Наследството на ГЕРБ: 7 корупционни капана в трансплантациите на болница „Лозенец”

Традицията у нас повелява от всеки скандал главните герои да излизат целите в бяло. Откакто бяха оповестени шокиращите нарушения с трансплантациите в болница "Лозенец", цяла плеяда бивши управляващи са в оправдателно-нападателен режим. Бившият премиер Бойко Борисов не знае нищо, въпреки че иначе се меси като спасител в почти всяка сложна медицинска ситуация у нас. Бившият здравен министър Костадин Ангелов се обяви за инициатор на разплитането на случая, въпреки че именно той преназначава Любомир Спасов начело на болницата с цялото знание за нередностите.

Двама директори на изпълнителна агенция "Медицински надзор" побързаха да размахат кореспонденция, от която се вижда, че в последната година са писали не едно писмо до разследващите органи. ГДБОП се втурна да провежда разпити, но мълчи защо те закъсняват с поне една година.

Самият Спасов чрез съобщение на болницата, която управлява от 1998 г., обяви, че са спазени стриктно всички изисквания и накисна ДАНС, че не си е свършила работата. "Основен приоритет на болница „Лозенец“ и екипа ѝ винаги е бил и ще бъде човешкият живот и неговото опазване, следвайки принципите на професионализъм, честност и човечност", декларират от здравното заведение. Кухите приказки не дават отговор на няколко ключови въпроса как стигнахме дотам водеща университетска болница на европейска държава да се окаже замесена в дейност, която повече приляга на криминални структури от Третия свят.

1. Как Правителствена болница се оказва в центъра на международен скандал?

Звездата на болница "Лозенец" в трансплантациите от жив донор изгрява през 2019 г. Дотогава дори варненската "Св. Марина" прави повече бъбречни трансплантации от нея. През 2019 г. това разпределение се преобръща, но - случайно или не, данните за тази година по болници липсват на сайта на агенция "Медицински надзор". През 2021 г. Правителствена вече е монополист в трансплантациите - нейни са 20 от 26 такива операции, направени у нас до 4 юни.

Според разприказвалия се бивш маркетинг директор на болницата Мишел Леви трансплантациите се уреждат от фирма, която е собственост на турски гражданин с представител в България. Всичко става легално - с документите се занимава юридическият отдел на болницата, парите - над 20 000 долара на операция (в пъти по-ниско от известното за подобни операции в други страни), постъпват по банкова сметка. Формално нарушения няма - уведомителните процедури са спазени, а от лекарите не се иска да разпознават фалшиви чичовци и лели, нали?

На тези оправдания можеше да се хване вяра, ако в случилото се имаше изненади. Турция е известна дестинация за здравен туризъм, особено в трансплантациите от жив донор. Пътят на органите също е добре познат - от млади хора в бедните страни на Източна Европа към техни възрастни "роднини" от богати страни, например Израел. И статистиката, и разкритията навеждат на мисълта, че болницата с ентусиазъм се е възползвала от възможностите да излезе на този пазар.

2. Има ли въобще контрол над трансплантациите у нас?

Първите съмнителни трансплантации са проспани въпреки всички червени лампички,  които светят около тях. Вниманието към тях е привлечено от т.нар. лилава бюлетина на Интерпол, с която международната служба предупреждава държавите с по-либерален режим в трансплантациите от жив донор, че зачестяват измамите с фалшиви самоличности и подправени роднински връзки. Едва тогава агенция "Медицински надзор" прави проверка и установява, че през 2019 г. са направени четири трансплантации, в които и донорите, и реципиентите са чужденци. Запитвания към държавите, откъдето са чужденците, потвърждават, че самоличността им е неистинска.

Последователността обаче би следвало да е в обратен ред. Бъбречните трансплантации от жив донор са най-честият обект на световния трафик на органи. Днешният скандал в "Лозенец" почти дословно повтаря друг такъв скандал, но в "Св. Екатерина" от 2006 г., по времето на Александър Чирков. През 2019 г. в България бе разбит канал за операции в Турция, чрез който са набирани донори, готови да се разделят с бъбрека си срещу заплащане. Организаторите бяха криминално проявени, а ГДБОП ужким проверяваше дали в схемата са замесени и лекари, тъй като някой тук е правил тестове на кандидат-донорите. Повече нищо не се чу за тази история. 

3. Защо службите не са реагирали на първите сигнали?

В последните дни има цяла навалица от хора, които твърдят, че в един или друг момент в последната година и половина са писали на ДАНС и ГДБОП за трансплантациите. Сред тях е даже Любомир Спасов. И въпреки това в началото на годината незаконните трансплантации продължават. А разпитите тепърва започват. ДАНС и ГДБОП не отговарят на журналистически въпроси по темата. Тяхната отговорност, разбира се, трябва да бъде поискана от по-високо място. Засега обаче МВР мълчи по този скандал.

4. Агенцията за медицински надзор ли контролира Правителствена болница или обратното?

"Правителствена често е поставяла Агенцията по трансплантации пред свършен факт, като й изпраща документи само ден или два преди самата операция", твърди бившият маркетинг мениджър Мишел Леви. "И да иска някой да реагира  - той няма време. Законът гласи – 7 дни до трансплантацията. Но винаги се чака последният момент”. Болницата продължава със съмнителните трансплантации дори тази година, след цялата вихрушка от писма между службите, министерствата и чуждите държави. Две такива операции са хванати в крачка през февруари, когато от Израел потвърждават, че при две подготвяни двойки донор и реципиент няма данни за роднинска връзка. Не е ясно дали болницата въпреки това ги осъществява по план.

5. Защо здравният министър потвърждава нов мандат за проф. Спасов?

Костадин Ангелов твърди, че е спазил закона и сегашните разкрития на служебния министър са плод на неговите усилия. Ангелов обаче досега не е коментирал защо при толкова проверки и сигнали за нередности преди два месеца дава нов мандат на проф. Спасов. Писмото за двете съмнителни двойки, подготвяни за трансплантация, би следвало да е на бюрото му на 18 февруари 2021 г. На 23 февруари министерството обявява конкурс за нови ръководни органи на болница "Лозенец". Както може да се предположи, проф. Любомир Спасов го печели, защото няма друг кандидат. И на 25 март поема към нов тригодишен мандат.

6. Какви ще са международните последствия за България от този скандал?

България е много далеч от Европа, що се отнася до трансплантациите. 1041 българи чакат животоспасяващ орган. Донорските ситуации са изключително редки. Едва през 2019 г. български екип - начело с проф. Любомир Спасов, направи трансплантация на бял дроб. Тази операция така и остана единствена, а пътят на българите към европейските клиники е миниран от проблемите с донорството у нас. България беше отрязана от членство в европейската мрежа за обмен на органи и макар да успя с много мъки да го възстанови, достъпът до животоспасяващи операции си остава почти невъзможен. В много отношения този достъп е въпрос и на крехко доверие и сложна дипломация с чуждите болници. Това доверие за пореден път е разбито.

7. Изолиран случай ли е високопоставеният държавен служител или правило?

Пълно мълчание цари и по втория скандал с трансплантации в Правителствена болница. Никой не признава да е направил съдбоносното обаждане, благодарение на което висш държавен чиновник прережда листата на чакащите и получава трансплантация на черен дроб при една от много редките донорски ситуации у нас. Никой не коментира и това изолиран случай ли е, или е правило. Всъщност кой е ходатайствал дори вече няма значение - значение има тревожният факт, че е възможно един човек да взема решения за живота и смъртта над всички законови процедури, чиято цел е да предотвратят именно такова вмешателство.

Автор: ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Източник: вестник „СЕГА“