Нашият Франкенщайн изяде родителите си - за две петилетки Бойко задмина БКП

Драматичните, вече леко истерични, реакции на следизборния цунг-цванг отдавна бяха предвидени. Първо – парламент тип карашък, тоест тюрлюгювеч, разбирай – сбирток, мъгляви формули за правителство и вакуум в управлението на фона на тежката вътрешна и глобална конюнктура.

А по успоредна писта продължава движението на Джипката и внушението за уникалност и незаменимост на Началника, угоднически титулуван и рекламиран като Премиер от Харема, Свитата, Патериците и обслужващите медийни свирки и мисирки. И без да го желае, нацията е въвлечена във виртуален урок по френски. Пардон, не по сексуалната методика на Моника Люински, а по следите на Историята преди да падне Бастилията…

Още един БГ-патент: еврофеодализъм

Наистина, както казва Класикът – и ний сме дали нещо на света! Освен азбуката на милиони славяни, розовото масло, киселото мляко, оперните гении и Христо Стоичков, наш е и патентът за постмодерния еврофеодализъм.

От началото на новия век няма друга „цивилизована“ държава, дори Унгария на Орбан, която да е толкова средновековно персонализирана и еднолична като България на Бойко Борисов. Доказателствата всеки мислещ сънародник ги знае отлично, в тази рубрика е изписано море от думи по темата, така че няма защо да се пържим в собствен сос, ами да си дадем сметка докъде сме стигнали.

Като резюме на сюрреалистичната ни трагикомедия са достатъчни пресните кадри с бламирания премиер край канавките на вълнообразните шосета, символизиращи  фалшивия патос на Неговата строителна мания.

Повече от десетилетие животът ни преминава под нашенския превод на крилатата сентенция на френския Крал Слънце – Луи XIV: „L’etat, c’est moi!“. Държавата, това съм Аз! Тези думи са толкова всеизвестни и изтъркани от употреба, че всеки от поколенията преди „смартфоните“ знае какво означават на родния му език. Аз обаче, въпреки че съм попил този лозунг и в оригинал, и в превод още преди половин век като ученик в столичната Френска гимназия, предлагам лека промяна в граматиката според нашенската политическа морфология.

Тоест – Държавата, това е Той! Естествено, имам предвид Премиера Слънце от „Версай“ край София, по отклонението към Банкя от магистрала „Струма“ на 50 процента...

Майтапът настрана, защото вече не е смешно, а страшно. Как допуснахме да стигнем дотам, че сега немалко сънародници да се питат – как ще я караме без Него?

Без Началника, който ги нарече „пенсионери, изяли резерва“, „лош човешки материал“, „прости като него“ и т.н. Преди да им поднесе шедьоврите от сериала „Калинки“, „Ало, Ваньо – Мишо Бирата“, „WC – Банкя“, „Апартаменти“, „Суджуци“, „Братовчеди“, „Тераси“... Отделно - въздуха, водата, храната, токсичните боклуци, БМФ, Летище „София“ и 3,5 милиарда за фантомни „фантоми“, които още са разфасовани в склада, преди да стреснат Путин и Ердоган?!

Много стана, не мислите ли? Ето и сега – всеки божи ден се будим с кошмара, че без него нищо не става! Набиват ни в тиквите, че Брюксел плаща само и единствено на Него, че без Него няма европари и фондове за възстановяване от милия Вирус, че бюджетът е на трупчета, а пенсиите – под въпрос? Да не говорим за митологизираната Госпожа Инфраструктура!

Всеки ден имам среща с нея, докато псувам като каруцар дупките из София, които предвещават нарязани гуми и разбита предница на автомобила. Това да беше, както и безбройните цигански гласове за Фандъкова и „партията“ от бастиона на ГЕРБ във „Факултето“...

Администрация или партокрация?

Когато започнах редовно да чета западна преса, агенции и автори преди четири десетилетия, като спортен журналист във в. „Работническо дело“, който бе като лондонския „Таймс“ в сравнение с актуалните медийни компаньон(к)и, разбрах какво гласи „Член Първи“ на демокрацията. Просто и ясно – разделение на властите и политическа неутралност на администрацията. Разбирай, на Експертизата по новоговор.

Тоест, без значение кой е на власт ключовите чиновници, финансисти, специалисти по бюджета, дипломати, юристи, корифеи по отбраната, сигурността и т.н. остават по местата си, за да осъществяват оперативния контрол и функционирането на Системата. И точно според тази мъдра философия на много места из „цивилизацията“ са внедрени специални закони за деполитизация и автономия на държавния апарат. Впрочем, и у нас има подобни формални фермани, ама вярва ли някой на имитацията?

В днешна България администрацията на 99% е партокрация, разбирай – простокрация на ГЕРБ, тъй като за две петилетки Бойко Борисов изравни БКП, като изгради образцова авторитарна Система. С поднебесен Лидер, ала Тодор Живков, с желязна вертикална кохорта от министъра до последната чистачка в N-тата община, зависещи от Властта и козируващи на същата.

