Нямаме държава, а разграден двор, пригоден само за кражби, разпродажби и пълнене на чекмеджета с евро по 500. Това е изводът от поредния национален позор - родната къща на гения на българската литература Димитър Талев в Прилеп има риск да бъде загубена, ако България продължава да проявява безразличие и липса на национални сетива.
Наследниците молят българските държавници да вземат единственото правилно решение и да съхранят родната къща на смятания от всички наши сънародници за един от най-достойните македонски българи. Цената на имота е смешните за една държава 100 000 евро, при все пълните чекмеджета и милиардите, откраднати от политиците.
Най-голямото ми желание е къщата на Димитър Талев да стане българска, да стане културен дом на България. Не мога да разбера, защо България спи. Може и плоча да поставят, но България трябва да бъде държава. Да се прояви в светлината на истинска държава и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека той се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – нека се върне обратно. И неговият дух да бъде спокоен.
Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС Снежана Аческа, сегашен собственик на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Днес се навършват 124 години от неговото рождение.
"В момента аз съм собственичка на къщата (на Димитър Талев – бел. ред.), тъй като законният собственик – съпругът ми, почина. Имам сериозни проблеми: Изгонени сме от нашата къща, изгони ни нашата държава, към която не изпитвам повече чувства като към държава, в която съм се родила, и заради определени хора съжалявам, че съм се родила. Проблемите ми са големи.
Съпругът ми почина тъжен, защото беше изгонен от къщата, в която се е родил, и това е много тежко. Няма да кажа кой ни изгони – казала съм го там, където трябва.
Този човек в момента е в затвора и му пожелавам да остане там до края на живота си. Целта беше той да я вземе и той да я продаде. Аз не позволих това да се случи, реагирах бързо и всичко това беше прекратено. Най-голямото ми желание е (къщата) да бъде българска, да стане културен дом на България.
Тук възниква още един проблем: Питам къде е България? Защо спи?! Не мога да разбера защо България спи. От години го повтарям: Сумата за една държава е смешна и да не се погрижи държавата да събере минимум 100 000 евро за къща с 10 стаи, която може да се превърне и в хотел...
Създадена беше фондация „Димитър Талев“, но пак нищо не беше направено. Хората не дават пари. Смятам, че това е срамота. Да има България културен дом в центъра на Прилеп е голяма работа", каза Аческа и подчерта: Очаквам българската държава да дойде и да си я купи. Да им предам ключовете, докато съм жива.
Мъжът ми почина тъжен и ми каза: Живей, за да осъществиш това, което си си наумила. Ето, все още съм жива, скоро ще навърша 72 години, и моля българската държава да ускори този процес, защото не знам кога ще си отида. Тази държава ми изгони и децата – и трите са в чужбина, а аз останах сама. Поне да довърша онова, което започнах преди 20 години. Започнах със Стефан Данаилов и Първанов и досега няма нищо.
На въпроса дали идват често хора от България да разгледат къщата Аческа отговори: Разбира се. Идват цели автобуси или поединично, влизаха, разхождаха се из къщата.
Сега вече не пускам никого, защото къщата се руши – това е стара къща и ако не се поддържа, а 10 години бяхме изселени от нея, няма кой да я поддържа вече. Нормално е тя да започне да пада.Аз можех да я ремонтирам, но трябваше да се остави едно или друго в нея в автентичния му вид. Къщата остана автентична, но ще падне, ако почака още малко.
Започва да капе от различни места, а ако си бяхме ние в нея, това нямаше да се случи. За да поддържаме старата къща, изхарчихме пари колкото за две нови. Няма човек, който да каже: Върна ме Снежана или свекървата. Свекърва ми пускаше всички, а ние се чудехме защо идват толкова много хора.
Тук беше директорката на гимназия „Димитър Талев“ от Пловдив.И тогава попитах: Ще ми обясни ли някой защо идват толкова много хора, защо оставят цветя на чешмата, какво се случва, каква е причината за всичко това? Жената ми обясни.
Още при първото си пътуване в София - а по-рано пътувах много често, двете снахи, жените на братята ми, са българки, ходех в Плевен, минавах и през София, където имам приятелки, от площад „Славейков“ си купих всички книги от Димитър Талев. Прочетох ги и разбрах за какво става въпрос.
Едва тогава разбрах кой е Димитър Талев и колко възвишено е онова, което пише в книгите си. Бях във възторг, особено от „Железния светилник“. И точно това ми даде повод да се обърна към Стефан Данаилов. Той положи много усилия, но не направи нищо. Вероятно е имало друг фактор, който правеше спънки нещата да се задвижат.
"България трябва да бъде държава. Да се прояви в светлината на истинска държава и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека Димитър Талев се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – нека се върне обратно. И неговият дух да бъде спокоен. Мисля, че щом се върне, духът му ще намери покой", каза още Снежана Аческа.
ABOUT , ABOUT
преди 2 години
ДЕМОНИ
Коментирай