Чували ли сте онзи лаф: „ Като политик ли да ти отговоря или да ти кажа истината?”. В тези предизборни времена истината сякаш прозира отвсякъде. А може би просто на мен така да ми се струва.
Ето, например, вчера си карам моята двайсетгодишна трошка по централния булевард на нашия град, и що да видя: Марешки! На огромен билборд, усмихнат и преливащ от лъчезарност, обещава ми щастливо бъдеще. Съдържанието на този билборд, обаче, както се казва на чист български език, е „ъпдейтното”. Демек, обновено.
Миналата седмица на същото това място, само че в друга опаковка, ми се разясняваше „ефектът Марешки”. Предлагаха ми бензин по 1,75 лв. Тези дни обаче по бензиностанциите на въпросния депутат бензинът удари 1,90 лв. и е повече от ясно, че съдържанието на билборда вече не е актуално. Сръчно са го подменили. Браво – ето това се казва светкавична реакция!
Подминавам дяволитото усмихнато лице на политика и ето че се появява друг билборд, по-малък, всъщност едва забележим, който си стои там от месеци и още не са го заместили с предизборни глупости.
Рекламира се някакво лекарство, което гарантира добър имунитет и здраве за цялото ми семейство. Асоциацията сама се набива в очи. Марешки и имунитет. Аха, гледай ти къде било „заровено кучето”! Ако си депутат, законът те пази, и дори Гешев не може да те пипне с пръст. А на съвестта на Марешки лежи произнесена присъда от 4 години затвор.
Абе, Веселине, аз ли да те уча как се решават подобни казуси в нашта „нема такава държава”? Има си системен алгоритъм. Канализираш средствата, които пилееш по телевизии, радиа и билбордове, и ги пренасочваш към уютните джобове на Темида. При подобни обстоятелства ония, с черните тоги, изпадат в транс и отказват да видят дори очевадното. Неслучайно тая палавница навсякъде е с превръзка на очите.
Миналата седмица например, при смазващи доказателства, оправдаха Йоан Матев за убийството на 16-годишния ученик в Борисовата градина. Подобно нещо вероятно предстои да се случи и с убиеца на Милен Цветков. Канят се да изкарат произшествието невинна тийнейджърска шега, научаваме между редовете на статиите по въпроса. Едва ли не някое весело хлапе от компанията си е направило майтап с убиеца, пъхайки в шотчето му забранената субстанция, която е предизвикала трагедията.
Четири години! Боже! Съдебният състав ще ги изсмърка като пътечка „бело” със стодоларова банкнота. Просто някой трябва да осигури банкнотите...
Заплеснах се по тоя Марешки и ето че някъде из поредицата билбордове едва не пропускам, когато покрай мен се изнизва абревиатурата „СДС”. Миг след това обаче погледът ми отново спира на някаква незначителна рекламка, която няма нищо общо с предизборните лъжи на кандидат депутатите. „Не се крий като мишка!”. Господи! СДС и мишка! Докъде я докарахме!
За поколението, родено през настоящия век, няма как да обясня що за птица е това Съюз на Демократичните Сили. Ще направя все пак плах опит. СДС е уникална политическа формация, която още при създаването си реши проблемите със здравеопазването от раз. Правеха се системни физзарядки под мотото „кой не скача, е червен!”.
Площадите се напълниха със здрав енергичен народ, едни щастливи скачащи зомбита с озарени от тиха лудост лица. Скачането се превърна във всенароден поминък, нещо като гоненето на врабчетата по времето на Мао. Както там, така и тука, разбира се, се гонеше Михаля. Загрижени за физическото здраве на населението, онези със сините лъвчета обаче пропуснаха да обгрижат психическото такова.
Вследствие на което милиони олигофрени като мен им осигуриха пълно мнозинство в парламента. А там, на депутатските банки, сините олигофрени пък свалиха собственото си правителство. След което, разбира се, си направиха и „харакири” на изборите. Цялата тая олигофрения няма как да я обясниш на „милениумите” най-малкото защото те не знаят какво е физзарядка. И по-добре!
Не съм наясно обаче как ще обясним на следващото поколение феномена „ГЕРБ”, който сега е приютил под миризливата си опашчица мишлето СДС. Всъщност, изглежда лесно. Работа, работа, работа. И после пак - работа, работа, работа. Следва отново - работа, работа, работа. Абе, в работата му е майката, то е ясно. Само че има един проблем. Работата е физична величина и може да се измери. Показателят й за ефективност е КПД.
Коефициент на Полезно Действие. Хайде сега безпристрастно да проверим резултатите от този многогодишен трудоемък труд, изстрадан от властимащите при управлението на ГЕРБ. Ето ги в по-сбит вид: Най-бедната страна в Европа. Последна по доходи на населението и последна по жизнен стандарт. Най-нещастната нация според всяко едно социологическо проучване.
