ПАТОС: Не презирайте онези, които се възторгват от пилона

Намирам за глупаво ожесточението и на двете страни по повод на т.нар. пилон на Рожен. Веенето на националния флаг е мощна емоция, която патриотично доминираните хора биха искали да си позволяват за да преутвърдят своя патос за национална принадлежност.

В целия свят знамената се веят пред домове, от балкони, освен от публични институции и знакови височини. Рок изпълнители се появяват със знамена - пелерини и ги развяват с вдигнати пръсти в знака на победата. За (мое) съжаление, националните флагове стават и все по-често жертва на комерсиални кампании - лепят се по бисквити, по джобове на дънки, на бейзболни шапки и къде ли не другаде. Това поевтинява стойността на един флаг като символ на идентичност - но едно комерсиално общество е неизбежно комерсиално във всичко.

Неведнъж съм споделял позицията си, че за хората с широко - наднационално мислене снизходителното отношение към патриотичните чувства е белег за повърхностност и плитка интелигентност. Патриотичните чувства имат мощен потенциал за обществена мобилизация за добро - за просперитет, за взаимопомощ, за разцвет на културата като национална традиция. Но за хората, ценящи свободата е задължително да бъдат обществено бдителни за тънката граница, отвъд която обединителният патриотизъм - първоначално незабележимо - преминава в самочувствие за изключителност, отхвърляне на други идентичности, насилие и шовинизъм.

Пилони с национални знамена има в много страни - както при демократични, така и в авторитарни режими. Наясно съм с мотивите, които ПР-ите на един самопровалил се президент могат да измислят за издигането на още един такъв пилон.

Когато си попаднал не на мястото си - под чужда протекция и в услуга на чужди сили, когато си използвал първия си мандат да се оглеждаш къде си попаднал всъщност, когато години наред глупаво си повтарял идиотски мантри в полза на чужда страна, чиито емисари са ти помогнали да се чучнеш отгоре на българската държава, когато си имал шанса да управляваш продължително и еднолично тази държава поради глупостта и озлоблението на другите политици около тебе, но не си свършил нищо полезно, освен да се скараш с всички... Тогава нищо друго не ти остава, освен да се направиш на... патриот.

Патриотизмът не е само „последно убежище на негодника” (Самюел Джонсън). Патриотизмът е поредно убежище на неудачника, на каръка, на интелектуално семплия мераклия за повече и повече власт.

Държавата разсипана отвсякъде - за където и да се хванеш, можеш да твориш: закони, институции, визии, стратегии, обединителни национални цели. Ама на всеки колкото му стига акъла. На някои и им стига дотам да твърдят, че Крим е руски и да построят - с държавни пари - инсталации като тази на Рожен. Защото нищо друго не остава, освен да се подмажем на тези 20 на сто от обществото, за които е достатъчно президентът им да се бие в гърдите, че е патриот, за да го подкрепят. Че и „партия” да му направят...

Но интелигентните хора - или претендиращите да са такива - трябва да имат минимална разделителна способност да разбират различните послания и различните чувства, вълнуващи застаналите пред знамето на Рожен. За мотивите и емоциите на инициатора на инсталацията вече говорихме по-горе.

Но на Рожен са се качили и множество обикновени хора - български граждани, за които да се развее българския флаг на високо и на широко е празник - да, празник на тяхната принадлежност, празник на тяхната идентичност. Не ме интересува какво мислите за това. Някои се вълнуват, други се възмущават, трети се подиграват. Всички те имат своите аргументи и своите оправдания.

За мнозина сред нас не само знамето на Рожен е проблем.

Леденото хоро в Калофер също е проблем. Дори гмуркането в ледените води на Богоявление за Кръста - за някои пак е белег за примитивизъм. Примерите могат да продължат до безкрай. Дами и господа, Господ е милостив и ни е направил различни - защото многообразието е красиво и еволюционно перспективно.

Различните хора трябва да се научат да живеят заедно в различията си. Поне в рамките на това, което взаимно са декларирали като своя национална общност. Аз - особено на моите години - няма да пия цяла нощ ракия за да вляза на сутринта с дрехите във води с 1-2 градуса температура. Но не виждам защо да подигравам тези, които го правят - особено публично, особено при положение, че те не ми пречат. Ама никак не ми пречат - без особено да ме очароват...

