Магистрала „Струма“ умря в Кресненското дефиле

На финала на управлението си в понеделник министърът на екологията в оставка Борислав Сандов е отменил предишните процедури по Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), които отваряха възможност да бъде довършена магистрала "Струма" през Кресненското дефиле.

Решението от 1 август е публикувано на сайта на Министерство на околната среда и водите, като е подписано от Сандов, а датата е отбелязана на ръка. С решението на практика нищо не се променя - магистралата в дефилето така или иначе нямаше да почне да се строи, преди да бъдат решени възраженията на Европейската комисия, а ОВОС-ът изтичаше тази година.

Дилемата откъде да мине магистралата в тази част е на повече от десетилетие и така и не е решена. Тя се оказа повод за спор още в началото на годината между Борислав Сандов и бившия регионален министър Гроздан Караджов.

Според Сандов отсечката между Крупник и Кресна трябва да бъде изкарана изцяло от дефилето, за да бъдат спазени екологичните закони и да се чуе гласът на местните общности. Сандов подкрепи първия вариант за преминаване, който беше отхвърлен навремето с активния лобизъм на големите строители - за дълъг тунел.

Позицията на Караджов беше, че именно вариантът, който беше одобрен по време на ГЕРБ - в едната посока пътят да минава източното от дефилето, а в другата по съществуващия Е-79 - е най-благоприятен като цена и от екологична гледна точка. Казусът беше оставен за изясняване чрез работни групи от двете министерства, а с писмото Сандов на практика слага край на досегашните опити.

В сряда Агенция "Пътна инфраструктура" обяви, че ще обжалва решението, тъй като виновни за досегашното забавяне са предимно МОСВ.

Писмо от Брюксел

"Вчера спрях изпълнението на проекти в Кресненското дефиле след получено на 27 юли писмо от службите на Европейската комисия (ЕК)". В него ясно се посочва, че в изпълнение на европейските директиви ЕК очаква от българското правителство нова оценка по ОВОС и Оценка за съвместимост с "Натура 2000" на АМ "Струма" за Лот 3.2 в района на Кресненски пролом, като в нея пълно и равностойно се оценят отново всички възможни алтернативи", обяснява мотивите си Сандов във Facebook.

"ЕК недвусмислено подчертава, че не може да се предрешава изборът на алтернативи и че службите на ЕК ще наблюдават отблизо всички действия по проекта и ще гарантират съответствието с екологичното законодателство, като вземат нужните мерки в тази посока, ако е нужно.

Един ден преди писмото на ЕК, на 26 юли посочих същите обстоятелства на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно, че за да се спазят изискванията на европейското и национално законодателство и да не се загубят европейски средства, е нужно да се изготвят нови ОВОС и ОС и че решението по ОВОС от 2017 година не може да се прилага", продължава той.

Взимайки повод от писмото на ЕК, на 1 август Сандов е спрял 2 процедури за строителство на части от Лот 3.2 на АМ "Струма" към АПИ.

Политическият хаос

В последвалата глъчка не стана ясно дали всички са разбрали напълно какво е станало. Първо заместникът на Сандов Тома Белев написа във Фейсбук, че няма спиране на строителството, а само промяна на частични процедури на АПИ по различни лотове.

Бившият вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев побърза да обяви пред журналисти, че решението на бившия вече екоминистър връща проекта четири-пет години назад и може да се наложи България да връща всички инвестирани досега в магистралата европейски средства. В сайтът "Еко новини" дори се появи новината, че България ще върне на Брюксел всичките 1.6 млрд. евро, които досега е получила за изграждането на АМ Струма".

Моето решение е изцяло в синхрон с българското законодателство и с препоръките на Европейската комисия, в т.ч. с писмото на DG Regio до МРРБ и МОСВ. Моето решение не поставя под риск средства на ЕС и България няма да връща пари вследствие на това решение.

АПИ от своя страна пусна прессъобщение, в което съобщи че ще обжалва решението. "В полученото писмо на 27 юли 2022 г. от ЕК ясно се посочва, че на практика определянето на специфичните консервационни цели за засегнатите от проекта защитени зони е основното, което България следва да направи", казват от агенцията и посочват, че избраният вариант е този по който досега се е работило.

Какво всъщност значи това

Истината е, че случилото се вчера няма почти никакво значение. Последната екооценка (ОВОС) на отсечката през дефилето е публикувана през август 2017 г. Той дава предимство на варианта с едно платно горе по билото на Пирин и едно през дефилето, като залага на смекчаващи мерки за опазване на видовете в резервата.

Целта тогава е да бъде отключено финансирането за последния етап на магистралата, което възлиза на над милиард лева и по което вече има избрани дори изпълнители - "Грома холд" и ГБС.

ЕК обаче така и не е разрешила строителството, защото има забележки към оценката за съвместимост, която е част от ОВОС-а. Комисията искаше да се направи повече за смекчаващите мерки, както и МОСВ да разгледа по-задълбочено специфичните цели за защита на местообитанията в зоната.

С две думи, България имаше още работа да свърши, преди да може да харчи тези пари за строителство. Както АПИ правилно посочват, тази работа трябваше да бъде свършена от МОСВ в последните две години, но поради една или друга причина, не беше.

Затова и подадената през август 2019 г. апликационна форма бе изтеглена и към момента няма подадена нова.

МРРБ и избраните строители искаха да се бърза, за да се използва напредналия процес за варианта с едно платно, но още в средата на тази година стана ясно, че това надали ще се случи. ОВОС-ът изтича през октомври, което прави невъзможно България да го използва за оправдаване на строителството.

Страната така или иначе щеше да трябва да прави нова оценка, в която да разгледа наново всички варианти за преминаване, със или без решението на Сандов. То просто слага точка на опитите строителството да се форсира в следващите два месеца.

Слабо вероятно е вчерашното решение да доведе до загуба на пари, защото ЕК отдавна знае за проблемите с довършването на магистралата и досега не е индикирала, че забавянията в дефилето могат да причинят искане за връщане на финансиране. Още повече че Комисията има желание да види проекта завършен и природата - опазена, а не да причини огромна финансова щета на държава членка заради спазване на собствените ѝ процедури.

И какво следва

Най-бързият срок за нова оценка ще е година, година и половина. След това ЕК ще я прегледа наново и ще вземе решение дали тя отговаря на очакванията.

В тази оценка наново ще се разгледат всички възможни варианти. В миналата оценка бяха разгледани пет варианта, като беше избран вариантът с ново ляво платно, източно от Кресненското дефиле, с множество тунели и виадукти, а дясното да е по съществуващия път Е-79.

15-километровият тунел беше отхвърлен, не заради влиянието му върху местообитанията, а поради сеизмични и дори радиоактивни констатации. Имаше повече от основателни съмнения, че влияние за това имат големите строители в страната, които нямат опит в граденето на такива съоръжения и предпочитаха да строят над земята, за да се конкурират за поръчката.

От екологична гледна точка Кресненското дефиле е ценно. Там се срещат средиземноморската и умерено континенталната климатична област, около река Струма е разположен "Тисата", най-старият природен резерват в България, а територията е защитена зона по "Натура 2000". Съответно трасето трябва да се съобрази с всичко това.