Метежът не е спирал: Путин се „обеси“

Както винаги най-близо до истината са мъдрите китайци, на които дължим сентенцията, гласяща „Пази, Боже, да живеем в интересни времена“. Ето и сега, навръх войната в Украйна и усещането за нещо подобно около Тайван - „въоръжен метеж“ на Пригожин и неговата частна армия „Вагнер“, ама не срещу Путин и официалната власт в Москва, а срещу военния министър Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов.

Що за „съспенс“ бе това? Вярно, на изток от Рая всичко е възможно, а бившият СССР е планета на абсурдите, но някак си звучи бутафорно римейкът от „смутните времена“, останали в Историята с имена като Пугачов, Разин, Декабристите, Кървавата неделя, Февруарската революция, Распутин, Махно, Мазепа... С апогея на 7 ноември 1917-та и продължението в съответния мащаб в наши дни през август 1991 и септември-октомври 1993-та.

Конспирацията винаги е на мода

Да си кажа честно, нито за секунда не съм се съмнявал в „положителната развръзка“ на „метежа“ в Русия от миналия уикенд. Нито една от страните нямаше интерес от радикализация и кръвопролитие. Освен това и ресурсите са ограничени – ЧВК „Вагнер“ не би могла да бутне цяла огромна държава с 25 000 бойци, а Москва на практика е обезоръжена, след като разхвърли военния си потенциал в Украйна, Беларус, в Далечния изток и къде ли не по картата на „горещите точки“, начертана от Вашингтон и сателити.

Освен това Конспирацията винаги е на мода и по тази причина вече се появиха не една и две хипотези за „активно КГБ-мероприятие“, блъф, инсценировка, двойна игра, контрадезинформация, целящи укрепване на Путин, инсталиране и легитимиране на Пригожин като „Бонапарт под контрол“ наред с предположенията за налагане на по-твърд режим в Русия. Впрочем, подобен „втори план“ по правило излиза на повърхността при сериозни сътресения във фундаментални държави. Да си спомним атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ, след които Вашингтон обяви тотална война на тероризма, нападна Афганистан и наложи наратива „Сигурност срещу свобода“, за да аргументира ограничаването на конституционните права на гражданите чрез „Пакта за тотален контрол“.

Подобни сюжети и сценарии с „двойно дъно“ – колкото щеш по целия глобус. През вековете и по-близо до нас. От подпалването на Райхстага в Берлин през 1933-та, атаката на преоблечени в полски униформи германски войници срещу граничен град на Райха в навечерието на 1 септември 1939-та до провокацията с обратен знак в Тонкинския залив през 1964-та, дала повод на Пентагона за ескалация на военните действия срещу Северен Виетнам. И така до фалшификацията на Буш-син и Тони Блеър за „оръжията за масово поразяване“ на Саддам Хюсеин в Ирак, последвала в логическата верига измамите на Запада в процеса на войната в бивша Югославия. Ето защо не би трябвало да изключваме задкулисен алгоритъм и при аферата „Вагнер“.

Краткият уикенд от дългата агония

Именно по този начин бих определил цикличния пик на поредната „Руска криза“. Защото между 23 и 25 юни т.г. станахме виртуални свидетели на един кратък уикенд от дългата агония на някогашната свръхдържава, от която днес са останали само руини, носталгия и атомни оръжия. Всъщност метежът в сърцевината на някогашния СССР не е спирал повече от три десетилетия, откакто Горбачов, Елцин, Яковлев, Кравчук, Шушкевич, Шеварднадзе, теглиха кръста на великата държава, независимо от това, че в началото на 1991 г. почти 80% от съветските граждани гласуваха на референдума за запазване на Съюза. И досега обаче тези юди не са съдени за държавна измяна, дори задочно след кончината на негодниците, изхрачили се върху идея, знаме, герб и всичко останало, върху което са градили личния си „комунизъм“. А сега по същество за Вагнер, Моцарт, Чайковски и „Ставай страна огромная!“

Странният метеж на Пригожин извади на показ жестокия разлом в руското общество, диференцирано на „потребители“ и „патриоти“ след разпада на СССР. Това тектонично противоречие взе стотици жертви при гражданските сблъсъци през 1991 и 1993, а онзи ден струваше живота на десет руски военни летци, свалени от ПВО-то на частната армия „Вагнер“. При положение, че до онзи момент на 24 юни нито един вертолет на РФ не бе ударен смъртоносно в хода на така нареченото украинско контранастъпление?!

Оставям настрана и на бъдещето „втория план“ при скоропостижния пуч на Готвача от най-близкото, ленинградско обкръжение на Путин. Не се съмнявам, че от казана с борш ще изскочат интересни неща. Сега важното е да се опитаме да се ориентираме в Хаоса. А като отправна точка предлагам нещо като социално-психологически разрез на постсъветска Русия. Това е важно, защото все пак става въпрос за държавата, притежаваща най-много ядрени заряди.

