Възможно ли е бившият Първи Тодор Живков да е убил убит с медикаменти, вместо лекуван, в бившата Правителствена болница, която наскоро лъсна с незаконни трансплантации, пита Narod.bg.
На 6 август 1998 г., световните информационни агенции разпространяват вестта, че диктаторът, управлявал еднолично България в продължение на 33 години, е мъртъв. Тодор Живков е починал предната вечер в Правителствена болница.
Последният месец от живота си бившият Първи прекарва под постоянен медицински надзор в клиника, тъй като състоянието му е изключително тежко. Когато го хоспитализират на 8 юли, Тато вече едва дишал, пише „Уикенд“.
„Два дни преди да вземат за лечение, се беше се върнал от Говедарци и ме покани на гости. Каза ми, че е настинал. Говорихме си, пиехме по една ракия. Не мога да кажа категорично от какво почина, но мисля, че като го взеха в клиниката, нещо му направиха.
Защо ли? Защото имаше тайна, с която държеше в шах някои хора. Исках да отида да го видя в болницата, но ми казаха, че не е познал дори Иван Славков и сина си Владимир”, разправяла е пред наш репортер Зорка Костова – сватята на Тато.
Тъщата на Вовата Живков не е единствената, подозираща, че бившият Първи е станал жертва на убийство. Подобни съмнения имат и други роднини на генералния секретар на ЦК на БКП.
След хоспитализацията си Живков бил в кома през повечето време. Докторите му вливали със системи медикаменти за мозъчна атеросклероза, бронхопневмония, диабет... Подобрение обаче, уви, не настъпило.
Премиершата Елена Костова е човекът, издействал Тато да бъде настанен за лечение в Правителствена болница. Преди това Военномедицинска академия и други елитни столични клиники отказали прием на 86-годишния пациент.
Жената на Иван Костов уредила болничен престой за Живков и през пролетта на 1998 г. Тогава Бай Тошо бил станал кожа и кости след тежка диария.
Правителствена болница винаги е имала репутацията на лечебно заведение, в което работят отлични специалисти и условията за пациентите са добри. Наред с това обаче от години се мълви и друго - че ВИП клиниката крие страховити тайни, касаещи не само незаконните трансплантации на човешки органи.
Съществуват подозрения, че по соца, а и в зората на демокрацията, там са били убивани медикаментозно неудобните на властта. Може би Зорка Костова съвсем основателно се съмнява, че някой е помогнал на сват й Тодор Живков да умре.
Сградата на Правителствена болница над Южния парк започва да се строи през 1962 г. А когато отваря врати, регламентът за лечение там е много строг. Медицинското заведение е на пряко подчинение на ЦК на БКП и по-специално на един от секретарите. В по-късните години този човек е Милко Балев.
В Правителствена болница по соца са назначавани както много добри специалисти, така и близки на партийни активисти. Има и медици ченгета. Право да се лекуват на това място получават членове и кандидат-членове на Политбюро, членове на Държавния съвет, техните семейства, посланици, търговски представители на социалистическите страни и народните артисти. Всеки от членовете на Политбюро разполага с персонален лекар - обикновено интернист вътрешни болести, и една-две медицински сестри.
Микробуси карат персонала и пациентите. Влизането в болницата става със специална карта. През 1971 г. е построен луксозен спортен комплекс – тенискорт с басейн.
Басейнът сутрин е запазен само за най-големите шефове от ранга на Станко Тодоров и Стоян Михайлов. Иван Славков пък ходи да играе тенис. За личния състав на болницата отговаря лично генерал Мирчо Спасов. Охраната следи строго да не би да се промъкне някой недоброжелател.
До 10 ноември в Правителствена болница церят властимащите, но и затриват неудобните на комунистическите управници по време на „лечението” им. „Вземаше се решение кой колко да живее! Проф. Викторов, който беше близък с Мирчо Спасов и правеше операциите, почина много мистериозно и скоропостижно малко преди 10 ноември 1989 г.
Нещо подобно се случи и с Борис Копчев - началник на 8-ма въстаническа оперативна зона. Той имаше една особеност – не търпеше никаква корупция и нарушения на социалистическата законност. Този човек беше уникален! Не го вълнуваха никакви материални облаги. Беше член на ЦК дълги години и събираше в едни папки партийните нарушения. В тях пазеше сведения кой как си построил вила, как е получил жилище - всякакви такива неудобни работи.
Лично ми е казвал: „Давам ги на централната ревизионна комисия, давам на УБО, на отдел „Организационен” на ЦК, на главния прокурор и нищо”. Накрая Копчев си издейства среща с Живков. Онзи след като разглежда папките, му казва: „Ама какво си направил ти, бе, Борисе?! Ако това се разчуе, и двамата ще ни емнат и отиваме на бесилото! Я недей така! Спокойно, дай ги при мене тия материали, да ги прочетем добре.
