Победа! „Корал“ остава защитен от крадците в ГЕРБ

Община Царево няма да обжалва решението на Върховния административен съд, който отхвърли жалбата ѝ срещу заповедта за обявяването на залива „Корал“ за защитена морска местност.

Информацията е потвърдил пред Радио Бургас кметът от хунтата ГЕРБ на Царево – пробитият Георги Лапчев, който поиска да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта на бившия министър на екологията Борислав Сандов.

По думите му тепърва предстои Върховния административен съд да гледа по същество делото срещу самата заповед, за която от Общината твърдят, че е издадена неправомерно.

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на кмета с мотив, че в жалбата си Община Царево не е посочила колко плавателни съда ще засегне забраната за риболов в залива „Корал“, която обхваща периода от 1 март до 1 октомври.

Според върховните магистрати общината не е представила доказателства нито за реалния брой регистрирани рибарски лодки, нито каква част от тях са моторни и моторно-ветроходни плавателни средства. Няма и доказателства за това каква част от улова на риба от регистрираните рибарски лодки в рибарско пристанище Царево се осъществява на територията на самия залив Корал.

„Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на тази част от заповедта подлежат на доказване от оспорващия, което в случая не е сторено“, пише в определението на съда, което подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС.

Искането на община Царево е отхвърлено само в частта за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, казва днес Лапчев.

„Определението касае само и единствено предварителното изпълнение на тази заповед. Аз считам, че имаме предостатъчно доводи, с които съдът да излезе с решение, че тази заповед е некоректна, тъй като тя и на административно ниво не е спазена, нямаше обществени обсъждания. С тази Заповед се ограничават определени права на жителите на нашата община.

Всъщност над 1000 лодки и риболовни кораби в Царево, Ахтопол, Китен и Приморско ще засегне заповедта за обявяването на залива Корал за защитен, твърди кметът на Царево.

Разглеждането по същество на жалбата, с която се оспорва заповедта на бившия министър Борислав Сандов предстои.

Заповедта беше публикувана в Държавен вестник през юли. Местността „Залив Корал“ обхваща 1320 декара площ.

„Свободна Европа“ припомня, че тя беше включена в защитена зона още през лятото на 2021 г. от тогавашното служебно правителство заедно с плажовете Карадере, Пашадере и Иракли. Целта на тогавашното решение на Министерския съвет беше „осигуряване на пълна защита на крайбрежни местообитания от урбанизация, застрояване и фрагментиране“.

Обявяването на защитената акватория е част от стратегията ни за опазване на морските екосистеми и е по предложение на Сдружение „Да запазим Корал“, обясни ексминистър Сандов.

По думите му, до 2030 г. България трябва да има 30% защитени морски зони и 10% строго защитени морски зони, като част от ангажиментите на страната ни според критериите за участие в „Коалиция за висока амбиция за природата и хората“ – междуправителствена коалиция към Конвенцията за биологично разнообразие, към която България е част от 02.03.2022 г.

В границите на защитената местност се забранява:

1. Навлизането на моторни и моторно-ветроходни плавателни средства, с изключение при бедствия, извънредни ситуации, за провеждане на аварийни, контролни и спасителни дейности през цялата година и за нуждите на риболова през периода от 1 октомври до 1 март;

2. Интензивно и екстензивно отглеждане на аквакултури;

3. Използване на дънни, тралиращи, драгиращи средства, включително и бийм трал, депониране на драгажни маси, изхвърляне на отпадни води от плавателни съдове;

4. Изграждане и поставяне на изкуствени подводни рифове или атракциони върху и под повърхността на водата;

5. Изхвърляне на канализационни и/или отпадъчни води от сушата и заустване на канализации;

6. Изхвърляне/изпускане на нефтопродукти и други отпадъци.

Защитената местност „Залив Корал“ е третата морска защитена територия у нас след резерват “Калиакра” (1941 г.) и защитена местност „Пясъчна банка Кокетрайс“ (2001 г.).