Новината, която всички знаем - че управляващите в България си купуват изборите, вече е потвърдена официално, разкри Narod.bg. Схемите на ГЕРБ лъснаха в доклад, който детайлно изброява начините за манипулиране на народния вот така, че една и съща утайка да е начело на държавата вече повече от десетилетие.
Политици постоянно злоупотребяват с публични ресурси, пари от обществени поръчки могат законно да бъдат връщани в партиите, прокуратурата се намесва като политически фактор по време на избори, вместо да използва правомощията си за борба с корупцията - това са само част от проблемите при финансирането на политическите формации и предизборните им кампании, представени в доклад на Българския институт за правни инициативи, потвърди и „Дневник”.
Анализът, който бе представен днес, е направен чрез кабинетно проучване на законодателството и представя 21 препоръки за ограничаване на използването на публични ресурси за електорални цели.
Той е част от проект "Ефективна борба с корупцията", който се реализира в България, Румъния и Черна гора с финансиране от Държавния департамент на САЩ.
Как (не) се контролира финансирането
По закон част от политическите партии се финансират чрез субсидия от държавата, но според анализа липса подробна регламентация как може да се разходва тя по време на предизборни кампании. Освен това не е подробен отчетът, който се представя пред Сметната палата, която е одитиращ орган, но постфактум.
Друг проблем е, че политиците злоупотребяват с публичен ресурс, което според доц. Наталия Киселова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" вече се прави по всяко време, а не само преди избори, когато често се увеличават социалните плащания и се завършват инфраструктурни проекти. Според анализа държавни служители често са ангажирани с предизборната кампания, но това не се отчита никъде. Всичките 2443 държавни, общински и административни услуги, които се предоставят у нас, също могат да бъдат способ за предизборна злоупотреба.
"Избори без пари не се купуват", коментира един от авторите на анализа Цветомир Тодоров, който смята, че след отпадането на ограничението бизнесът да финансира политическите партии пари от обществени поръчки законно се връщат при тях, тъй като няма ефективен контрол за конфликт на интереси от страна на антикорупционната комисия.
Според Теодор Славев прокуратурата се намесва като политически фактор по време на избори, а правомощията, които има, са достатъчни да осъществява борба с корупцията. Заради това би могъл да се подобри контролът, като една от възможностите е съдебен контрол върху актовете й.
Препоръки за ограничаване на злоупотребите
Усъвършенстване на законодателството, синхронизиране на правната уредба, свързана с предизборната кампания, повишаване на стандартите на независим финансов одит на годишните отчети на политическите партии - това са само част от препоръките в анализа, с които според авторите му ще се намалят злоупотребите.
Препоръчва се още в кодекса за поведението на служителите на държавната администрация да се включат текстове, отнасящите се до забраната за използване на публичен ресурс с кампаниите, която фигурира в Изборния кодекс. Вариант е и въвеждане на декларации за извършване на доброволен труд от страна на служителите по време на кампания.
Според анализа трябва да се въведе регистър на санкционираните от страна на Сметната палата и регистър за разходването на т.нар. медийни пакети, финансирани от държавата. Предлага се още Агенцията за държавна финансова инспекция да не е под контрола на Министерството на финансите.
