ОБРЕЧЕН: Брат Галев убит от рак в последен стадий, върнал се да умре в България

„Брат Галев“ Ангел Христов - Геле, чиято смърт, обявена на 3 юни, развинти болните въображения и роди най-невероятни версии, е бил тежко болен от рак, разкриват сензационно пред „Уикенд” хора от обкръжението му. Диагнозата на Геле е неизлечимо онкологично заболяване на белия дроб. Тя му е поставена преди няколко години. Влизайки във финалния стадий Христов решава да се завърне тайно в България, за да умре след най-близките си хора.

След аутопсията като конкретна причина за смъртта му съдебните медици посочват запушена коронарна артерия, имало е и множество тромбози в кръвоносните съдове, които са затруднили кръвообращението.

Според слуховете Геле е живял поне от една година в България. След като му е поставена тежката диагноза и се оказва, че не му остава много живот, той предпочел да прекара края на живота си у дома, при семейството си, с което винаги е имал силна връзка. Живял е незабележимо и без да афишира присъствието си - не че и МВР е положило много усилия да го търси. Умира в дома си, сред най-близките си хора. Мистерия остава как и откъде е дошъл в страната. „В Дупница всички знаехме, че вече си е тук”, казват пред репортер на "Уикенд" хора от града.

„Очите” и „ушите” на ДАНС би трябвало да са засекли появата в страната на издирвания от Интерпол бивш полицейски служител, въпреки че е по-удобна версията официалната версия – появил се е само ден преди да почине, разчувствал се е и е паднал, покосен от инфаркт, коментират ветерани от службите. Да припомним между другото, че дирекция „Национална сигурност” в Кюстендил през 2020 и 2021 г. се управлява от самия Пламен Тончев, който остава там до назначаването му за шеф на цялата Агенция.

Несъмнено, Геле е преминал (друг е въпросът дали само веднъж) държавната граница като „бял човек”, най-малкото защото е бивш полицай, с много приятели в службите, а е и човек с финансови възможности и знае как да го направи, вместо да заляга в шубраците на зелената граница или пък да се промушва в претъпкан камион с бежанци.

Такива утопии сподели ръководството на МВР, както и абсурдния вариант, че Ангел Христов е върнат в страната вече мъртъв.

„Компетентни” криминалисти споделиха от телевизионния екран и други свои фантазии, коя от коя по-нелепи: че е отровен, че инфарктът е предизвикан, че е убит в Дубай... само не се появиха в този контекст и извънземни! Последно, вътрешният министър Демерджиев изказа предположение, че може да е влязъл от Гърция, в натоварени часове на граничния пункт, когато контролът е по-хлабав, но категорично не бил долетял със самолет.

Ангел Христов и Пламен Галев бяха наречени от медиите братя Галеви, въпреки че нямат родствена връзка. Свързва ги работата им в отряда за борба с тероризма. Пламен Галев е от Дупница, а Ангел Христов е роден в Сандански, където живеят сестра му и брат му, също полицейски служител.

Геле няма нищо против да остане в сянката на Галев. По негови думи: „Пламен винаги е бил лидерът. Той е водещият в нашата връзка. Винаги съм го признавал, той е по-умният. Пламен е емблемата. Казват братя Галеви, не казват братя Христови. От доста време сме заедно, но иначе ни обявиха за братя от незнание.”

Приживе колега на Ангел Христов и Пламен Галев в отряда на баретите е не по-малко нашумелият Златомир Иванов-Баретата, с когото запазват приятелството си. Алексей Петров пък е бил командир на звеното, в което служи Пламен Галев.

По думите на самия Ангел Христов те напускат държавната работа със „страхотни скандали”. „Оттогава сме обидени и не искаме повече да бъдем държавни служители – казва той. - Участвахме в разработки и по наши дела са дадени тежки присъди, има и доживотни присъди. Върнали сме на държавата исторически и културни ценности, които по онова време струваха над 3 милиона паунда. Сред тях беше и една от осемте запазени досега в света цигулки „Страдивариус”.

За конкретните причини, които ги карат да напуснат отряда, Ангел Христов намеква: „Имаше момент, в който работехме по контрабанда. Засякохме следния разговор: „Едно нещо като не става с пари, става с куршуми.” Ставаше въпрос за нас. Идваха да ни предлагат пари, за да се откажем. Точно тогава държавата се отрече от нас. След всичко, което се случи по-нататък, си тръгнахме силно огорчени. Тази обида я има и досега, но в същото време остана самосъзнанието ни на служители от МВР.”

С реномето на бивши барети двамата и още няколко техни приятели от отряда акостират в Дупница през 1993 г.

Официалната версия е, че са изпратени, за да дадат отпор на вилнеещите из района остриета на ВИС и Иво Карамански, и най-вече за да контролират трафика на синтетичните наркотици от фармацевтичния комбинат в града. Пламен Галев има опит в тази работа. В годините на соца той работи под прикритие в завода и като обикновен „охранител” успява да разбие канал за износ на психотропни вещества.

Награден е с високо държавно отличие, по-късно е пратен на полицейски курс на ФБР в САЩ, а не в Будапеща, където отиват повечето кадри на МВР.

Както казва самият Ангел Христов: „Без легенда нищо не може да се направи.” Дали е обаче само легенда, че са „мутри” под прикритие?