Ще възложа проверка и в един удобен момент ще вземем мерки. Да не засягаме сега авторитета на партията”, разказвал е в интервютата си Дамян Дамянов, синът на Райко Дамянов, дългогодишния председател на Народното събрание и вицепремиер по времето на Вълко Червенков и Антон Югов.
Борис Копчев един ден го блъска някаква кола до Орлов мост. Може инцидентът и да е случайност, но самият той е убеден, че му е скроен номер.
„Аз оттук жив няма да изляза”, казва пациентът, докато го „лекуват” в Правителствена. И се оказва прав. Умира там след 7-8 месеца лежане.
Легендарният митрополит на Америка и Австралия дядо Андрей издъхва на 9 август 1972 г. при съмнителни обстоятелства. Съществуват сериозни индикации, че той е убит в Правителствена болница от тайните ни служби.
Свещеникът умира в клиниката на големците, като два месеца преди това е докаран почти насилствено от САЩ в София. Говори се, че агенти на нашето ДС го упоили в Ню Йорк и го натоварили в самолета към родината – уж, за да бъде лекуван от рак на левия бъбрек.
Още същата вечер пък консулът ни в американския мегаполис и още неколцина верни на партията и комунистическата ни тайна полиция люде извършили незаконен обиск в митрополията. Отмъкнали архива на дядо Андрей, дневниците му... Всичките тези документи криели много от мръсните тайни на наши и световни политически величия.
Мистериозни случаи в болницата на властта има и в по ново време. Христо Данов, бивш вътрешен министър и председател на Конституционния съд, може би е уморен от медицинска сестра през 2003 г., подозира Дамян Дамянов.
„Беше се запънал за една сделка и казваше, че няма да подпише. На 81 години постъпи в Правителствена и понеже беше хитър, рече на съпругата си, която бе съдийка: „Йорданке, ти ще ми носиш храна и напитки. Аз оттук нищо няма да взема”.
Да, но му казали, че трябва да му влеят глюкоза за подсилване. Нямало как да противоречи на медицинското становище и склонил. Но вместо глюкоза му влели друг препарат. Той подействал на организма му като отрова. Бори се една седмица Христо и си отиде. И сделката, за която се бе запънал, стана много бързо после”, споделял е наблюденията си синът на Райко Дамянов.
А ето и още един съмнителен случай - пак от времето след 10 ноември, за който е разказвал литературният критик Иван Руж.
На 94 години той влиза за операция в Правителствена болница. И понеже се притеснява, пита доктора си ще живее ли. А човекът в бялата престилка му отвръща: „Никой не се е обадил за теб, значи - да”. Излиза, че въпросът е бил кой и дали ще се обади за теб!
По времето на соца Правителствена се използва и за лечебен стационар. Санаториумите на ЦК в Банкя и Владая се водят към нея и много хора просто си карат старините на тези места. Големци от Политбюро пращат там родителите си, за които не искат да се грижат. Осигуряват им нещо като луксозен старчески дом! Такива пациенти са настанявани предимно в корпуса във Владая.
Широката публика не знае например, че легендарният комунистически министър Тано Цолов получава през 1975 г. много тежък мозъчен инсулт. И докато е жив, обитава апартамент в Правителствена. Той неведнъж е забелязван да се разхожда с болногледач в парка на лечебното заведение.
Майката на бивш шеф на болницата пък живее в онези години във Вътрешно отделение. Пак там се заселва и останалата без дом партизанка Живка Гуцалска.
Може да е умрял и от рак
Живков може и да не е бил убит, а да е умрял от рак. Според Христо Малеев – племенник на покойната първа дама Мара Малеева, Тато страдал от коварен тумор в белите дробове.
Бившият Първи си давал сметка, че е обречен и затова не правел опити да се изцери. „Един ден ми каза, че има нещо в гърдите му. Скоро след това влезе в болница. Видяхме се после и ми сподели, че най-добрият лекар за белодробен рак му предлага да го оперира. Не отиде, а след време пак го хоспитализираха”, разправял е пред „Уикенд” родственикът.
Колко зле бил Живков на финала на земния си път ни описа приживе актрисата Виолета Гиндева. В онзи период тя работела като журналистка и с ходатайството на Аня Пенчева – любимата кинозвезда на Бай Тошо, успяла да си уговори интервю с някогашния генерален секретар на ЦК на БКП.
Въпреки разклатеното си здраве, Тато склонил да говори пред микрофона, поставяйки едно единствено изискване - да не бъде съкращавано нищо от това, което ще каже.
„Записът продължи три дни. Тодор Живков не беше хич добре със здравето – приказваше бавно, уморяваше се. Не съм сигурна дали въобще ме идентифицира. Каза, че се сеща коя съм, но си мисля, че беше от любезност”, свидетелстваше преди да умре звездата от „Черните ангели”.
Комунистическият вожд издъхва, без да успее да се сбогува с най-близките си хора.
Внучката му Евгения е признавала, че по време на болничния му престой всеки ден му ходела на свиждане, но точно във фатална сряда пропуснала.
