Автор на текста по-долу е Масимилиано Коломбо, многократен световен шампион по риболов на пъстърва, жител на Бергамо... Нека се помолим за тези клети хора, и да не дава Господ да преживяваме същото.
Това пише журналистът Станил Йотов на стената си във фейсбук, вижте ада от първо лице:
В Бергамо вече няма ковчези.
В Бергамо няма повече кислород.
В Бергамо, извън гробището, има ред погребални вагони.
В Бергамо има погребение на всеки половин час.
Губиш някой скъп и дори не можеш да се сбогуваш с тях за последен път.
На гробището търсим подкрепа помежду си, гледайки само в очите.
От другите хора напоследък виждаме само очите, защото носът и устата са покрити от маска.
В Бергамо вече не виждаш усмивки.
Живеем в равновесие от 3 седмици: от една страна тягата на природата, силна, която иска да ни срине, от друга тази на Бергамо, още по-силна, които искат да започнат отначало.
Дните са безкрайни, безсънните нощи. Всички мислят за нещо: младите хора мислят за баби и дядовци, бабите и дядовците мислят за внуци, предприемачите мислят как да плащат заплати, всички мечтаем за нормалност.
Не знам кога тази нормалност ще се върне, но със сигурност ще е чудесно да ни намерите в центъра и най-накрая да ни видите да се усмихнем.
