Финансовото министерство под токчето на министърката на Владислав Горанов Росица Велкова, предостави детайли за начина, по който са предвидени да бъдат изразходвани рекордните 10,1 млрд. лв. за капиталови разходи в проектобюджет 2023 г. Това перо се сочи като източник на скрити резерви от различни политически партии.
От предоставената от МФ по-подробна информация за бюджетите, по които са предвидени тези средства, става ясно, че лесни за усвояване буфери в тази сума няма.
Справката бе предоставена по искане на „Сега“, след като проектобюджет 2023 се оказа с рекордно увеличение на разходите за строителство, където всички знаем, че властват фирмите на ГЕРБ. В проектобюджета са заложени 10,1 млрд. лв. при изхарчени по това перо през 2022 г. в размер на 5,5 млрд. лв. Двойното увеличение обаче си има обяснение и част от него е слаба работа на институциите и провалени планове за 2022 г., прехвърлени към 2023 г.
От заложените 10,1 млрд. лв. в проектобюджет 2023 за капиталови разходи 4 млрд. лв. са по линия на европейските средства. В това число са включени разходи по завършването на стария програмен период – 2023 г. е последна година за извършване на разходи, заложени са и разходите по националния план за възстановяване и устойчивост, както и малка сума по новия програмен период. В тази част от разходите не може да се орязват средства. Икономия може да има при евентуално неизпълнение.
1,2 млрд. лв. са предвидените капиталови разходи по бюджетите на общините. Размерът е съизмерим спрямо изразходваното по това перо през миналата година. Според данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на 2022 г. капиталовите разходи на общините са били точно толкова – 1,26 млрд. лв. Тук също трудно може да се очаква оптимизация на фона на предстоящите местни избори и големите нужди на общините.
В останалите 4,9 млрд. лв. капиталови разходи по държавния бюджет основните харчове са за отбрана и пътна инфраструктура. Капиталовите разходи за отбрана са в размер на 1,2 млрд. лв. Тази сума се оправдава с изпълнение на ангажименти към НАТО и не е ясно доколко може да се оптимизира.
Още отсега е ясно, че ще има спорове за капиталовите разходи по бюджета на МРРБ за пътна инфраструктура. Тук са заложени 2,1 млрд. лв. за ново строителство и основни ремонти, като увеличението е с близо 1 млрд. спрямо 2022 г. В този 1 млрд. лв. обаче са включени 420 млн. лв. за доразплащане на 50% на стартирали ВиК и пътни проекти на общините по взето решение през 2022 г. 576 млн. лв. са заложени за продължаване на строителните дейности по изграждане на магистрала „Хемус“ и пътя „Видин-Ботевград“.
МРРБ има увеличение и на разходите в перо текуща издръжка в размер на близо 450 млн. лв., като 400 млн. лв. от тях са разплащане на стари задължения по вече прекратените договори за пътно поддържане. Тоест близо 900 млн. лв. от бюджета на МРРБ са за плащане на стари сметки.
Извън тези големи разходи капиталовите разходи на всички останали министерства и самостоятелните бюджети на БАН и ВУЗ-овете са общо 1,6 млрд. лв. Сред тях също вероятно има спешни разходи, а вече се разбра, че някои приоритетни капиталови програми отпадат.
