На 1 ноември миналата година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реши да доказва, че "пъпната връв на ГЕРБ" не е свързана с Иван Гешев. Тогава той заръча на депутатите си да подкрепят предложения от "Продължаваме промяната" механизъм за разследване на главния прокурор.
"Сутринта чух ГЕРБ да се откажели от пъпната връв с Гешев. Що за глупост? Пъпната връв на ГЕРБ е с Европа и с Америка, с ЕНП, с ХСС, с ХДС, с най-големите партии в Европа", каза Борисов и се обърна към депутатите си: "Говорете с колегите и го подкрепете, ние няма от какво да се притесняваме. Мен ме намериха в къщата в Банкя и пак там ще ме намерят. Подкрепете тази точка, главният прокурор е човек като всеки един, той не е господ, ако сгреши – трябва да има човек, който да го разследва".
Три месеца по-късно стана ясно, че Гешев може и да не Господ, но над него е само Господ (по Татарчев) или е поне "инструмент на Господ", както скромно се самоопределя самият Гешев.
Сега вече е ясно, че 48-ят парламент няма да има дълъг живот, освен ако Корнелия Нинова по чудо не успее да убеди "хартиената коалиция" да инвестира в правителство с мандата на БСП или неразумно дълго тупка топката с празната червена папка.
Един от особените заложници на политическата криза е именно Иван Гешев и тегнещият над главата му механизъм за разследване на главния прокурор. Въпросът обаче не е само в Гешев.
България е договорила с Европейската комисия срок до края на юни да приеме окончателно реформата в прокуратурата и да прекрати недосегаемостта на главния прокурор. Ако това не се случи, страната ще загуби близо 9 милиарда лева грантове от Брюксел по Плана за възстановяване и устойчивост, което изглежда не е особен проблем за ГЕРБ и ДПС. Другият голям заложник на реформата е приемането на България в Шенген, като следващият опит е планиран за есента по време на испанското председателство на ЕС.
Третият заложник е съдебната реформа в страната, която вече 30 години не може да излезе от сянката на недосегамостта на главния прокурор.
Въпреки големите залози ГЕРБ има план как да провали гласуването за реформата на прокуратурата, дори ако БСП реши да забави връщането на мандата.
Миналата седмица председателят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) отложи гласуването на текстовете в комисията след шестчасови дебати. Аргументът му бе, че не трябва да не се стига до нови среднощни заседания. За ГЕРБ хартиената бюлетина заслужаваше среднощно гласуване, но отчетността на главния прокурор – не.
Това решение на Чолаков намали значително възможността поправките за главния прокурор да бъдат приети в оставащите седмица- две живот на парламента. Не е изключено обаче това да се случи.
По неофициална информация, между двете четения на проектозакона ГЕРБ може да поиска срокът за предложения да бъде удължен до максимално допустимия, който е три седмици. Междувременно ГЕРБ смятат да поискат и създаване на работна група по промените, в която да се включат не само депутати, но и експерти.
Формалният аргумент на ГЕРБ ще бъде, че законопроектите са много и не са написани добре, а темата е значима и трябва да бъде обсъдена детайлно, коментираха запознати пред Mediapool.
За такъв развой на събитията намекна Тома Биков от ГЕРБ миналата седмица пред Нова тв.
"Ние не се правим на ударени, ние имаме самочувствието и готовността да участваме в истински разговор за осъществяване на мащабна правосъдна реформа. Не само по отношение на прокуратурата, но и на цялата правосъдна система като тръгнете от юридическото образование и стигнете до високите етажи на съдебната система. Само че този разговор първо не е само в парламента, в него според мен трябва да участва и академическата общност и всички, които са ангажирани по един или друг начин в съдебната система", каза тогава Биков.
Разгръщането на подобна процедура обаче изисква време. БСП може да разтакава третия мандат неопределено време, преди да го върне на президента, така че парламентът да просъществува дотогава, докато не приеме законопроекти, за които вече е постигната някаква договореност.
