ПАЛЯЧОВЦИ: Христо Алибегов или Ричард Мутафчиев?

Преди месец в културната ни история се случи едно епохално събитие, което мина незабелязано между два поста на Слави Трифонов във фейсбук и няколко интервюта за Маджо на Татяна Дончева пред столични кабеларки.

Циганинът Ачо от „Дунав мост“ – Христо Мутафчиев, се превърна в най-дългогодишният председател на родния Съюз на артистите от създаването му точно преди век – през 1921 г.

Досегашният носител на рекорда беше известният с ролята на Георги Димитров, народният артист и Герой на социалистическия труд Любо Кабакчиев. Ачката обаче го тури в малкия си джоб и няма намерение да се озаптва.

А и пандемията му дойде дюшеш – Мутафчиев се превърна в сценичния вариант на Ричард Алибегов с малко по-прилична прическа. И със сиромахомилските си призиви за отваряне на театри и кина, оперни зали и репетиционни, умело обедини около себе си изгладнелите ни културтрегери.

Тези, които довчера се отвращаваха от Христо заради политическото му лизачество и патологично връзкарство, днес са се сгушили под крилото му с надеждата басовият, карловски глас на вечния председател да надмогне ограниченията и да им осигури някое мизерно хонорарче.

По-жалки дупедавци от сервитьорките на Ричи с основно образование, тълкувателите на Брехт и Станиславски се продадоха на началника си с такава готовност, че не бих се учудил да посрещнат и 2050-а година с напикаващия се и насиращ се Мутафчиев като свой принципал.

Що за арт съсловие може да си позволи да бъде водено с такова евтино патриотарство и подлизурство? Смятат ли родните артисти, че е редно да ги представлява личност с такъв речник и такъв морал?

За сценичните качества на Мутафчиев няма да говоря, защото длъжността му в Съюза на артистите е строго административна.

Шокиран съм обаче как е възможно онзи ден големият шеф да заплашва и да се подиграва с министерството на здравеопазването с език, на който и келнерите на Алибегов не са способни дори след като са изпили утайката от чашките на клиентите си след края на смяната.

Капацитетът на театрите трябвало да се вдигне от 50 на 100 процента, защото били отличници по спазване на мерки. И в следващото изречение: „Аз тоя вирус го карах два пъти, имам антитела даже да продавам“.

Що са селска арогантност и изказ, предвид факта, че в последните месеци стотици твои съратници са загубили живота си от заразата, начело с емблеми на сценичните изкуства като Татяна Лолова, Бедо Манукян, Ваня Костова и Димо от П. И. Ф.?

Кой друг би си го позволил, освен онзи, който нарича колегите си „държавни хрантутници“, докато за самия него летят правителствени самолети да му спасяват безценния живот.

Този, който продаде пиесата „Духът на поета“ в Брюксел за 25 евро билета, без да пита нито Народния театър, нито автора Стефан Цанев. Който миналата година би жалко темане на властта и посъветва правителството да спасява турзима, изкуството все щяло да се оправи само.

Днес пее друга песен, когато я няма приятелката му Николина Ангелкова. Христо Мутафчиев и простащината му обаче са вечни.

Ами... заслужават си го родните аркашки!

Евгени Чертовенски, за „Уикенд“