На последното си заседание преди новия парламент, в който ГЕРБ губи властта, кабинетът на премиера Бойко Борисов гласува финално бъдещето на концесията на летище „София”.
Дружества на базирания в Париж фонд Meridiam в партньорство със строителя Strabag (1%), обединени в софийската компания "Соф кънект", си издействаха да не плащат концесионно възнаграждение през първите 10 години, а да платят въпросните 245 млн. евро през последните 35 години на договора.
Голяма част от тях ще бъдат изядени от инфлацията. А по-сметките на Ивайло Мирчев нетната загуба за страната ще е 98.8 млн. евро.
Конкурсът за столичната аерогара се развива вече почти три години, но е на фокус на публика и опозиционни политици от месец, когато стана известна огромната отстъпка към концесионера от досегашните управляващи. Вчера председателят на БСП Корнелия Нинова дори призова лидерите на трите протестни партии към общ фронт срещу действията на ГЕРБ за концесията на летище София, като се обърна към "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!".
Официално управляващите не бяха анонсирали кога смятат да гласуват допълнителния анекс към договора. Действието се чакаше от седмици, но заради шума и изборите го отложиха. И в първия удобен момент след вота го гласуваха. Ходът от днес е само върха на айсберга на масирана подкрепа от властта за този кандидат-концесионер: първо, той бе избран, без да има най-силна оферта сред петте желаещи, после премина със завидна бързина през всички институции по веригата като Комисия за защита на конкуренцията и Върховен административен съд. А на финала Министерството на транспорта явно не е положило и усилия да преговаря за по-добри условия с концесионера по споразумението за отлагане на таксите - примерно за 1-2 години, колкото получават морските летища.
Сега единствената въпросителна е дали ще има нови жалби от загубилите четирима кандидати заради последното изменение на договора. Не всичко обаче е загубено. Приемането на анекса не означава, че при една по-ангажирана и съвестно изпълняваща задълженията си държавна администрация заплащането на таксите не може да бъде възстановено по-рано. Защото, вероятно за да се получи благословията на Брюксел за последния подарък, в анекса все пак има опция всяка година да се отчита възстановяването на летищния трафик.
Отделно от Министерството на транспорта и по-специално от Гражданска въздухоплавателна администрация се чака и окончателна позиция по въпроса с размера на таксите. Така че топката с грижата към крайния потребител - пътник и по-бързото възстановяване на пазара, все още е в държавата. И не на последно място, вкарването на разнообразие във властта може да отговори на някои въпроси - защо точно този концесионер беше избран и има ли помощ и съдружие с добре познати български фигури.
Фондови неизвестни
От самото си начало изборът на точно този концесионер предизвика доста въпроси. Министерство на транспорта от пет предложения избра най-ниската инвестиционна оферта и третата поред оферта за концесионно плащане. SOF Connect беше и единственият кандидат, в който летищен оператор няма участие.
Победителят ще ползва опита на летище Мюнхен, което ще подпише договор за мениджмънт за 12 години, а не за целия срок на концесията, като споразумението после може да бъде преподписано, но може и да не бъде. Обосновка за избора нямаше, а се акцентираше върху детайла, че концесионерът няма да вдига летищните такси - нещо, което се опита да направи държавното летище миналата година вместо концесионера. И може да е факт през май.
Процедурите по обжалването на конкурса минаха съмнително бързо през КЗК и ВАС без никакви изненади, което традиционно показва ясно желанието на властта. Договорът беше подписан в разгара на протестите без много шум.
Участниците в "Соф кънект" също будят много въпроси, които може би ще намерят отговорите си при следващото управление. Meridiam участва с три дружества, регистрирани на един и същ адрес в Париж. С по 0.01% са Meridiam Investment SAS и Meridiam Infrastructure Europe III SLP, а с най-голям дял от 98.98% е Meridiam Eastern Europe Investments SAS. Информация за конкретното дружество трудно се намира, както и за крайната собственост в него. Подобно структуриране на акционерите често се използва в опит да се скрият дялове, включително на местни партньори лобисти.
Публикация на „Капитал”, заглавието е на Narod.bg