Очаква се ДПС да подкрепи ГЕРБ за създаване на поредната работна група за проектозаконите за главния прокурор, въпреки че те вече бяха детайлно разгледани и одобрени от Венецианската комисия. Това е най-авторитетният консултативен орган по конституционно право в Европа.
Преди да бъдат пратен в Страсбург, механизмът за отчетността на главния прокурор беше разгледан детайлно и в работната група към Министерството на правосъдието с участие на представителите на съдебната власт и академичната общност.
Разследващият съдия
В края на юли м.г. тогавашният правосъдният министър Надежда Йорданова (ДБ) излезе с най-всеобхватното досега предложение за въвеждане на наказателна отговорност срещу недосегаемия български главен прокурор. Екипът на правосъдното министерство излезе с идеята наказателен съдия да може да разследва главния прокурор.
България от години е критикувана по този въпрос от редица европейски институции и е била осъждана многократно пред Европейския съд в Страсбург за прекомерната власт на главния прокурор. Така ГЕРБ бяха принудени да се заемат с належащата реформа и през 2020 г. стигнаха до идеята разследването да се възлага на специален прокурор, който практически да бъде избиран от главния. Предложението бе отхвърлено от Конституционния съд.
Самият главен прокурор Иван Гешев пък постоянно говори, че не е недосегаем и дори не е началник на редовите прокурори. Има и решение на КС, според което той може да бъде разследван от всеки редови обвинител – нещо, което никога не се е случвало и няма как да се случи при съществуващите правила в прокуратурата.
Със законопроекта на Надежда Йорданова се предлага разследващият съдия да получава временни правомощия да разследва главния прокурор. Този съдия ще се назначава с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), който избира и шефа на държавното обвинение. Доказателствата ще се събират от разследващи полицаи. Те така или иначе водят огромния брой досъдебни производства под ръководство на прокурор. Един съдия ще може да разследва главния прокурор максимум две години. След този срок ще бъде определян друг магистрат.
Сега Гешев може да бъде разследван само от следовател, който реално е подчинен на него магистрат.
Защо Гешев може да се притеснява
Приемането на механизма за разследване на главния прокурор може незабавно да отприщи серия от проверки срещу шефа на прокуратурата. Те могат да бъдат подбрани от мотивите на правосъдните министър Надежда Йорданова и Янаки Стоилов, с които бе поискано уволнението на Гешев от Висшия съдебен съвет.
ВСС е доминирано от години от волята на главния прокурор и отхвърли исканията.
Янаки Стоилов поиска уволнението на Гешев за разгласяване на данни от специални разузнавателни средства (СРС), приложени по досъдебни производство. Правосъдният министър, който сега е конституционен съдия, напомни, че това представлява нарушения на Закона за СРС. Става дума за разгласените данни от подслушаните разговори на президента Радев, както и за огласените разговори на Васил Божков с бившия депутат от БСП Александър Паунов и журналиста Огнян Стефанов.
Целта на разгласяването е била само компрометирането на президента и на протестите срещу правителството на ГЕРБ и главния прокурор, твърди в сигнала си вътрешният министър.
Второто основание за отстраняване са изявленията и коментарите, които "показват пристрастност и предубеденост и нарушават презумпцията за невиновност". В доклада се посочени огласените разговори на бизнесмена Пламен Бобоков с президентския секретар Пламен Узунов. Според вътрешния министър в случая прокуратурата е направила подбор на комуникацията, която след това е публикувала.
Последните две основания за свързани с акцията в президентство. Янаки Стоилов казваше, че прокуратурата е действала тенденциозно, а извършване на претърсвания и изземвания в сградата на президентството е злоупотреба със служебни задължения и нарушава принципа на разделение на властите.
Петото основание бе нарушаването на принципа за случайно разпределение на делата в прокуратурата.
Бившият правосъден министър Надежда Йорданова добави още два казуса, по които е възможно да започне разследване на ролята на главния прокурор – "Жоси" и "Осемте джуджета".
