Най-сетне! Брюксел се събуди и опомни - проблемът на България е главният прокурор

Европейската комисия поставя последните точки и запетаи във втория си доклад за върховенството на закона в Европейския съюз и е постигнала почти микроскопска прецизност в анализа си за борбата с корупцията в България.  В черновата, с която разполага вестник „Сега“, се вижда, че брюкселските изследователи са преброили осем корумпирани катаджии, осъдени през периода 2014- 2020 година, Числото е посочено с дребен шрифт под линия, а иначе в основния текст е констатирано, че въпреки нарасналата разследваща активност, остават ниски резултатите с окончателните присъди за корупция на високо равнище и без солидни резултати за окончателни присъди.

 В първия доклад, който бе огласен през септември 2020 година, се казваше:  „Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“.  Открийте разликите , ако имате нервите да се взирате в дървения език на брюкселските чиновници.  България е в Европейския съюз като адресат на такива доклади, защото ги чете от 2007-ма година по стария и още не е приключил Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП).

Тя знае, че еднообразните текстове изискват здрави нерви, за да се открие в тях нещо ново. Пишат се по метода на творческото копиране, защото анонимните им автори вече са се уморявали да се вглеждат за някакви промени в България, които да ги окуражат, че има смисъл да продължават това упражнение. По тази причина доклади те отпаднаха от само себе си, въпреки че самият механизъм още не е закрит въведеният миналата година нов механизъм, който се отнася до всички държави в Европейския съюз, а не само до България и Румъния, изглежда изчерпва творческата си мощ още втория си доклад.

 90% от текста е преливане от пусто в празно

Въпреки това има смисъл да му се отдели малко време, за да се открие някаква промяна, ако не в България, поне в Брюксел. Лицето, което е споменавано най-често като проблемен фактор в правосъдната система, е главният прокурор. Еврокомисията изглежда започна да схваща по-бавния начин, а именно, че той е запушил като тромб главна артерия на България и затова нейното самопочистване от корупцията не напредва. По традиция, както авторите на доклада, така и визираните лица лица, не са назовани поименно, но поне всички знаят кой е главен прокурор на България.

 Възникващият от него проблем е, че той не дължи никаква отчетност. Може да прави и особено да не прави каквото си иска. Европейската комисия само констатира мъдро: „Остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор“.

 Оттук нататък е забавно да се види откъде произтича това категорично заключение. Еврокомисията не може да се опре на собствени разкрития, а облекчава работата си като се позовава на решението на Европейския съд за правата на човека – „Колеви срещу България“ от 2010 година, последвано от доклади за изпълнението му от Комитета на министрите на Съвета на Европа и от препоръки на Венецианската комисия, която също е към Съвета на Европа . Тоест, друга организация върши работата на изпълнителния орган на Европейския съюз, но дори да е така въпросът е с какво допринася Еврокомисията, за да се намери решение на проблема. Изчерпателният отговор е - с нищо.

 Тя не събра смелост да спомене поименно или поне с инициали Сотир Цацаров и неговия наследник Иван Гешев.

 За свой най-голям срам

 Еврокомисията се е почувствала принудена да посочи, че американското Министерство на финансите е наложило санкции на няколко български граждани. Американците не се стесняваха да назоват по име Делян Пеевски, но брюкселският етикет не позволява да се накърнява ничия чест, даже когато става дума за уличени в корупция влиятелни лица. По тази причина България продължава да се слави в Европейския съюз като най-корумпираната държава но без корумпирани.

С беззъбата си тактика Брюксел става все по-безпомощен. Даже в сравнение с периода, когато пишеше ялови доклади по МСП.  В тях си позволяваше да отправя препоръки и дори да поставя приблизителни срокове за изпълнението им. Сега е възприел сърце раздирателния подход  да регистрира какви имитации на антикорупционна дейност се извършват в България чрез законодателни и структурни промени и с това изчерпва надзора си.

В един момент обаче Еврокомисията усеща, че авторитетът й удрят дъното и отбелязва с горчивина, че никой не е обърнал внимание какво е писала в предишния си доклад.

„Практиката да се правят важни законодателни промени чрез промени на други закони продължава да предизвиква угриженост“,  пишат авторите, като посочва, че номерът се прави чрез предходни и заключителни разпоредби,  а също чрез промени между две четения на проектозаконите  и те признават провала си: „Това потвърждава безпокойството, изтъкнато в доклада на върховенството на закона през 2020 година, че такива промени заобикалят изискването за обществено обсъждане и оценка на въздействието“.

В Еврокомисията заседава и българската представителка, която се казва Мария Габриел от ГЕРБ. Поне тя може да обясни на колегите си в Европейската комисия, когато е обсъждан този текст, какво означава българската пословица „Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша“. Тя трябваше да им каже: „Мнението ви е без значение, и ако не сте го разбрали, направете сравнение между реакциите на вашия доклад, щом излезе и на решението на САЩ за санкциите по закона „Магнитски“.

 Даже медиите, чиито проблеми Брюксел е започнал да забелязва в докладите си по новия механизъм, едва ли ще му изразят благодарност. Той е намерил начин да оправдае мракобесието срещу тях, като е написал че пандемията от Сovid-19 е довела до спиране на работата по пътната карта, изпратена през март 2020 година на българските власти от „Репортери без граници“ за преодоляване на тревогите относно свободата на словото в България, включително безопасността на журналистите,достъпа до информация и отпускането на държавни реклами и финансиране на медиите.

 Ето най-сетне конкретен виновник за нещо, посочен по име от Брюксел: Сovid-19.

Автор: Светослав Терзиев

Източник: в. „СЕГА“