Имаме и някои неоспорими първи места – по неграмотност, по болести, по смъртност, а за свобода на словото изобщо няма да отварям дума. Ако на някой оцелял представител от Ковид- поколението (онова, което вече ще бъде с чип в главата, вместо с телефон до ухото), след време му разкажеш за всичките тия абсурди, ще последва единственият смислен въпрос: „Абе, щом тая машинария е бълвала предимно брак, що не сте я пратили овреме за скраб?” А, де...
Впрочем, отплеснах се сега пък по ГЕРБ, затова правя обратен завой, за да се убедя, че съм прочел правилно посланието към СДС. Отдъхвам си носталгично. Рекламата всъщност е приканване за реклама: „Не се крий като мишка, рекламирай тук!”
Престроявам се, включвам на втора, ама трудно, щото съединителя ми сдава багажа. Оптимизмът обаче е в кръвта ми - при заплата от 2000 лева, щедро обещани от ГЕРБ в края на предстоящият мандат, със сигурност ще си купя някоя по-млада трошка. Е, разбира се, и тя като тая, бракувана някъде из Европа, на която иначе сме равноправни членове. Така смело съм се размечтал, че на следващия завой едва не катастрофирам в огромния билборд на ВМРО.
Само че и той, горкият, е принуден да съжителства с неугледна делнична реклама, оцеляла отпреди изборната пропаганда. Чета: „Преводи, легализация, паспорти”. Има и акуратно посочен телефон. За моя изненада, той не е на централата на националната партия. А трябва. Там предлагат подобни услуги и съществува съвсем коректна тарифа за всичко. И най-големия престъпник може да стане европеец, стига да се докопа до българско гражданство, нали знаете? Мнозина го правят. Главно с тези неща в отиващото си правителство се занимаваха воеводите. Е, понабутаха някои от по-алчните от тях в ареста, но както казва народната мъдрост: „Дето е текло, пак ще тече”.
Няма да изброявам как съжителстват с битовите реклами от вчерашния ден партиите на Цветанов, Слави и Черепа, щото има реална опасност да ме вземете за невменяем. С основание, разбира се. Впрочем, всичките те са с големината на театрален афиш. Метър, на метър и петдесет. Явно нема мъни за повече. Божков даже е без пура в устата.
Боже, какви времена доживяхме! Така и не виждам обаче някой да ме приканва да изгоня мутрите, а пък предизборната политика на ДПС е пословична с пестеливостта си - никога не харчат излишни пари за реклама. Да агитираш привържениците на движението да гласуват за него, е все едно да приканваш пушач да запали цигара. И до днес обаче не съм наясно кое от двете е по-вредно за здравето. Впрочем, да им имам електората. Железен процент в парламента дори при всемирен потоп. Евалла!
И така, да обобщя. Съвременната предизборна кампания е като в оная песен, дето се редели тополите. Тука обаче се редят билбордове. В който и голям град да влезете, ще ви направи впечатление подредбата на тия стожери на агитацията по най-оживените улици. Тя е една и съща и напомня с нещо на сцена от филма „Опасен чар”. Как беше: „роднина, милиционер, роднина, милиционер”.
Дребните делнични афишчета, които опитах да дешифрирам по-горе, обикновено са незабележими. На очи се набиват единствено мастодонтите. Изреждам: „Ефбет”, политик, „Ефбет”, политик. Няма нужда от задълбочено тълкуване. Държавата ни сякаш се е превърнала в едно неуправляемо казино. Безумна игра на рулетка, от която обикновения български избирател никога, ама никога не печели. Дали ще заложиш на червено, синьо или жълто, е все тая. Тръгваш си с празни джобове. На език, който е встрани от деликатното политическо шмекеруване, популярната хазартна рекламата би прозвучала така: „До всеки истински тарикат, стои друг тарикат”.
За нас остава наивното заблуждение, че предстои да избираме народни представители.
И сега, какво, да не гласуваме ли? Напротив - излизаме и гласуваме! Ако още някой не е разбрал, живеем във века на камикадзетата. Век на отчаяни борби за каузи, които не можеш да постигнеш с други цели, освен със саможертва. Няма и месец откакто финансовата платформа на българина Влад Тенев, с емблематичното име„Робин Худ” изплющя такъв отрезвяващ шамар на ония лешояди от Уолтстрийт, че има хедж фондове, на които още им се клатят кътните зъби.
Няколко милиона млади хора от цял свят подкрепиха инициативата, за да може това да се случи. Искате ли и ние да забием един яростен юмрук в алчното и некадърно чене на статуквото? Няма друг начин, освен да напълним урните. Точно като отчаяни камикадзета. За едната кауза, не за друго...
СЕРГЕЙ ВЛАДОВ, специално за „Уикенд“
