Служебната власт заложи скрити мини в земеделието, които може да костват милиарди евро загуба на европейско финансиране. Бившият служебен министър Явор Гечев предпочиташе да прехвърля вината върху фермерите, които се бавели с кандидатстването за евросубсидиите, защото им трябвало повече време, вместо да признае, че не направи основното - изграждането на системата за кандидатстване, пише „Медиапул“.
Изпратеният от екипа му и одобрен от ЕК нов стратегически план, по който в периода 2023 - 2027 г. трябва да се усвоят нови 8 млрд. евро за земеделие, се оказа пробит от лобистки вратички, които сега някой трябва да затваря.
Буксува кандидатстването за над 1.5 млрд. лв. от ЕС
Всъщност, в мандата на служебната власт се случи немислимото. Фермерите от месеци насам не могат да приключат кандидатстването за най-популярните евросубсидии - тези за обработване на земята. Това са т.нар. директни плащания, които за 2023 г. възлизат на над 1.5 млрд. лв.
Парадоксът е, че откакто България е в ЕС, тези субсидии се усвояваха над 95%, т.е. с лекота. Благодарение на тях десетки зърнопроизводители станаха милионери и започнаха да арендоват, (а някои и да заграбват) все повече и повече земя, за да получават по-голямо подпомагане. Наред с тях обаче кандидатстват и редица дребни земеделци, общият брой на всички кандидати е около 60 000 души, и оцеляването на бизнеса им зависи от тези пари. Зависят и рентите на хората, живеещи на село.
Бездействието на президентската власт може да струва скъпо и на самите фермери, защото ЕК не само предлага субсидии, но и реже процент от тях за всеки ден забавяне. Всяка година това кандидатстване стартира на 15 март и тече до 15 май. След тази дата Брюксел започва да наказва, намалявайки подпомагането с 1% за всеки ден закъснение. Ако това правило действаше, то субсидиите на всеки фермер щяха да са орязани поне с 15%, колкото са работните дни от 15 март насам.
Досегашното ръководство на земеделското министерство твърди, че е извоювало удължаване на сроковете. Първо, бившият министър Явор Гечев обяви, че удължаването е до 5 юни, в който срок можеше да се кандидатства без санкция, а самото официалното стартиране на системата бе обявено едва на 12 май, т.е. с 2 месеца закъснение.
Оказа се обаче, че и тогава системата пак не работеше - фермерите можеха да очертават нивите си на картите на чиновниците, но системата не им позволяваше да приключат кандидатстването. Чиновниците не бяха и в момента не са написали и всички наредби.
В неволята си служебната власт обяви, че удължава до 30 юни кандидатстването за тези плащания и че санкции няма да има. За целта българските власти допълниха наредба, публикувана в Държавен вестник на 10 март. И уточниха: "С публикуваните промени се предвижда намалението на плащанията с 1% за всеки работен ден, при подаването на заявление след 5 юни, да не се прилага за Кампания 2023.
Целта е да се предостави повече време на земеделските стопани да се запознаят с възможностите за подпомагане и да вземат решение за интервенциите, по които да кандидатстват", съобщи пресцентърът на министерството. Именно така с благовидното "предоставяне на повече време на земеделските стопани да се запознаят с възможностите за подпомагане", служебната власт в земеделието прикрива гафовете, немощта и тотално си бездействие.
А защо цъкат мини? Защото остава отворен въпросът дали кандидатстването ще приключи до 30 юни или тези евросредства ще изгорят. Това е направо бомба за над милиард лева, която служебната власт оставя в наследство на редовната. Дори и кандидатстването да приключи до 30 юни, не е ясно дали тези удължавания на сроковете са съгласувани с ЕК и дали тя наистина е дала позволение за тях.
Какво точно е положението, ще разбере в близките седмици редовната власт в лицето на ротационния кабинет на ГЕРБ-ПП.
