Нова тесла от сглобката! Общините самоволно вдигат данъците на имотите

Депутатите на управляващата сглобка подкрепиха на първо четене текстовете в Закона за местните данъци и такси, които ще ни ударят поредната тесла – позволява се на общините по тяхно решение да вдигат данъчните оценки. От тях зависят данъците за сградите, а в момента и такса за смет. Връзката между двете по план трябва да отпадне от 2025 г.

Данъчните оценки не са актуализирани от 2008 г., от което страдат приходите на общините по тази линия и по пазарни цени са данъчните оценки само на тези, при които собствеността се е сменяла междувременно и сделките са изповядани на реалните равнища.

Предложението на този текст в закона е по инициатива на сдружението на общините.

По време на дискусиите депутати от различни парламентарни групи обявиха, че това ще вдигне данъците повсеместно и ще ги направи непосилни за много хора. Тошко Йорданов от "Има такъв народ" дори се обзаложи от трибуната, че ако Асен Василев продължи да е финансов министър ще намали субсидиите за общините с размера на увеличените им приходи от този данък. Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната - Демократична България" обясни, че текстът дава право на общините да актуализират данъчните оценки, таке че да отговарят на пазарните цени, но може да не вдигат данъците като намалят втория компонент във формирането на данъка, изчисляван в промили. "Даваме възможност общините да преценят кое е най-доброто решение за тях", допълни той.

Текстовете предвиждат данъкът да може да е с различна ставка според зонирането на общините и вътре в тях. По време на дискусиите Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика" оповести, че Конституционният съд се е произнесъл по това, че не допуска данъчната оценка на имотите да зависи от вида на имота.

Гражданските договори като трудови

Депутатите одобриха, макар и със закани да внесат предложения за промяна преди второто четене, промените в Закона за доходите на физическите лица, които предвиждат облагане на гражданските договори като трудови, когато при ревизия се установи, че по този начин се укриват трудови доходи.

Депутатите гласуваха да се освободи от облагане доходът от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. За целта прагът на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци се повишава от 100 лева на 1200 лева на физическо лице за една календарна година.

Въвежда се алтернативен данък върху доходите от дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, за хора, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.

В Закона за хазарта се създава задължение за организаторите на хазартни игри да предоставят информация по електронен път на НАП за размера на изплатените парични и предметни печалби на местни физически лица на стойност над 5 хил. лв.

Депутатите разрешиха и въвеждането на 15% облагане на глобалните компании

Ако България не облага с 15% мултинационалните компании с големи приходи, то приходите от облагането им ще отиват в държавите, в които са техните майки. Това обясни пред депутатите Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика" при обсъждането на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Текстовете въвеждат европейска директива и препоръки на ОИСР, в която България се подготвя да се присъедини и се отнасят до глобални и национални групи с годишен оборот над 1.5 млрд лева. За тях ставката за корпоративния данък остава 10 процента, но се въвежда допълнителна ставка, така че ефективният корпоративен данък да бъде 15 процента. Целта е данъчното облагане в рамките на ЕС да се уеднакви.

В директивата има изключения, на които при определени условия, страните-членки могат да се позоват и да отложат с 6 г. въвеждането на този размер на данъка. Това ще направят Литва, Латвия, Естония, Малта и Словакия. При повечето от тях данъкът е много по-висок, а в Литва и Естония принципът на облагане е друг - там се облага дивидентът, обясни Петкова.

Ако без основание не се въведе единния данък, то след изтичането на гратисния период, България ще подлежи на санкции. Междувременно ако се запази 10% данък, то в държавата, където се намира компанията-майка ще бъдат събрани още 5% върху печалбата и ще постъпят в местния бюджет, а не в българския.

По данни на Министерството на финансите мярката ще засегна общо 589 компании, действащи в България, сред които 309 са с майки в ЕС, 5 - в България и 280 - извън ЕС.

Румен Гечев от БСП защити предложението като посочи, че това няма да прогнози или демотивира чуждестранни инвеститори, защото решението дали да работят на даден пазар не зависи от облагането, което било доказано в световен мащаб. "Те не идват заради ниския 10% данък печалба, те ще дойдат когато нетната им печалба е висока, затова тази хармонизация на данъците от 2026 г. по принцип е в правилната посока", посочи той.

Допълни, че БСП ще предложи по-голямо облагане свръхпечалбата на банките, които според него дават по-малки лихви върху депозитите на българските клиенти за разлика от тези в страните, където са техните майки. Депутатът Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България" обяви, че ЕС има много предимства, но идеите за данъчна хармонизация не са в полза на България. Според него държавата трябва да има собствена позиция по темата, а мнението му е, че и Европа няма ползва от това уеднаквяване, защото това ще изтласква инвеститорите извън ЕС към по-конкурентни места.

Христо Проданов от БСП го репликира, че инвеститорите бягат от Европа не заради данъчното облагане, а заради демографската картина.