ОЧАКВАНО: Слави зарязва коалицията, ражда се правителство на малцинството?

Управляващата коалиция определено не вдъхва доверие. Поначало странната политическа постройка, която издигнаха ПП, БСП, ИТН и ДБ в края на миналата година, не изглеждаше особено стабилна заради своята разнородност.

Сега обаче всяка размяна на шамари вътре в четворката (нещо, което се случва все по-често) кара страната да трепери дали политиците няма отново да я хвърлят в спиралата на предсрочните парламентарни избори.

А опасността това да се случи е съвсем реална

Доказва го фактът, че отделни формации в коалицията започна-ха редовно да заплашват, че ще се оттеглят от нея, ако не бъде удовлетворено едно или друго тяхно искане. Социалистите го направиха с хладнокръвието на изпечен рекетьор, когато в парламента беше поставен парливият въпрос за изпращането на оръжия на Украйна.

После от ДБ заговориха, че ще издигнат червени флагове (интересна метафора за десницата) като предупредителни знаци към партньорите им. За ИТН няма какво да говорим - хората на Слави Трифонов бутат четворната коалиция по-усърдно, отколкото го прави опозицията, откакто им пресякоха амбициите да вземат БНБ. А зад всички закани, предупреждения и мръсни трикове, които управляващите ежедневно си разменят помежду си, наднича именно сянката на предсрочните избори, от която много хора страшно се плашат.

И как да не ги стряска - трите вота през 2021 г. показаха, че политическата конфигурация може драматично да се пренареди, при това съвсем лесно и внезапно, в рамките на няколко месеца. В един момент си първа сила в парламента, а на следващите избори политаш стремглаво надолу - както се случи с ИТН.

Или при всеки вот удряш от едно дъно към следващо - както става с БСП. Или конкурент изведнъж отмъква повечето ти избиратели - каквато беше съдбата на ДБ, след като на небосклона изгря ПП. Ясно е -нови избори с лекота могат да срутят амбициите, плановете и желанията на доста политици.

И тук закономерно изниква въпросът: защо същите тези формации толкова небрежно клатят управляващата коалиция, в която участват? Не се ли усещат, че е много вероятно да се наредят отново сред големите губещи, ако гражданите поемат към избирателните секции? Наясно са, разбира се.

Политиците не са глупаци, макар и често да изглеждат като такива. Но са склонни да рискуват и в името на изгодата да разтресат здраво коалицията.

Така направи БСП, когато се решаваше за военната помощ. Това беше въпрос от международно Значение. Левицата обаче го превърна в банален вътрешнополитически проблем, като се закани: или парламентът отказва да изпрати официално оръжия на Киев, или отзоваваме хората си от правителството и мнозинството и оставяме Петков и компания да се оправят както могат.

Играта беше на ръба - ще се съпротивляват ли останалите в коалицията, или ще се поддадат на натиска? Драматичното посещение на представители на ПП, ДБ и ИТН в изгорялата във войната Украйна, при това начело с премиера, сякаш подсказваше, че те ще пратят по дяволите изнудвачите от „Позитано” 20.

Нищо подобно - цялото шоу се оказа неособено добре замислена пиар акция, която замаскира пълната капитулация на тройката пред соцлидера Корнелия Нинова. Цялата история беше пределно жалка, но много хора си отдъхнаха - разпадът на коалицията, а с него и предсрочните избори бяха отложени.

Място за спокойствие обаче няма

Примерът на БСП показа, че всяка формация от четворката може да поиска нещо за себе си и да го по-лучи, ако го подплати с тежката заплаха, че ще изостави управлението. Затова, ако някой се надява, че занапред нещата ще се успокоят и стабилизират, определено бърка. Тепърва ще трябва да преглъщаме още доста такива противни сценки.

По-неприятното е, че действително може да се стигне до момент, в който някой да се отцепи от четворката. Страната се намира в много тежка ситуация; кризите не се разрешават, а се задълбочават; при такова положение тепърва може да се очаква, че управляващите ще изпадат в случаи, при които няма да могат да се разберат какво да предприемат.

Не е нужно поводът да бъде свързан с войната, може да бъде и нещо съвсем различно – например спора със Северна Македония.

Тогава няма да бъде изненада, ако някой реши, че не му се споделя по-вече отговорността за държавата и просто напусне - но без 9а оттегля съвсем подкрепата си за управлението.

Колко му е - обявяваш, че принципно не си съгласен с начина, по който работи коалицията или с определени нейни политики; оттегляш се в опозиция; в същото време отхвърляш възможността За предсрочни избори и подкрепяш кабинета по ключови гласувания, така че да не се разпадне съвсем. Така навлизаме във вариант на правителство на малцинството.

За някои формации такъв модел може да бъде доста изгоден. От една страна, няма да търпят негативите, които несъмнено ще трупа занапред управлението.

От друга страна, като подкрепят кабинета при гласувания, ще се предпазят от обвинения, че тласкат страната към избори и хаос в условията на кризи и война. Пък и остават в парламента, вместо да се подлагат на значителните рискове, които може да им донесе предсрочният вот.

Най-вероятният кандидат, който да предприеме подобен ход, е ИТН

Партията на Слави Трифонов не крие яда си от положението, в което беше поставена с неуспешната й битка за БНБ. Малката победа, която отбеляза, когато се сдоби с нови членове в парламентарните комисии, едва ли ще бъде достатъчна, за да удовлетвори желанието й за мъст.

Нищо чудно и в ДБ в определен момент да се замислят сериозно за оставането си в коалицията, особено ако амбициозните им планове за съдебна реформа се провалят. Десните са го правили и преди - през 2015 г. някои десни политици, които подкрепяха кабинета „Борисов 2”, го изоставиха преди края на мандата му, точно заради несъгласие с хода на съдебната реформа.

БСП изглежда толкова здраво вкопчена във властта, че въпреки всичките й заплахи най- слабо вероятно е левицата да на-пусне коалицията.

Правителство на малцинството с ад хок парламентарна подкрепа обаче ще се окаже дори по-нестабилна структура, отколкото е настоящата коалиция. Формациите в четворката трудно се спогаждат и сега, Въпреки че непрекъснато се съвещават на политическо и експертно ниво.

Какъв шанс ще имат за разбирателство, когато ще трябва да се стиковат на крак в кулоарите на Народното събрание със совалки от една парламентарна група до друга? И да стане, няма да изтрае дълго. На практика това ще бъде скок в бездната на политическата криза.

За страната подобен вариант е крайно неизгоден, тъй като предвещава още повече нестабилност.

Затова е по-добре засега мнозинството да се запази в настоящия му вид, колкото и неадекватен да е начинът му на работа и колкото и слаби да се резултатите, които произвежда. Алтернативата е да се забием в поредна политическа безизходица, а това е последното, което ни трябва.

Публикация на „Сега“, заглавието е на Narod.bg