Готвача играе на две печки

Така нареченият Готвач на Путин, притежаващ елитни заведения в Санкт Петербург, където е посрещал „Върховния“ барабар с американския му гост Джордж Буш-син, играе на две печки едновременно. От една страна е класически представител на постсъветската олигархия, изкласила от бившата партийна и стопанска номенклатура, от кадрите на КГБ и от сивия сектор, към които се е числял босът на „Вагнер“ през 80-те, а от друга новият „Распутин“ говори с езика на дълбинната Русия, скърцаща със зъби срещу „паркетните генерали“ ала Шойгу и вечните „червени линии“ на импотентния, безволев и трагикомичен Кремъл.

Именно на тези имагинерни „червени линии“ се обеси подполковникът от КГБ в Дрезден Путин, станал за резил след като по всяка точка от военния дневен ред не успя да отговори реципрочно на пет пъти по-малка и десет пъти по-слаба във военно отношение Украйна. А още по-смешно е, че Стопанинът се натяга да имитира великани като Петър Първи, надмогнал шведи, саксонци, тевтонци, поляци, и победителя над Хитлер - Йосиф Сталин. Уви, клоун се е настанил между Мавзолея на Ленин и Цар Пушка в двора на Кремъл...

Всяка стъпка на Владимир Владимирович от 24 февруари 2022 г. насам е грешна, абсурдна, даже идиотска. Първо – започва „Специална военна операция“ в Украйна, която има смисъл само и единствено като „блицкриг“ с максимални постижения и минимални жертви, а се оказва, че затъва във вариант ала Виетнам или Афганистан. Пълен провал на Министерството на отбраната, начело с „пожарникаря“, некадърния ескимос Шойгу, и Генералния щаб, които най-напред обкръжават Киев и Харков, превземат Херсон, а после се оттеглят без никой да ги гони?! Някои казват – заради „зърнената сделка“ на Ердоган. Що за кретенизъм? Нерде Ямбол, нерде Стамбул, ако вземем предвид цената на хилядите жертви и братоубийствената месомелачка.

Второ – защо Путин тръгва на инвазия, всъщност пълноценна война, без да е осигурил гърба си и Пета колона в тила на врага? Така не се прави! И затова наблюдаваме непрекъснати диверсионни саботажи на украинските служби в сърцето на Русия, даже срещу Кремъл, докато в същото време нападателят не може да подпали отвътре една джипка в Киев или Одеса. И по тази точка – пълен провал на ФСБ-КГБ, ГРУ и подобните структури, ръководени от некадърници като нелепия Наришкин...

Трето – що за военна операция е тази, при която най-напред пазиш живата сила на противника, защото много от войниците на ВСУ били етнически руснаци, после нанасяш избирателни, разбирай ялови удари по инфраструктурата, най-вече по трафопостове и складове, но не пипаш мостовете, тунелите, пътищата и летищата, през които Киев получава безкрайната военна, енергийна и икономическа помощ от Запада?

Четвърто – как тръгваш на инвазия без тотална мобилизация на националните ресурси, не само в армията? Ако искаш да свършиш бързо по американски образец би трябвало да смажеш цялата военна и стопанска наличност на Украйна от въздуха и тогава да диктуваш мирни споразумения от позиция на силата. Пентагонът го е показал на практика – бомбен килим, а после „хуманитарна регулация“. Просто, ясно, цинично и ефективно.

Пето – нормално ли е руски военни да загиват по бойните полета, докато олигархичните енергийни и селскостопански трасета, преминаващи през бившата УССР, се пазят, защото обслужват Някои нагоре в Москва и Киев? Наред с активите на американски и европейски компании, установили се от двете страни на река Днепър...

Шесто – как рускоезичните православни в Украйна, излезли да посрещат своите братя с червените знамена на победата срещу нацистка Германия през 1945-та, да имат доверие на Москва след позорното бягство от Харковска област и Херсон и вечните оправдания с „международното положение“ и „плановете“? И докога обстрел на Донецк, а вече и на Луганск?

Седмо – какво пречеше на Путин да уволни сто пъти досега очевидно неадекватните Шойгу, Герасимов и другите виновници за унижението в Украйна, която нито е „демилитаризирана“, нито е „денацифицирана“. Даже напротив...

Осмо – как така британските фашизоиди предоставят на Зеленски боеприпаси с обеднен уран, като тези, които американците пуснаха над Сърбия през пролетта на 1999-та, а Путин продължава да се прави на „демократ“ и „миротворец“ за сметка на своя народ и в полза на враговете на Русия?

Девето – нормално ли е границата на РФ в Белгородска област да бъде изоставена на произвола на съдбата срещу шепа власовци и бандеровци, атакуващи беззащитни селца и градчета? В подобна ситуация в края на 60-те в Далечния изток, на река Усури, Червената армия изпепели за нула време хиляди китайци покрай кризата на остров Дамански. Да, но тогава СССР бе Държава с главна буква, а сега Русия е Бардак заради Деградацията, наследена от Горбачов и Елцин и замазвана от Путин.

