Дело срещу осветяването му като агент на Държавна сигурност е завел директорът на Народния театър „Иван Вазов” Мариус Донкин, показа проверка на „Уикенд”.
В жалбата си до Административния съд в София той категорично оспорва решението на Комисията по досиетата да го обяви за сътрудник на комунистическите тайни служби. Сред мотивите му са разминавания в датите на вербоване и регистриране като агент, зачеркване в част от документите и административни нарушения при самата проверка, извършена от Комисията. В опит да докаже, че не е работил за органите, Мариус Донкин призовава за разпит офицер от ДС, имал отношение към работата му като информатор на органите.
В протоколите по делото няма подробни данни кога е вербуван актьорът, на какво основание и колко време е сътрудничил на Държавна сигурност. Става ясно единствено, че е работел за прословутото Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.
Комисията по досиетата решава да го обяви като агент на ДС на 17 март 2020 г. По закон те са длъжни да уведомят Донкин, преди името му да излезе в срамния списък. Той веднага се възползва от възможността да обжалва решението и да спре публичното му обявяване за агент на вездесъщата Държавна сигурност.
В рамките само на три дни актьорът успява да напише две жалби, който изпраща до Административен съд - София. Те са приети от магистратите, които напомнят на актьора, че е длъжен да подкрепи с доказателства твърденията си, че не е агент на репресивната комунистическа тайна полиция.
Първото действие в сблъсъка Мариус Донкин - Комисия по досиета е на 29 септември 2020 г. В публикувания протокол от съдебното заседание се намеква, че Донкин е имал няколко периода на работа за службите. Конкретика обаче липсва, тъй като в момента се води делото.
Самият актьор не присъства на делото, но адвокатът му изрично заявява, че оспорва автентичността на всеки един документ от досието му. Мотивите са множество несъответствия в книжата и зачеркната информация върху тях. Сред тях е картон - образец №4, за регистрацията му като агент на в секретната картотека на ДС. Според сега действащият закон щом той е налице, името в него може да бъде обявено като агент на служите, обясняват експерти.
Адвокатът на Донкин оспорва истинността на представения от Комисията картон 4. Причината е, че в горния ляв ъгъл на картона с флумастер е зачеркнат текст, без да е ясно какво точно пише там. Защитата открива и разминавания в датите на вербуването му като агент и самата регистрация в картотеката на ДС. „Не може да бъде регистриран преди да бъде вербуван” - казва пред съда адвокатът на Мариус Донкин.
Според представителя на Комисията - юрисконсулт Мутафчийска, става дума за „дребна техническа грешка”, която в никакъв случай не разколебава факта, че Донкин е сътрудничил на ДС. Тя пояснява, че като доказателство са представени „регистрационна бланка на лице с псевдоним, със заличени данни, което се намира в края на регистрационния списък от дата 20.06. 1987 г.”.
Представителката на Комисията посочва, че подобни грешки с датировката не са рядкост в архива на ДС. Например, объркване има и в данните на предходния агент от представения списък. Затова юристката е категорична, че просто става дума за технически пропуск. Според Мутафчийска не е нужно и да се разпитват свидетели по делото. По закон, уточнява тя, разкриването на агентите на ДС се базира на документи от архива на службите, а не на думите на работилите там. И тъй като документите съществуват, комисията има пълно основание да посочи директора на Народния театър като агент на 6-о управление.
Мариус Донкин и адвокатът му обаче настоява да бъде изслушан офицер от ДС, за когото в документите на комисията се твърди, че има отношение към работата му като агент. Те дори издирили адреса на офицера от ДС, става ясно от протокола от проведеното на 26 януари т.г. съдебно заседание: „По отношение на поискания от нас свидетел, намерих адреса му, но не съм говорил с него, около 67-68 годишен е. Предоставям на съда да прецени дали аз да говоря с него и да го попитам дали ще дойде да свидетелства при режим на довеждане или да дам адреса на съда да разпореди призоваване” - казва защитникът на Донкин.
Съдът в крайна сметка приема да изслуша офицера от ДС на следващото съдебно заседание.
Адвокатът на Мариус Донкин прави искания и за представяне на още множество документи. Сред тях и „копие от акта, с които е закрито VI управление ДС, по-точно към 12.02.1990 г. съществувало ли е самото управление, и то идентично ли е с поделението на МВР”.
