Може ли „братята“ да убият правителството?

„Братоубийствената война“, както президентът Радев нарича агресията в Украйна, а украинският външен министър Дмитро Кулеба я определя като битка между Каин и Авел, може да разпадне управляващата коалиция. Засега не е ясно дали оръжието за Украйна или ветото за Северна Македония е по-взривоопасно за политическата стабилност.

След липсата на общ кандидат за управител на БНБ, разногласията за милиарда за пътищата и куп удари под кръста, въпросът на петия месец управление е докога ще удържи съюзът на четирите политически сили – „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН), БСП и „Демократична България“ (ДБ). Местните избори през есента на 2023 г. вече изглеждат твърде далеч.

Въпросът докъде се простира хоризонтът на този кабинет нямаше да бъде зададен, ако не беше войната в Украйна. Агресията на режима в Кремъл принуди световните лидери да обявят недвусмислени и категорични решения – за финансова, военна и хуманитарна помощ и нови санкции за Русия, пише euractiv.bg.

Ясни отговори се очакват и от българските управляващи, към които се обърна украинският външен министър по време на визитата си в София с настояване България да изпрати оръжие на Украйна: „Скъпи българи, животът е труден, времената са трудни, но не може все да сте по средата.

Дойде времето, в което трябва да вземете решение“. Но премиерът и съпредседател на ПП Кирил Петков избра снишаването – поза, позната от управлението на Бойко Борисов, който дори се гордееше с нея, назовавайки я баланс.

Къде е лидерът, запитаха мнозина, когато Петков обяви във Фейсбук че ПП ще води „активна политика за диалог между БСП и „Дeмократична България“, за да се обедини коалицията около единна позиция“ относно оръжието за Украйна.

Премиерът не е медиатор, а водач.

„Обединителна позиция“ e фраза, лишена от смисъл в този случай – все едно да се намери общото кратно на „Крим е руски“ и „Крим е украински“. Или парламентът гласува решение да изпрати оръжие в Украйна, или отхвърля и двете предложения за такава подкрепа, внесени от опозицията ГЕРБ и ДБ.

Но парламентът се разпусна в 10-дневна ваканция, а в пленарна зала така и не бяха допуснати за разглеждане предложенията под предлог, че няма доклад на водещата комисия по външна политика.

Дали имаме управление на страха и снишаването, запита от парламентарната трибуна съпредседателят на ДБ Христо Иванов. От ДБ заплашиха с “преосмисляне на участието си в коалицията“, ако не бъде взето решение да се изпрати оръжие в Украйна. Другият партньор в коалицията – БСП, вече е обявила, че ще напусне, ако това се случи. За ПП червената линия изглежда, че е линията на страха да не загубят властта. А премиерът така и не е заявявал прямо каква е неговата и на ПП позиции.

Но червените линии в българската политика са като линията „Мажино“ – със славата на непробиваеми, но неефективни, тъй като политическата целесъобразност винаги може да намери основания да ги заобиколи. Червените линии, каквото са всъщност принципите, от които партиите не би следвало да отстъпват, са дъвка за избиратели. Една такава беше против съюз с партии на статуквото – и беше прекрачена.

В ясно съзнание ПП, ИТН, ДБ се коалираха в края на декември с БСП с аргументите, че стига толкова избори, мандатът е кризисен и ГЕРБ трябва да бъде държана извън властта. (Какво от това, че като новоизбран председател на БСП Корнелия Нинова бе поканена на конгреса на „Единна Русия“ в Москва през 2016 г. Какво от това, че винаги е била против санкциите за Русия…)

Сега Кирил Петков намира нови извинения (за неизпращането на оръжие, без да го назовава) с аргументи, че: България се грижи за 90 хиляди бежанци, има нужда от стабилност, помага с хуманитарна помощ, каски и бронежилетки, има два кораба в руски и украински ръце и пр. Стабилността може да бъде използвана като аргумент и от ДБ, за да останат в коалицията, както и недовършената съдебна реформа, започнала със закриването на спецправосъдието.

„Освен това винаги има възможност за „коалиция на желаещите“ по въпроси, за които няма консенсус“, коментира във Фейсбук бившият военен министър и бивш депутат от ДБ Велизар Шаламанов. Какво означава това, освен че така ще се избегнат нови избори и ще се запази коалицията? Това е другото наименование за “плаващи мнозинства”, познати от управлението на ГЕРБ.

Означава например, че по темата за оръжието в Украйна към ДБ може да се присъедини и статуквото – ГЕРБ и ДПС, както се получи при гласуването в комисията по външна политика. Впрочем ДПС, както отбеляза политологът Любомир Стефанов, винаги са имали последователни евроатлантически позиции, докато ГЕРБ промотира гласовито своите откакто е в опозиция.

Идния вторник съветът на коалицията ще обсъжда темата с оръжието за Украйна. Възможен вариант е да се остави на пленарна зала да реши изхода, за да се хвърли отговорността на парламента. Това означава проекторешенията да влязат в пленарна зала в началото на май, след великденската ваканция.

Срещу изпращането на оръжие са БСП и “Възраждане”, след като лидерът на ИТН Слави Трифонов заяви във Фейсбук в четвъртък, че Украйна трябва да бъде подпомогната по всякакъв начин, включително с оръжие. Сигурно е намерил основания да го каже, за които публиката не знае.

Председателят на ПГ на ПП Андрей Гюров пък съобщи, че депутатите на ПП ще гласуват по съвест. Но дори и съвестта им да ги накара да отхвърлят изпращането на оръжие, “коалицията на желаещите” – ДБ, ГЕРБ, ДПС, ИТН, би имала числено превъзходство от 134 народни представители.

Аргументи за запазване на коалицията могат да се черпят и от социологическите проучвания. Въпреки че одобрението към управляващите спада, нежеланието за предсрочни избори е съвсем ясно изразено. Изследването на “Тренд” показа също и намаляло до 25% доверие на българите в Путин.

Новост за обществените нагласи е, че много от хората, които харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента Путин. Освен това 63% от анкетираните смятат, че мястото на България в променящия се свят е в ЕС и НАТО. За 15% мястото на България е в съюз с Русия. Така че Кирил Петков няма от какво да се страхува. Общественото мнение би подкрепило изпращане на оръжие в Украйна, а Корнелия

Нинова и обкръжението ѝ едва ли биха искали да се сбогуват с властта точно когато са получили толкова ресурсни министерства. А предстоят и смени в регулатори, което означава нови пазарлъци за места.

Едва ли оръжието, което България би изпратила, ще реши изхода от войната. Ще я позиционира обаче в общността, към която тя и сега се числи по силата на договорите си за членство в ЕС и НАТО. А Кирил Петков ще покаже лидерство, каквото не демонстрира при кандидатите за гуверньор на БНБ.

На фона на коалиционните разпри, публична размяна на обиди и галопиращи цени, внушаващи несигурност, силният лидер е задължителен. А той трябва да умее да казва членоразделно „Да“ или „Не“.