В началото групировката им започва бизнес с няколко барчета, но бързо се сдобиват с магазини, фурни и дори свинеферма край Дупница. Методите им в средата на 90-те години обаче любезно казано прескачат ръба на закона. Те не лепят стикери за охрана върху витрините на магазините, нямат застрахователна компания, не носят и анцузи, като силоваците от онези времена. Дори помагат на Ботьо Ботев, по негови признания, да залови полицаите-убийци на сарафското семейство Виолета и Симчо Георгиеви в Кюстендил през 1994 г.

През следващите години оказват съдействие и на Бойко Борисов, по това време главен секретар на МВР, за да лови магистрални грабители, наркотрафиканти и автоджамбази  припомнят си адвокати.

В бизнеса братя Галеви прохождат, като слагат ръка върху производството и търговията на най-масовата стока – хляба. Собственици и наематели на фурни в Рилския манастир, в с. Баланово и в Дупница ядат бой, ако откажат да играят по техните правила.

Пръква се и т.нар. Сдружение на частните хлебари, което е форма на узаконен рекет, налага възможно най-високи цени на хляба в района, а процент от всеки продаден хляб влиза в касата на групировката. Опитът на частни търговци да докарат от София по-евтина стока, завършват с абсолютен провал. Колите им са спирани със стоп палка извън Дупница, а хлябовете - късани и изхвърляни на пътя. Някои търговци след беседи в офиса на групировката, направо се отказват от бизнеса си. Така се ражда

„Бандата на офицерите”, която уж интелигентно и уж със „законови” средства бърка не в касата на някой отделен търговец, а направо в джоба на всяко семейство, на всеки потребител. И най-плахите опити за отпор тогава приключват с неуспех. И как иначе, след като „офицерите” респектират и с физическа сила, и с отлично боравене с оръжие, и със стабилни връзки и покровителство от страна на МВР. Хората на ВИС и Карамански, специално в Дупница и района, направо предпочитат да стоят настрани от тях и да не засягат интересите им.

За всичките си действията по онова време, хората на Галев имат дежурно обяснение – правят „служебни разработки”. Още повече че в онези години Пламен Галев се оказва служител в отдела за борба с наркотиците в НСБОП, а Ангел Христов е в полицейската дирекция в Кюстендил. Факт е, че и на двете места се радват на уважение и мощна подкрепа от колегите си.

В същото време жалбите на недоволни от насилието и подвизите им в Дупница стигат до тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, до канцеларията на президента Георги Първанов, но няма голям ефект от това, въпреки че в Дупница е изпратена проверка. Малцина обаче събират кураж да разкажат какво се случва. Тогавашният кмет на града - прословутият д-р Панчо Панайотов, предпочита да не се намесва, въпреки че кметството е затрупано с десетки сигнали за насилия над хлебари и частни търговци.

Един от хлебарите дори свидетелства, че е напъхан жив във фурната си и го заплашили да го опекат като самун, ако не започне да работи под „крилото” на всемогъщите „братя”. Прокурорът от Районната прокуратура в Дупница Ивайло Василев все пак издава постановление за обиски в бази, свързани с „бандата на офицерите”, но полицейски шефове от местното РПУ и от дирекцията в Кюстендил ги блокират. Прокурорът Василев след време е командирован в Кърджали.

Хлебарството, разбира се, е началото и само една мъничка част от видимата страна в бизнеса на братя Галеви. Големите пари идват от други занимания, които им носят десетки милиони.

Ветерани от службите твърдят, че Пламен Галев и Ангел Христов са изпратени в началото на 90-те години в Дупница с конкретна задача, свързана с контрола върху производството и трафика на синтетични опиати. Дори в най-силните си години те обаче не си цапат ръцете да търгуват с наркотици. Но пък контролират трафика с пълна сила.

По времето на соца в дупнишкия завод на бившата „Фармация” е произвеждан каптоган под лиценза на мюнхенска фармацевтична компания. В складовете остават големи количества от специалното психотропно вещество, което се влага в синтетичния наркотик. Имало е решение тези запаси да бъдат унищожени.

Това не се случва, но пък двете бивши барети успяват да „приватизират” скъпия материал, твърдят запознати. След това, разбира се, им се налага да влязат в директни схватки с няколко големи производители на синтетика в страната. В крайна сметка обаче успяват да поставят цялото това производство под свой контрол. В онези години една след друга са разбити лаборатории за синтетични наркотици из Кюстендилско и Пернишко, а Будимир Куйович направо е вкаран в затвора за дълги години.

Голяма част от синтетичните хапчета са изнасяни в арабския свят, където Галеви имат отлични контакти, изградени докато се подвизават в отдела за борба с наркотрафика в ЦСБОП. Известно е, че в онзи свят да предложиш на госта си подобна таблетка, се счита за израз на най-голямо гостоприемство, понеже препарати от рода на каптагона помагат да се преживеят тежките горещини. Още преди години „Уикенд” написа, че Пламен Галев и Ангел Христов са агенти на службата на САЩ за борба с наркотиците ДЕА (Drug Enforcement Agency) и това обяснява ловкото им измъкване от проблеми с правосъдието, като се позова на бивши служители от ДАНС.

Самите „братя” обаче винаги са отричали да имат зависимост от когото и да е било. Ангел Христов казва: „Някои хора и институции се опитват да фактурират чрез нас присъствието си. Нечии глави могат да кажат, че сме станали агенти и на ЦРУ. Ние не мълчим, но и не си измисляме биографии.”