И още – някогашните щатни „комунисти“ от ведомостта, които първи свалиха гащи пред СДС след 10 ноември 1989-та, сега имат своите огледални наследници в корпорация ГЕРБ. Формулата е идентична – партийност означава сервилност, а „идеята“ се подчинява на келепира.

И точно по тази причина 90% от вота за Бойко Борисов в момента се материализира от Чиновническата партия, роднини и бизнес-клиентела. Естествено, плюс евро-културния принос на „Факултето“...

Тук е моментът да се отбележи, че по-умни хора от предишни епохи са си давали сметка за необходимостта от автономен, надпартиен, деполитизиран, експертен потенциал, независим от избори и геополитическа конюнктура.

Преди 9 септември 1944 г. не са един и двама комунистите, заемали важни мениджърски позиции при Кобургите, а по-късно „народната власт“ приобщава десетки и стотици „буржоазни елементи“ от сферата на държавното и регионалното управление, финансите, дипломацията,  военното дело, вътрешната сигурност, образованието и т.н. Защо ли? Ами, защото все пак всички ние имаме една земя и тя се нарича България...

А сега какво излиза? Без Бойко Борисов държавата спира да диша, Брюксел дава заден за парите и проектите, а Вирусът опира до далаверата на Майдел! Ощипете се, осъзнайте се, това ли е нашата „европейска“ родина или по-добре да се връщаме при Султана Ердогана? Той поне не се кланя на „началниците от Брюксел“, а независимо от нео-османисткия режим цивилизована Турция вдигна жълт картон на „Падишаха“ в Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Анталия...

Няма да закъснее и червеният, докато ние се лигавим с „нашия Бойко“, без когото не може да съмне. Ето как се върнахме четири века назад към Краля Слънце от Париж с неговото мото „Държавата, това съм Аз“...

Поредният претендент за приза „Франкенщайн“

В културния летопис на човечеството Франкенщайн е нарицателно за сатанинско творение, обърнало се срещу своя създател. Без значение, че родителят на Чудовището е именно д-р Франкенщайн. Въпрос на метафори и интерпретации. Да се върнем обаче към реалността. А тук, на земята българска, е ясно, че поредният претендент за приза „Франкенщайн“ е Негово Чалга-Величество Бойко Борисов. Защото не Слави Трифонов, а ББ е повелителят на психо-политическата чалга под припева „Аз съм прост, и вие сте прости“.

Няма как по друг начин да се обясни паранормалното, фройдисткото, кашпировското му влияние върху значителна част от нацията в продължение на две десетилетия. Сигурен съм, че и неговите ментори от „Дълбоката държава“ на ДС и Олигархията не са предполагали колко далеч ще стигне техният човек...

А той наистина е уникален, след като успя толкова време да зомбира и контролира повече от милион българи. И все още да го прави, след като даже „началниците“ оттатък Атлантика се видяха в чудо и му вдигнаха червен картон чрез конгресмени и декларации на Държавния департамент.

Медийната проституция у нас си трае, но тонът в елитната западна преса – от „Таймс“, „Гардиън“ през „Монд“, „Фигаро“, „Политико“ и „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ е убийствен. В момента конкурент на Бойко Борисов по черни епитети е само косоварският военнопрестъпник и клиент на Хага Хашим Тачи...

А Бойко наистина е гениален Франкенщайн на тоталитарната Система. В това отношение той даже изпреварва своя ментор и работодател Тодор Живков. Защо ли?

Ами, защото контекстът е различен. Бай Тошо налага своето авторитарно Аз, много по-умерено и по-интелигентно в сравнение с Бодигарда, десетина години след 9 септември 1944-та, чак след като БКП успява да се справи с опозицията и „горяните“, да проведе национализация, колективизация и да изгради вертикалната структура на Властта с подизпълнители ОФ, БЗНС, Комсомола, Профсъюзите.

И не на последно място – при идеологическия монопол под „Член Първи“ и могъщото покровителство на СССР в разгара на Студената война, когато БНА и специалните служби гарантират безалтернативната „диктатура на пролетариата“.

А какво направи на този фон Бойко Борисов? За две петилетки изгради класическа авторитарна, почти тоталитарна, Система с Лидер, Партия-държава, марионетки ала казионното БЗНС преди 10 ноември 1989-та, с безпартийни „комунисти“, тоест послушници, и огромна, анонимна публика от безмозъчни индивиди, следващи Генералната линия.

Впрочем, при цялата идеологическа Матрица преди 30-40 години критичната маса на мислещите българи бе много по-голяма в сравнение с днешната чалга-популация.

И най-важното – Борисов изгради своята феодална територия под егидата на фасадната „демокрация“, плурализма, свободата на словото, пазарната икономика и другите дежурни алабализми. Не споменавам „евро-атлантическите ценности“, защото именно тази Догма е съвременният еквивалент на тоталитарния „Член Първи“.

Разбирате ли сега защо нашенският Франкенщайн изяде своите създатели под мотото „Държавата, това съм Аз“?

ГЕОРГИ АТАНАСОВ за „Уикенд”