Любопитен момент е, че в жалбата си до съда Мариус Донкин посочва, че още през 1997 г. сам е поискал да бъде проверено дали за него е събирана информация от бившата Държавна сигурност. След проверка от тогавашната Комисия по досиетата му дават отрицателен отговор. Сега той настоява пред съда да бъде приложен този писмен отговор от 1997 г. Според юрисконсулт Мутафчийска обаче тогавашната проверка е направена на базата на стар закон и по съвсем друг ред и начин.
Експерти по темата обясниха пред репортер на „Уикенд”, че издаденият през 1997 г. документ на Мариус Донкин не е гаранция, че не е бил агент на ДС. Причината е, че в тогавашния Закон за досиетата има далеч по-тежки изисквания за разкриване агентите на Държавна сигурност.
Освен картончето за регистрация, са били нужни и собственоръчно написани доноси или поне да има подписан документ за получени пари срещу дадени сведения от агента. Все книжа, който масово изчезват при ударното прочистване архивите на ДС през януари 1990 г. под прякото ръководство на тогавашният вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев. Смята се, че тогава над 60% от писмените свидетелства са били унищожени.
Повод за ограниченията е решение на Конституционния съд (КС) от 1997 г.. С него са отменени редица текстове от Закона за досиетата, приет от правителството на Иван Костов. Между отменените е и текст, който допуска да се обявяват за сътрудници на ДС хора, за които има само регистрационен картон, но няма други писмени данни.
Сред гласувалите „За” отмяната му е и депутатът от ГЕРБ Георги Марков, който става конституционен съдия от квотата на СДС. По-късно се разбра, че той има интерес от решението. Години след разхлабване на изискванията, неговото име също бе обявено като агент на ДС - Николай.
Заради ветото на КС навремето стотици засечени имена на агенти остават необявени. Сред останалите скрити тогава е и лидерът на БСП и бъдещ президент Георги Първанов. Принудителното скриване на агентите е преодоляно с приемане на нов Закон за досиетата през 2007 г. Той допуска обявяването за агенти на ДС и хора само с картончета. След започналото ударно разкриване част от засегнатите обжалват решенията на Комисия по досиетата в съда. Това става причина Върховният административен съд (ВАС) да сезира отново Конституционния съд.
Повод е текстът от закона, който разрешава осветляване на сътрудници и агенти на ДС на базата на документи, създадени само от служители на ДС. ВАС настоява агентите да се разкриват единствено по данни от личните им кадрови досиета и разписки за възнаграждения, защото е възможно органите на ДС да са злоупотребили при попълването на картотеките.
За радост на едни и за нещастие на други, Конституционния съд този път не се показа толкова загрижен за правата на агентите на ДС. С решението си магистратите позволяват да се вадят на светло и доносници, в чието досие присъства само регистрационно картонче образец 4. Основните аргументи на институцията са, че така ще се достигне до неравноправно третиране на лицата, които са сътрудничили на репресивния апарат, а и обществото има право на тази информация. Конституционният съд припомня, че голяма част от архивите на Държавна сигурност са унищожени и картотеките с агентите (т.нар. картончета) понякога са единственото доказателство са осъществяваното сътрудничество.
Шесто главно управление на ДС бди за идеологическата чистота
Шесто управление на ДС е създадено през 1967 г. „с цел да бъде верен помощник на Политбюро на ЦК на БКП в борбата на идеологическия фронт”, става ясно от запазени протоколи. Задачата, поставена на служителите там, е да парират влиянието на Запада върху обществата от социалистическия лагер чрез изкуството, културните връзки и средствата за масова информация. Основните направления, по които Шесто управление започва да работи целенасочено, са интелигенцията, младежта и духовенството.
„За основно направление в работата на Шесто още от създаването му се смяташе агентурно-оперативното обезпечаване на художествено-творческата и хуманитарната научна интелигенция и средствата за масово осведомяване” - признава след промените през 1989 г. последният началник на управлението Антон Мусаков.
В опит да парират културното влияние от Запад офицерите от ДС започват масово вербуване на информатори след интелигенцията. В част от случаите това става доброволно, срещу оферта за съдействие при кариерно развитие, пътуване в чужбина или материални облаги. Други от доносниците са вербувани с обещание органите да си затворят очите пред техни дребни прегрешения, от криминално или морално естество.
На подобно битово ниво са и повечето доклади от агентите на Шесто, показват оцелелите документи на ДС. В тях преобладават доноси, кой какъв виц е разказал, как е изразил възхищение към Запада и неодобрение към другаря Тодор Живков или други членове на ЦК на БКП, описание на любовни връзки и изневери.
В подобна компания „борци” срещу буржоазната идеология и диверсията на загниващият капитализъм се оказва и актьорът Мариус Донкин, според проверката на Комисията по досиетата.