Тук стигаме до обратната страна на монетата. До либералната подигравка с „Ганя”, който си е локален провинциал, тъповат, „дървен”, примитивен и ангажиран с глупави работи, които могат да направят и бели... „Пази Боже сляпо да прогледа” е архетип на немалка част от българските интелектуалци и прогресисти, които - издигнали се до познание за по-широкия свят, барем до Европа - искрено презират прашасалите примитивни ритуали на тези свои сънародници, които са си останали „на село”.

Да ви кажа, това презрение е комплекс за малоценност. Той извира от историческото закъснение, с което неголяма част от българите са могли да станат „европейци”, извира от съзнанието за това, че „европейците” са малцинство по нашите земи, затова сме осъдени - Боже мой - да търпим простотията на широките маси... Тези маси нито могат правилно да гласуват, нито могат цивилизовано да празнуват... Все някакви дивотии ще свършат...

Самотното малцинство на издигналите се „до света” българи с горчивина и сарказъм оплаква съдбата си да прекара своя живот в обкръжението на буйно празнуващите примитивната си идентичност локални племена. Защо не останахме „там”, където се изучихме, където е спокойно и чисто... Знаете ли защо?

Защото там има прекалено много такива като нас и не се открояваме. Открояваме се тук, защото сме малко, но на много високо ниво... Да де, ама трябва да живеем с „Ганя”...

Нека да не бъдем прекалено строги с тези по-напреднали в знание и нрави наши съграждани - те имат право да поставят изисквания пред собствената си страна и да искат осъществяването на своите визии и мечти, така както искат осъществяване на своите мечти хората, вдъхновени от проекта Рожен. В едно общество е трудно да се намери пресечната точка между различните визии за живота и за света.

Горчивината на българския „интелигент” е нищо в сравнение с отчаянието и възмущението на руската интелигенция. Която столетия се опитва да облагороди наследството на бруталната Орда и пролива кръвта си в своите отчаяни опити да го направи.

Единственото засега достъпно средство за решаване на тази дилема се нарича демокрация - организираната способност да живееш живота си и да оставиш другите да го живеят - стига да не ти пречат. А ако ти пречат - да се опиташ да се споразумееш с тях.

Ние разбираме мотивациите на мушморока, оказал се начело на многострадалната българска държава. Нека се опитаме да разберем и мотивациите на тези, които са отишли за да поздравят с вълнение издигането на флага на Рожен. Ако успеем да ги разберем - ще успеем и да направим нещо много важно веднага след това.

Ще се опитаме да облечем българската национална идея, българското патриотично вълнение в одежди от светлина, духовност и почитание към високите примери на родолюбие в българската история. Ще вдигнем примера на Ботев, на Левски, на Раковски, на ген. Иван Колев, на цялата редица от вълнуващи светли личности на България като пример за подражание.

Освен портретите им, ще трябва да вдигнем идеите им - и да ги споделим. Тогава ще „извадим” почерпения си сънародник от ледените води на реката и ще го поставим на пътя на смисленото празнуване на собствената му идентичност, способна да твори добро и бъдеще. А с това ще поставим и себе си в ролята на знаещи и можещи хора, готови да коват злато от оловото на тежкия битов патриотизъм, който днес така много ги възмущава...

Ако не го направим - ще продължим да озлобяваме мнозина сред сънародниците ни, които не ни разбират и затова не ни подкрепят. Те по-скоро ще подкрепят демагога, гъделичкащ вълнението на тяхната българска принадлежност, отколкото градските либерали, подиграващи се с тази принадлежност.

Успехът на българската модернизация, успехът на българския европейски проект винаги е преминавал през интеграция на общественото многообразие - а не през отблъскване на „невежите” и „недостойните” в полза на красиво-умните.

Които навсякъде по света са - нека го разберем - едно малцинство. Но на много места по света са малцинство, способно да води другите след себе си.

Текстът на Огнян Минчев е публикуван в „Уикенд“