Новините от войната в Украйна започнаха да стават монотонни. Така е, когато се водят позиционни боеве и няма резки промени в обстановката. Путин усети, че губи инициативата и това срива доверието в неговата сила и в собствената му страна, и прибягна до кризисен пиар.
По стара традиция още от съветските времена бе свикан митинг на стадион „Лужники“ и самият лидер се появи пред своите поданици да им вдъхне увереност. Озарените активистки пееха щастливи и скандираха името му.
Той се изправи на предварително определеното разстояние от възторжената публика и подхвана речта си. Изведнъж речта бе прекъсната централно и на стадиона, и по телевизията. Какво става? Очакваният преврат ли се започна? Не се разбра. Обяснението беше за технически причини.
Не че в Русия техническите повреди са рядкост. Попитайте, ако можете, закъсалите по калните пътища на Украйна руски механизирани части. Китайските гуми на колите били дефектни. Телефоните били дефектни и украинците ги подслушвали. Свърши ли бензина и храната. Великата армия забоксува, но за гафа на „Лужники“ нямаше убедителни обяснения, освен техническите.
Ето на този фон в България стана едно изключително събитие, което разтърси страната и завладя умовете на българите, които поне временно загубиха интерес и към войната и към зелените сертификати. Задържаха Бойко Борисов и още няколко други от ГЕРБ. Прекъснаха вечерите и обискираха домовете им. Около къщата на Борисов в Банкя се събира група от най-близки съратници, ръководство, адвокати, депутати. Обладани са от революционен ентусиазъм. „Ще ги смаже, ще ги спрем!“, „Няма да пуснем лидера ни!“.
И Вежди е там, а уж е излязъл от политиката, но избран в ръководството на ГЕРБ. Верен на приятеля си. Само преди ден-два взеха решение да атакуват властта и до есента да предизвикат нови избори, които ще спечелят. Ще спечелят, защото с тях е и овчарското куче Бойко, както сам се определи Борисов.
Гневни са, защото тъкмо бяха полетели към министерските си кресла, които още не бяха изстинали от тяхното обитаване във властта. Не им отиват много революционните пози. Личи си, че са бивши министри. Пищят жените.
Сцената напомня Северна Корея, когато жени в униформа реват от възторг при вида на вожда. Десислава Атанасова повтаря възмутено за стотен път за Борисов: „Казват, че е задържан, а той е вътре в къщата!“.
Като че ли вътре не може да е задържан. Мъжете си дават кураж един на друг и току се втурват от врата към врата. Кухи закани. Всичко се извършва по правилата. Няма никакъв полицейски произвол. Гняв и мъка пред къщата в Банкя. Фойерверки от „Младост“ осветяват небето над София. Но изведнъж избухват гърмежи и в небето над Банкя. Нови фойерверки.
Бойко и другите двама изкарват нощта в ареста на столовете. Започват коментарите. Отново сме разделени. В употреба са само бялото и черното, нюанси няма. Безспорно е само, че ако няма доказателства за евентуално престъпление, той ще бъде освободен след 24 часа. Ако остане, значи ще се стигне до съд.
Жертва или герой ще бъде Борисов? Ще продължи ли Шоуто?
Борисов е освободен. Той излиза видимо изнервен, говори грубо и малко неподредено. Според неговите поддръжници станалото е било политическа репресия и ще искат вот на недоверие на кабинета.
Управляващите са гневни на прокуратурата, че е отворила чадър над Борисов и не е отправила обвинение в престъпление. Нима управляващите са очаквали нещо друго от прокуратурата? Борисов е събрал тези прокурори, за да го пазят или пък са имали друга цел да унижат Борисов, който се осмелява да ги предизвиква да си платят коалиционните партньори.
Може би в това са успели. Нови избори не са по техен вкус. Но да успокоят своите привърженици, че изпълняват обещанията си, в името на които дойдоха на власт. Защото е вярно, че в страната отново избуяха явления, отглеждани от управлението на Борисов. Откриха фронт срещу управлението. Герберите станаха арогантни и самоуверени. Дори Горанов обсъжда дали да се върне в политиката. Във футбола група хора, които изтриха имената на страната ни от всякакви класации, запретнаха ръкави да пазят местата си.
С една дума управляващите прилагат извънредно кризисен пиар, защото им куца всекидневния. Но дали инцидентът с Борисов няма да се получи и да стегне опозиционните редици?! Да арестуваш опозицията по-скоро проява на сила или на слабост е?
Както обикновено в такива случаи жертвана поляризирания публичен дебат е истината, доколкото тя съществува.
Първо - нищо нередно не се е случило. Опозицията не е имунизирана срещу вниманието на правосъдието. Не са нарушени никакви закони и протоколни правила.
Второ - управляващите, като че ли имаха нужда да убедят сами себе си, че могат да бъдат и твърди, а не само да се обясняват всички недоволни и протестиращи.
Трето - Борисов не излъчваше тържество на излизане от ареста, по-скоро беше угрижен. Може би той знае най-добре каква е истината по обвиненията и спасяването му от прокуратурата не го успокоява напълно. Питам се дали поляризираните мнение само в черно и бяло не са някаква национална черта, която ни пречи да имаме обективна представа за случващото се с нас?!
Това разделение е в сила и при оценката на войната в Украйна. Световното обществено мнение в своята цялостност осъди агресията на Русия, независимо какви аргументи излага Путин.
Всеки разумен човек дори да се определя за русофил, не може да оправдае тази война. Това не значи, че всеки, който осъжда войната, трябва да отрича всичко руско, включително културата. Всеки, който се изказва в защита на ценностите на човешките постижения на руския народ, е на страната на Путин и на агресията.
Подобни твърдения не само са израз на слаба лична култура и дефицит на човешки добродетели, а нещо повече - бясното отричане на всичко руско вероятно крие някакви други мотиви, най-често гузни съвести.
Автор: Иван Гарелов за „Галерия“, заглавието е на Narod.bg
