„Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде!”- е казал великият Гео Милев, сякаш е знаел, че в България ще се роди Б.Б.
Преди трийсет години, след промените в Източна Европа, полският писател и публицист Адам Михник каза следните пророчески думи: „Най- трудното, най-страшното на комунизма ще бъде онова, което идва след него!”. И се оказа напълно прав.
Разбира се, политическите и интелектуалните промени тогава не можеха да се предвидят. Царстваше еуфорията от случилото се след падането на Берлинската стена. Вярвахме, надявахме се, бяхме оптимисти....
Да, но историята ни учи, че резултатите от всяка революция не могат да се предвидят. Да си спомним за двете най-големи – Великата Френска от 1791 и Октомври – 1917. Резултатите и от 1989 не можеха да се предвидят. Това всъщност беше една революция или по- скоро първата посткомунистическа модернизация в световната история. У нас, както и в другите бивши соцстрани се установи икономическият либерализъм – една нова вяра, заместила тази, която проповядваха Маркс и Ленин.
Вярата на Либерализма, с нейния велик пророк, американския макроикономист Милтън Фридмън /1912- 2006/ с нейния основен елемент – пазарната икономика и многопартийната система. Откъде идва думата „партия”? От латинското „part” или „част”.
Част от цялото общество, което всъщност го... раздробява, политизира и, бих добавил, разваля. А какво е определението на „партия”, според Тълковния речник на българския книжовен език? Знаем го всички. „Обществено-политическа организация на хора с общи интереси, цели и идеология.”.
А знаете ли колко са партиите у нас в момента? Представете си: само 130 – цифром и словом, регистрирали се за последните избори. И колко ни струват те на нас, данъкоплатците? Особено големите? И водещата, която използва цяла държавна машина, за да спечели, дори и с цената на фалшификации, купени ромски гласове и „мъртви души”! И каква е реалната ползата за България от тях?
А имат ли нашите партии истински идеи и реални, конкретни програми? Освен една- единствена цел – Властта! Не доказаха ли това повечето от тях през тези изгубени три десетилетия? А може би ни са ни нужни още десет години, та да станат четиридесет, колкото Моисей е водил своя народ през пустинята, докато стигнал той до Обетованата земя? Да, дали и след още десет най- сетне ще се „оправим”, както казваме по български...
Тук ще си позволя да цитирам един пасаж от забележителната книга „Психология на българския народ” на забравения днес наш народопсихолог и политолог / твърде различен от днешните си, купени от водещите партии колеги!/ Тодор Панов /1885- 1945/:
„Българските партии изобщо не мислят за интереса на народа. На всеки свой митинг, във всяка своя реч говорят от неговото име, но това е само израз на едно лицемерие: фактически между народа и тях зее вече грамадна пропаст...А болшинството от партийните шефове в България, и, ако можем така да се изразим, "главният щаб на всяка партия" са хора, които мечтаят само за власт и постоянно само за власт.
Обикновеният сюжет на техните сънища е министерското или депутатското кресло, цилиндър и автомобил, министерски вагон и за всички тия тъй много желани неща те са готови да продадат и на Дявола своята чест, душата си и всичко каквото биха им поискали... Па и какво от това, че България щяла да изчезне, щом той ще стане министър?
Да се награби, а след него и потоп! Та помислете си само - министър! И тези хора се стремят тъй страстно към властта, към министерското кресло, но не за да реформират и да работят честно за страната, не и за да подобрят условията на народния живот, не и за да изпълнят своите гръмки и лъжливи предизборни обещания, а поради непреодолимото си желание да забогатеят, да грабят колкото може, да удовлетворят своите лични амбиции и, като се възползват от властта си, да се разправят и със своите политически противници.
Че нашите твърдения за разбойническите склонности на повечето партийни щабове в България са верни, това е явно и от факта, че в България досега няма нито един беден министър или депутат. Да, след като може да получи за няколко години като министър от заплати максимално 20-25 хиляди лева, от които трябва да живее, как би могъл да стане притежател на стотици хиляди, ако не е и на милиони състояние? А откъде може да получи това богатство? Нима от някакви чисти източници?
Болшинството от българските министри, депутати и управляващи са хора без чест, без скрупули. Мнозина от тях са алчни, недостатъчно образовани, дори прости, невъзпитани, жадни за власт. Хвърлете макар и бегъл поглед върху цялата им минала дейност и ще видите, че повечето от тях са обвинявани в различни злоупотреби и престъпления...
Освен това у нас се утвърди лошата практика, когато една партия дойде на власт, да смени всички от върховете та чак до долу и да назначи свои хора. И тъй като невинаги има подходящи, тя поставя за министри и началници хора без съответното образование, специалност, компетентност. Така адвокат може да стане министър на земеделието или агроном на икономиката, а икономист да оглави просветата... И заграбили властта, тези хора се втурват към материалното, към своето бързо разбогатяване.
Без никаква грижа и мисъл за работата, която им предстои. Особено депутатите от мнозинството, които, ползвайки се от своето положение, имунитет и влияние, прокарват заедно с министрите и чиновниците всевъзможни нечисти дела и сделки, за които получават подкупи и комисиони, които делят помежду си или оставят изцяло за себе си. Разбира се, сред депутатите, макар и малко, се срещат и честни хора. Поклон пред тях!...
Всички злоупотреби у нас в разните министерства и държавни учреждения стават обикновено с помощта на податливите и послушни чиновници, които в замяна на направеното, получават или част от плячката, или съответното служебно облагодетелстване. Въобще чиновническият въпрос е сред най-болните у нас и ако някой успее някой ден да го разреши, ще направи огромна услуга на България...”
И след този текст на Тодор Панов от 1914 година, следователно отпреди 105 години/!/, написан сякаш днес, бих искал да добавя една вярна мисъл от големия румънско- френски писател и драматург Йожен Йонеско / 1909- 1994/, когото имах честта и удоволствието да преведа:
„Винаги съм считал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО, което непрекъснато руши нашия свят, че хората просто нямат нужда от нея, от политиката. От политиката имат нужда единствено политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО и затова са станали такива.
Повечето политици, както се видя у нас, са безполезни, дори вредни хора. Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората, уж да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно заедно на едно място. Макар, че това е абсурд! Така е било в древността. А после се появило робството...”
Бел. авт.
В ТОЗИ ТЕКСТ СЕ ВЪЗДЪРЖАХ ДА ПИША КОНКРЕТНО ЗА ТОВА СУПЕР- ЗЛО – ХУНТАТА ГЕРБ, КОЯТО САМО ЗА 12 ГОДИНИ ОПУСТОШИ БЪЛГАРИЯ, ТА НЕ ОСТАНА ОБЛАСТ БЕЗ ДА Е ЖЕСТОКО ПОРАЗЕНА – ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА И ЖИВОТНОВЪДСТВОТО ТА ДО ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА. ВСИЧКИ ГО ВИДЯХМЕ И СТРАДАМЕ ОТ ТОВА.
И ДАНО НОВИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА СЕ ОКАЖАТ НА НИВО И ДА ИЗВАДЯТ БЪЛГАРИЯ ОТ ДЪНОТО, КЪМ КОЯТО Я ПОВЛЕЧЕ БОЙКО И „ШАЙКАТА ГЕРБ“, СПОРЕД ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТОНИ ШАЙКАТА!
Журналистът-преводач Огнян Стамболиев, ПЕН-БЪЛГАРИЯ, специално за Narod.bg