Десето – как ви се струва 25 000 наемници от „Вагнер“ да заплашват Москва с колона от танкове и никой да не излиза насреща освен самосвали, булдозери и напикани от страх милиционери, пардон – полицаи?! Една претендираща за геополитически статут Държава е длъжна да унищожи до крак подобно шествие, и то по време на война. В бившия СССР или в днешните САЩ никой не би си помислил за подобен перформанс. Даже Тръмп! Да, ама „демократична Русия“ е разграден двор, по-горе го нарекох Бардак. И още как! Ето защо Пригожин изглежда като „народен лидер“, а онзи ден тълпата приветстваше „вагнеровци“ в Ростов на Дон. Хората усещат, че нещо не е наред и търсят за какво да се заловят в Хаоса.

Автогол на чужд терен

Не обичам претенциозните словесни конструкции и по тази причина предпочитам спортните термини и метафори пред натруфените лафове, макар че цивилизационно самоубийство ми звучи съвсем адекватно по темата. Какво имам предвид? Ами това, че съвременна, олигархична Русия е синоним на разпада по Западен модел. Тоест, автогол на чужд терен.

След контрареволюцията на Горбачов, Елцин и другите отвратителни юди, решили да превърнат номенклатурните привилегии в наследствено богатство, постсъветска Русия се отказа от историческия и духовния си корен и се превърна в енергиен и финансов измекяр на Запада. В хода на „демократизацията“ и „пазарната реформа“ милиарди и трилиони обществени пари бяха откраднати от „новите руснаци“ от породата на Абрамович, Гайдар, Чубайс, Немцов, Гусински, Березовски, Ходорковски и Пригожин. А Путин е един от тях или в най-добрия случай не иска или не може да каже истината за Великата криминална контрареволюция.

А най-страшното за днешна Русия е, че всеки ден си отбелязва автогол, и то на чужд терен. Вече повече от три десетилетия цивилизацията на „Третия Рим“ е  превърната в подлога на Запада. Как? Елементарно – след налагането на „демокрацията и пазарната икономика“ чрез танковете на Елцин, окървавили народния бунт през есента на 1993-та, нова Русия бе лишена от историческа, духовна и морална идентичност. Най-просветеният, светъл и културен съветски народ на бърза ръка бе трансформиран в аморфна маса от потребители на автомобилни кошници трета ръка от Европа и евтини „путьовки“ по каменистото крайбрежие и мърлявите хотели с хлебарки в Турция. Хедонизмът на първично ниво замени Бог, Цар и Другар...

Естествено, най-хитрите, най-циничните и най-безскрупулните кешираха „демокрацията“ и се превърнаха в граждани на света от породата на Абрамович, Ходорковски и Чубайс, разполагащи с  авоари, имоти и яхти ала Холивуд. Тях обаче Путин не ги пипа. Наред с клановете Горбачов и Елцин с техните Центрове и Библиотеки, които очевидно работят за интересите на САЩ и Запада срещу Русия. Защо? Логично – Президентът на Олигархията е един от тях. В противен случай би извикал СМЕРШ...

Ето го обяснението за проблемите на Русия във войната срещу неонацистка Украйна. Няма как да ликвидираш ускорено едно Зло, след като на друго ниво си част от същото Котило. СССР съкруши нацизма и се превърна в супер-сила, контролираща половината планета, защото имаше национална Идея и Идеология. „Комунизма“, каквото и да означава това.

А днес върхушката в Кремъл и наоколо изчислява своите минуси от „Специалната военна операция“, пази си гъза пред Запада, калкулира дивиденти и проценти, а говорителят на Путин – Песков, целува ръка на Алла Пугачова, предала без да й мигне окото тези, на които дължи богатството си. И т.н. до банкера Тинков, напуснал и оплюл родината си, чиито реклами и досега вървят по основните руските тв-канали, наред с анонсите на други предатели. Плюс американски филми и риалити и лигавщини с украински спортисти и артисти. Така не става и затова много хора в Русия, у нас и по света сега симпатизират на Пригожин, който всъщност е един от антуража на големия имитатор Путин. Дано греша, ама едва ли...

Няма как един народ, отровен от „Американския начин на живот“, да бъде готов за саможертва и битка като онази през Отечествената война. Още повече, когато самият Путин плюе срещу червеното знаме на Победата, Октомврийската революция и СССР, върху които всъщност вегетира. Не Царят, а Ленин и Сталин превърнаха Русия на дегенератите от династия Романови и Распутин в свръхдържава с атомна бомба и Гагарин...

Георги Атанасов, специално за „Уикенд“, заглавието е на Narod.bg