институции, и действат като купувач за всеки продавач, съответно, продавач за всеки купувач.

Така на двустранна основа чрез централните контрагенти се намалява рискът, когато купувачът не е в състояние да плати цената или когато продавачът откаже да достави ценните книжа, предмет на сделката.

Към момента реалността в България е такава, че няма установен лицензиран такъв централен контрагент, което е функция на развитието на пазара, коментира Андрей Цеков.

В тази връзка основните целеви мерки по прилагането на Регламента, които се предлагат с промените в Закона за пазарите на финансови инструменти, е Комисията за финансов надзор да бъде определена като компетентен орган за преструктуриране по смисъла на Регламента, както и компетентен орган със сътрудничество с другите органи, съгласно чл. 6 от Регламента.

Наред с това се предлага министърът на финансите да бъде определен за компетентен орган по смисъла на чл. 3, § 8 от същия Регламент. Въвеждат се и задължения за Комисията за финансов надзор да информира министъра на финансите при предприемане на действия за преструктуриране на централни контрагенти, както и за прилагане на инструменти за преструктуриране в предвидените в Регламента случаи.

Наред с това законопроектът разписва и реда за използване на държавни инструменти за финансово стабилизиране, което да се извършва в съответствие с националното законодателство под ръководството на министъра на финансите и в тясно сътрудничество с органа за преструктуриране, а именно Комисията за финансов надзор.

Част от промените са свързани и с въвеждането на административни санкции, както и такси, които следва да се заплащат за извършените услуги. За да се осигури спазването на разпоредбите на Регламента са предвидени ефективни пропорционални и възпиращи принудителни административни мерки, както и административни наказания, съгласно изискванията на чл. 81 до 83 от Регламента по отношение на централните контрагенти и клиринговите членове на централните контрагенти.

Предвижда се също така такса за издаване на лиценз за извършване на дейност като централен контрагент, както за преглед и оценка на Плана за възстановяване и устойчивост, както и такса за осъществяване на общ финансов надзор.

За определяне на размера на предложените със законопроекта такси е използван подход в съответствие с изискванията на Методиката за определяне на разходно-ориентиран размер на таксите, казва Андрей Цеков.

Министърът на електронното управление Божидар Божанов е направил предложения свързани с удостоверения и копия на хартиени документи. В крайна сметка законопроектът е приет на вносител.